БГНЕС
Бившият селекционер на националния отбор на България Ивайло Петев даде интервю за БЛИЦ TV. Това е първото му голямо изказване пред родна медия, след като в края на януари миналата година пое представителния тим на Босна и Херцеговина. След като отправи пожелания към всички фенове по случай Новата година, 46-годишният специалист отговори на въпросите.
Г-н Петев, какви са приликите и разликите да бъдете селекционер на Босна и на националния тим на България? – Прилики има. Разликите не са чак толкова много. По принцип е по-специфично да водиш национален отбор. Независимо дали в България или в Босна и Херцеговина.
Джеко и Пянич са големите имена в босненския футбол. Те разглезени звезди ли са? – Не, не. Категорично не са разглезени звезди. Това са много стойностни хора. Футболните им качества ги знаете. Аз съм очарован от тях. Големи професионалисти. Много помагат на терена и извън терена на едни 12-13 млади момчета, които са на по 21 години и са бъдещето на тима. Джеко и Пянич са в помощ на мен и на националния отбор на Босна и Херцеговина. Това са големи личности.
През ноември обаче пресата в Сараево гръмна с новината, че сте изгонили Пянич заради купон? – Няма такова нещо. Не съм го гонил. Това не е истина. Това е жълта новина.
А с местната преса отношенията ви какви са? – Вижте, жълтите новини продават повече. Ние сме балкански държави и в това отношение имаме много прилики. Но това са нормални неща…
След назначението ви за селекционер на Босна се появи напрежение, което ескалира и след неуспеха да се класирате за Мондиала в Катар. Това как ви се отрази и кои бяха причините за атаките? – Причините не искам да ги споменавам. Това е минало нещо. Всичко обаче се обърна в моя полза в крайна сметка благодарение на моята работа и на тази на момчетата. Спечелих доста позитиви. Малко беше пресилено това, което се случи в началото. Аз тогава казах, че знам какво мога и ще дам всичко от себе си да се положи една добра основа на националния отбор на Босна и Херцеговина. И тя вече я има.
Повечето специалисти твърдят, че вие сте точният човек за Босна и ви засипват с похвали. Какво обаче не ви достигна, за да се класирате на световното първенство? – Не успяхме да отидем на Мондиала заради мача във Финландия, който беше Рубикона ни по пътя към Катар. Направихме детски и индивидуални грешки и изгубихме, а преди това играхме силно в световните квалификации. Във въпросния мач малко изтрихме добрите игри, които бяхме записали. Но това ни е обеца на ухото и ще ни помогне да поправим грешките. Контузията на Един Джеко също повлия. Знаете какво е той за нас. Много! Ако Джеко беше на терена, тимът щеше да изглежда по съвсем различен начин. Така се случи в крайна сметка. Няма защо да тъгуваме. Продължаваме да работим.
Когато водехте България, националният ни тим започна да играе добре. Получихте обаче оферта от Динамо Загреб и напуснахте. Не съжалявате ли? – И да съжалявам, и да не съжалявам – това вече е минало. Знаете ли, това вече беше третата оферта, която хърватският отбор ми даде. И тя наклони везните. Мислех доста, но взех решението да приема и да напусна България по посока Загреб.
Следите ли българския футбол и какви са впечатленията ви от последните сезони? – Винаги следя и гледам мачовете, когато имам време. Какво да ви кажа – бих искал Левски да се върне в позицията, която беше преди. Ботев Пловдив – също. Локомотив София преди беше добър отбор. Виждаме какво става с Берое за жалост. Казано с две думи – трябва да се вдигне конкуренцията в българското първенство, трябва да има повече силни отбори. А виждате и с пандемията какво става – тя рефлектира лошо върху футбола като цяло. Но се надявам да дойдат по-добри дни.
Каква е разлика между първенството на Босна и нашето? – В Босна играят по-малко чужденци. Много малко са на брой. За жалост Босна няма клуб, който да е намерил място в групите на някой от европейските клубни турнири – било Шампионска лига, Лига Европа или новото издание Лига на конференциите.
Вие положихте основите на големия бум на Лудогорец в българския футбол, когато всичко тръгна от вас. Как виждате отбора днес и смятате ли, че е способен да стане за 11 път поред шампион? – Щастлив съм, че бях част от този нов проект. Защото това беше нов проект. Да съм очаквал 10 поредни титли… Може би съм очаквал нещо голямо на базата на положените основи, които са важни във всеки един бизнес. Всяка година отборът се надгражда. Привличат се доста добри чужденци, които вдигат нивото. Дали ще станат титлите 11 – зависи само от Лудогорец. ЦСКА обаче е реален претендент за първото място, само две точки е разликата на върха във временното класиране след края на есенния дял от първенството. Който е по-постоянен, той ще е шампион.
Много се дискутира първото място в анкетата за „Златната топка“ за 2021 година. Ако вие бяхте журналист, каква щеше бъде вашата тройка за най-добър футболист в света? – На първо място поставям Роберт Левандовски. Това беше неговата година, не само защото подобри рекорда на Герд Мюлер. Полякът заслужаваше да вземе „Златната топка“, но кореспондентите на „Франс Футбол“ избраха Меси. На второ и трето място поставям познатите имена Лионел Меси и Кристиано Роналдо.
Кой е най-точният футболен шеф в чужбина, с когото сте работили? – Работил съм с доста шефове. От всеки един съм се старал да науча много. Но като цяло за мен човекът №1 е Здравко Мамич. Защо ли? Ами резултатите сами говорят за постиганото от него като футболен ръководител. Хърватска изуми всички и спечели второто място на световното първенство през 2018 година в Русия. Тогава 14 или 15 играчи бяха от Динамо Загреб. Всички до един с марка „Здравко Мамич“. Работата му по създаването и продаването на футболисти в топ клубове в Европа е достатъчна да се види колко успешен човек е той.
Коя е най-голямата глупост, която сте чели за себе си? – Не мога да се сетя в момента. Сигурно е имало в началото на моята кариера, но съм забравил. Със сигурност не е имало такава, която да ме накара да скъсам вестника или да счупя телефона си (смее се). С годините човек помъдрява и вече не обръщам внимание на разните писания.