Разкритие: През 2008 година ЦСКА стана жертва на заговор

Едно от емблематичните имена, който е бил начело на ПР отдела на ЦСКА е експертът в тази област Иван Такев.

През годините е работил в отдел “Реклама” в БСФС, редактор е на “Програма” и “Култура” в БНР, прекарва 2 години в радио “Свободна Европа”, бил е водещ на предаването “Отзвук” по Националната телевизия, отговорен редактор на “Новини” в Канал 1, а в момента е омбудсман на БНТ.

Такев, който продължава да носи ЦСКА в сърцето си бе шеф на пресклубжбата на клуба при последната шампионска титла на тима през 2008-ма. Ето какво разказа той пред “Тема Спорт” за онова време и работата със Стойчо Младенов, Александър Томов, успехите и отнетия лиценз.

Г-н Такев, бяхте в ЦСКА в един много силен спортно-технически период. Как гледате на отбора сега?

– Наистина имах късмет да бъда част от последния шампионски екип на ЦСКА от 2008 година, когато ЦСКА стана за последен път шампион с 16 точки разлика пред втория, а именно вечния съперник Левски. Сравненията между сега и тогава са безпредметни и неуместни, защото тогава селекцията на ЦСКА беше такава, че имаше конкуренция по трима души на пост. Направете изводите сами. На вратата - Ивайло Петров, Пиргов и Ковачевич. Крайни защитници – Данчо Тодоров, Машадо (Бог да го прости), Виданов, Роберт Петров… Централни защитници – Вальо Илиев, Тунчев, Котев, Ландзаат, Вуядинович… В средата на терена – Маркиньос, Тошко Янчев, Кабус, Гъргоров, Жоро Илиев, Велизар Димитров. По крилата – Удоджи, Амунике, Зе Руи и Петре, нападатели бяха Ней, Гарсес, Чиликов и Евгени Йорданов. Какво сравнение да се прави? ЦСКА имаше готови два равностойни състава. Да бъда ПР на такъв отбор беше голяма чест и отговорност! Сега виждате, че селекцията е лимитирана и Стойчо Младенов е затруднен да сглобява състав за този сгъстен цикъл, особено когато има и контузени играчи. В момента ЦСКА не е това, което трябва да бъде, но треньорите изцеждат максимума. Надявам се, че през зимната пауза ще се направи необходимата и точна селекция и през пролетта ще видим друг ЦСКА. Аз вярвам, че Гриша Ганчев е точният човек на точното място и няма да остави проекта недовършен.

През годините опитахте ли да намерите за себе си виновниците за отнетия лиценз през 2008-ма?

– Не искам да се връщам назад към срамния епизод с отнемането на лиценза, но в интерес на истината ЦСКА стана жертва на добре организиран и проведен заговор, в който дейно участие взеха висши държавници и служители на БФС. Александър Томов се предовери на тези хора.

Наистина ли Борислав Михайлов уверяваше до последно Александър Томов, че няма да има проблем, както твърди тогавашния собственик?

– Михайлов наистина уверяваше Томов, че клубът няма да има проблем с лиценза, но и в клуба беше допусната грешка, която беше използвана срещу него. Ставаше дума за 250 000 лева които бяха налични и трябваше да се внесат в НАП, но ръководството реши да изплати забавените премии от есенната победа над Левски. От тази срамна случка пострада не само ЦСКА, но и целият български футбол. „Прокобата“ порази и другия водещ български отбор Левски, който, както виждате, още затъва в блатото. Ако ЦСКА бе играл с Бате Борисов през 2008-ма, щеше да направи европробив. В удара срещу ЦСКА, освен спортно-технически и икономически, имаше и политически момент. Силен ЦСКА засилваше и политическите позиции на Томов, което никак не се харесваше на някои държавни мъже в България!

Стойчо Младенов отново обяви война на всички. Как приемате реакциите му напоследък?

– Казаното от Младенов, когато и да бъде казано, все ще е късно и вярно! Това е тенденция, която с различна интензивност се налага през годините. Нелучайно Гриша Ганчев много уместно каза, че ще продължаваме да си играйкаме по нашите ширини и да се залъгваме, че имаме „феърплей“ шампионат!

Не смятате ли, че думите на Младенов след мача с Локо София имаха и друга цел – да се отклони фокуса от слабата игра на отбора?

– При последното му завръщане, аз видях един променен Стойчо с добро присъствие пред камерите, излъчващ повече мъдрост и авторитет, потиснал емоциите и нестрахуващ се да си признае грешките и да ги търси предимно в себе си и отбора. Всичко е до време. Не му трябваше много да изригне и да се върне към добре познатия ни образ! Това показва, че и волски нерви да имаш, дълго няма да издържиш. Аз винаги съм бил противник да оправдавам играта и представянето на отбора със съдийството и съм търсил преди всичко грешките при нас. Винаги съм бил на принципа от моя спорт фехтовката, че ако искаш да победиш, трябва да излезеш с два-три туша в джоба, за да преодолееш тенденциозното съдийство. Но както се казва всичко има край и първи път! И както, правилно отбеляза Стойчо, тук картонче там картонче тук обратен фал или несвирена дузпа и все в ущърб на ЦСКА. Да припомням ли очевадни и христоматийни примери за съдийски тесли, най-вече в мачовете ни с Лудогорец? В последния мач в Разград, ситуация за нарисуван втори жълт и респективно червен картон беше подмината, и то при резултат 0:0.

И кой печели от това!?

– Мегаломанското его на един провинциален проект, който и 20 пъти поред да стане шампион, няма да придобие харизмата и славата на отбори като ЦСКА и Левски. Най-губещ е целокупният български футбол, който затова и затъва все по-надолу в световните класации. Аз се чудя българските футболни деятели и съдии не гледат ли европейски футбол и да сравняват какви са критериите за играта там и как съдията остава незабележим по време на мача.

Как ще коментирате декларацията на шефовете на Левски, че те винаги са били далеч от политиката и ще следят изкъсо как какво става с ЦСКА?

– Ще се въздържа от коментар, но публична тайна е, че след промените през 1989-та година, Левски се ползва със силна държавна протекция. Ще изброя имената на бившия столичен кмет Стефан Софиянски и неговият заместник Герджиков, покойният вицепремиер Бакърджиев, депутата Георги Марков и не на последно място Бойко Борисов. Трябва ли да коментираме мераците на някои бивши военни министри, като Сталийски, който искаше да закрива ЦСКА? ЦСКА не иска да се ползва с някаква изключителна държавна протекция, а да има еднакъв критерий, най-вече за собствеността и ползването на спортните бази. На мен ми се иска отбори ЦСКА, Левски, Локомотив, Славия да притежават европейски спортни съоръжения. Изненадан съм как град като Варна не притежава модерно футболно съоръжение, а се налага да се играят мачове на „нивата“ на стадион „Тича“.

И стигаме до този брадясал вече въпрос за нов стадион на “Армията”…

– Болно ми е когато ходя там, където е минала моята младост като спортист на ЦСКА и където се тренирали и пребивавали олимпийски и световни шампиони, цветът на българския спорт. Централната алея е с изровен асфалт като в някое забутано село, трибуните са като на стадион на страна от третия свят! Как да ходят хората на такъв стадион? Само любовта към червената идея не стига! И затова се радвам на реакцията на, както казват, бъдещия премиер Кирил Петков. Дано в обявената бъдеща промяна, място намерят и спортните съоръжения, и в частност тези на ЦСКА.

В какви отношения сте в момента с Александър Томов?

– В нормални човешки взаимоотношения сме. Никога не съм му спестявал истината и съм му казвал какво мисля за негови управленски решения и подходи. Каквото съм имал да му кажа, съм му го казал. Жалко, че не се възползва от дадените му съвети в някои ситуации. Винаги си е бил самодостатъчен по отношение на медиите и бързаше да говори пред камерите, вместо да бъде „господар на мълчанието“. Като ръководител той направи добри неща, като това да изсветли финансите и плащането на футболистите. Да им превежда парите по банков път и да избегне даване пари под масата – масова практика по онова време във водещи български клубове. Само с този си ход той си спечели много врагове сред футболната общност.

Вие сте експерт по ПР и реклама. Каква е оценката ви за работата в ЦСКА в този аспект към момента?

– За сегашната ситуация не мога да говоря, защото нямам преки впечатления. Отскоро ЦСКА има нов ПР, но с изненада разбрах от предишния колега, че ПР-ът не е пътувал с отбора по лагери и мачове, не е присъствал на тренировките на Панчарево. Това искрено ме учудва и изненадва. Когато аз изпълнявах тази функция, винаги съм бил близо и заедно с отбора и треньорското ръководство по всяко време.

Името на Радостин Василев се спряга, като основен кандидат за министър на спорта. Какво е мнението ви за него?

– Познавам го бегло от времето, когато беше част от юридическия екип на ЦСКА. Впечатленията ми са за човек, който е на ти със спортната проблематика като юрист. Ако бъде избран за министър му пожелавам много сили за да изгребе тинята от българския спорт. Мисля, че ще получи обществена подкрепа ако честно и почтено се захване с тази работа.

В Благоевград ЦСКА изигра поредният си слаб мач. Това равенство сложи ли край на мечтите за детронация на Лудогорец?

– Това са футболистите, с които разполагаме в момента. Не знам дали са разбрали още, че да си футболист на ЦСКА не е шега работа. Повториха се стари слабости, които явно са системни при тях. Както и в мача със Славия, така и в Благоевград, загубихме две точки в продължението на мача. Дали това е сложило край на шампионските амбиции, не знам! Но на мен, пък и не само на мен ми се иска да виждам красив и офанзивен футбол от ЦСКА, дори и да не станем шампиони. Връщам се към 2008 година. Тогава голям процент от победите, с които станахме шампиони бяха с резултат 1:0, но времената са други. Тогава отборът беше по-солиден и можеше да удържи резултат 1:0. Недоумение буди у мен факта, че при 1:0, вместо да натиснем и да затворим и решим мача, нашите футболисти започват безцелно да разиграват топката, да накъсват играта и прочие.

Как можем да разчетем подкрепата, която оказа на Бербатов почти сигурният бъдещ премиер Кирил Петков?

– В управлението на държавата на всички нива настъпват генерационни промени. Моите уважения към Михайлов и неговия екип, но сега не сме 1994-та или 2004-та, а наближаваме 2024-та година! С апаратни хватки и разни други манипулации не можеш да управляваш каквато и да е система, камо ли футбола! На хала и мястото на българския футбол в световните класации, се чудя на самочувствието на Михайлов да се появява на публични места и на международни мачове, сред свои бивши колеги, които са постигнали много повече успехи от него като ръководител. Мен би ме било срам. И тук не става дума само за националния отбор и клубните отбори, а за цялостното състояние на организацията на родния футбол.