ДНК-то на ЦСКА е титла, купа и успехи в Европа

Звучат заключителните акорди на настоящата футболна кампания и съвсем скоро завесата ще падне. Генерално погледнато, ЦСКА изпраща най-успешния си сезон от завръщането в елита през 2016-та.

Армейците, макар да стигнаха само до бронзовите медали в първенството, завоюваха купата на страната и записаха отлично представяне в Лига Европа. И ако говорехме за друг клуб, последните две постижения щяха да са достатъчен повод за надуване на фанфарите и за възторжени слова. Не и за червените, защото в ДНК-то на ЦСКА са залегнали много по-високи цели.

Притеснителното е, че наред с позитивите през изминалите месеци се наблюдаваше и тревожна тенденция, която бързо изтриваше усмивките по лицата на всички, които подкрепят ЦСКА. Катранът в кацата с мед дойде от непостоянството. Тимът от Борисовата градина така и не успя да запише дълга победна серия, а след почти всеки сериозен успех идваше провал.

И това не се промени при трима различни наставници - Стамен Белчев, Бруно Акрапович и Любослав Пенев. Така започна сезонът за армейците, така и завърши. В началото сякаш мнозина не обърнаха внимание.

Бяха отстранени БАТЕ и Б36, а задоволството от достигането до подножието на груповата фаза на Лига Европа измести фокуса от факта, че след тези евровечери за пореден път не бе победен Лудогорец (2:2) в шампионата и бе регистрирана загуба от Локо Пд на “Лаута” с 1:2. Червената лампа светна чак след това.

ЦСКА победи Базел в Швейцария с 3:1, но само няколко дни по-късно забуксува за 2:2 срещу Етър на „Ивайло”, като позволи на великотърновци да запишат първи точки в първенството и да прекъснат серията си от 7 поредни загуби. Червените не демонстрираха особен живец и в следващите двубои от шампионата, като регистрираха равенства срещу Берое и Арда, записвайки 6 мача без успех по родните терени.

Точка на кошмарната серия бе сложена чак след престижното равенство на “Олимпико” срещу Рома (0:0), когато бе победен Царско село с 1:0 на “Армията”. Краят на родилните мъки сложи Юнус Санкаре с попадение в 90-ата минута, а това може би е и единственият случай през сезона, когато след положителен резултат в голям мач се взимат трите точки в първенството.

Урокът не бе научен и тенденцията продължи, като особено очебийна бе тя през пролетта. След като още през февруари загубата в Разград показа, че и през този сезон ЦСКА няма да има сили да се пребори за титлата, пред армейците остана да изиграят само няколко по-ключови мача. Те бяха с хепиенд, но всеки път следваше провал.

Тимът се класира на финал за Купата на България след страхотна игра и победа с 2:1 над Лудогорец в Разград, а след това падна безславно от Царско село. Хегемонът най-сетне бе победен и в първенството с гръмкото 4:1, но последва безлична игра и загуба от Локо Пд на „Лаута”. Черешката на тортата дойде след завоюването на купата на страната, когато на финала бе сломен Арда.

Дни след това ЦСКА падна от новака в елита и пак подразни привържениците си, задълбочавайки тенденцията неизменно да се дъни след голяма победа. И медът загорча. Подобно непостоянство не приляга на марката ЦСКА, а голямата цел - 32-ата титла ще продължава да е мираж, ако тази тенденция не се промени още от самото начало на следващия сезон.

Явор Пиргов, "Тема:Спорт"