Бившият футболист на ЦСКА Евгени Йорданов сподели за Gol.bg какви са очакванията му за новия футболен сезон. Какво мисли за отбора на "червените", за треньора Бруно Акрапович, за Гриша Ганчев и ще успее ли ЦСКА да спре хегемонията на Лудогорец.

Евгени Йорданов е носил екипите на Велбъжд Кюстендил, Спартак Варна, Пирин, Македонска слава, ЦСКА, Амкар Перм, Марек Дупница, Вихрен и Берое. Най-големите успехи в кариерата си е постигнал именно със ЦСКА.

С екипа на "червените" той става два пъти шампион на България(2004/05 и 2007/8) и веднъж печели Суперкупата на България(2008). За "армейците" е изиграл общо 101 двубоя, като в тях е пронизвал противниковите мрежи 27 пъти. Ето какво сподели той специално за Gol.bg

- Здравей Евгени и благодаря, че се съгласи да дадеш интервю за читателите на Gol.bg. Преди дни имаше рожден ден. Честито! Как празнува?
- Благодаря, добре! Празнувахме в тесен семеен кръг с най-близките – брат ми, майка ми, баща ми. Обстановката не позволява по друг начин, но и аз така предпочитам.

- Следиш ли футболното първенство и твоя любим ЦСКА?
- Естествено! Следя всички първенства на всяко едно ниво, но най-вече ЦСКА.

- Каква ти е оценката за представянето на отбора?
- Тази година отборът се представя категорично по-добре и има големи шансове най-накрая да застраши Лудогорец за шампионската титла.

- Мнението ти за новия треньор Бруно Акрапович?
- Имам изключително високо мнение за Бруно, защото ми напомня стила на едни треньори от моето време в ЦСКА, при които отборът имаше успехи. Това са Стойчо Младенов и Миодраг Йешич. Виждаме, че дисциплината при него е на първо място. Не случайно, само два месеца откакто работи, има промяна и в стила на работа и в дисциплината. Резултатите говорят. Това беше много правилен избор от страна на ръководството.

- В тази връзка, кой е треньорът който е изиграл най-важна роля в живота ти? От кой си научил най-много?
- От всички треньори съм научил по нещо във футбола. Има и треньори които не си спомням с добро, но пък от тях съм научил какво не трябва да правя и как не трябва да се държа с хората. Определено има три имена, които са ми дали шанс и които няма да забравя никога. Това са Борис Николов, легенда на Пирин, който повярва в мен и ме взе в Македонска слава. Моята кариера започна развитието си от този клуб. След това беше Стойчо Младенов – изключителен специалист и човек, също изиграл съществена роля в моето израстване. И накрая Миодраг Йешич. Има и други треньори естествено, но няма да се спирам конкретно за да не пропусна някой. Благодарен съм на всеки един от тях.

- Ти си ставал шампион два пъти с ЦСКА и реално това са последните две титли на отбора.
- Ами така се оказва...

- Какъв съвет би дал на настоящите играчи и ръководство? Как се става шампион? Каква е рецептата?
- Рецептата е всеки мач да са максимално концентрирани, да проявяват повече характер, повече мъжество в трудните моменти. Има едно неписано правило във футбола, че шампион се става с по-непретенциозните отбори. Не трябва да губиш точки от тях. Мисля, че там трябва да се подобрят нещата при ЦСКА. Също много важен е и колективът, климатът в съблекалнята, да няма групички.

- Твоят син Константин Йорданов тренира в школата на ЦСКА. Какво е мнението ти за работата в там и как се развива той? Вслушва ли се в съветите които му даваш и кой е най-ценният такъв който си или би му дал?
- Ще започна отзад напред. Най-ценният съвет който съм му дал и мисля, че вече е научил на неговите юношески години, е да не се пречупва пред трудностите. Да знае, че всяко едно препятствие го калява и го прави по-силен характер. Едва ли има спортист, който да не е изпитвал трудности. Всичко зависи от него, от неговото желание и постоянство. По отношение на школата, мога да кажа много добри думи за треньорите. Нямам преки наблюдения над работата, но гледам, че се взимат млади перспективни момчета. Има един чуждестранен специалист (б.р. става въпрос за Кардосо), който смятам, че е добро попадение и ще е от полза за клуба. Лошата част е, че отбор като ЦСКА има нужда от подобряване на материалната база. Това е всеизвестно и от изключителна важност.

- Какво мислиш за трансфера на Вальо Антов в Болоня? Ще липсва ли той на ЦСКА? 
- Със сигурност ще липсва на ЦСКА, но по отношение на развитието му е много добре да излезе на тази възраст, да се пречупи колкото се може по-рано. Вальо Антов е изключително серозно и отговорно момче с много добри качества и с голямо бъдеще. Мисля, че ще успее. Пожелавам му го от все сърце!

- Кой от настоящите футболисти на ЦСКА ти прави по-силно впечатление?
- Има двама човека, които дърпат отбора напред, ако мога така да се изразя. По-скоро трима – по един във всяка линия. Това са Али Соу, Тиаго Родригес и капитанът Петър Занев. Те са гръбнакът на отбора и с качествата си като личности и с чисто спортни технически качества дърпат отбора напред.
 
- Какво мислиш за ЦСКА 1948? Какво ти е мнението за този клуб?
- Нямам мнение. Не искам да ги коментирам. То е ясно къде е ЦСКА, на кой стадион е и къде са феновете.

- Спомняш ли си мача с Галатасарай, когато ЦСКА загуби с 0:3 в Истанбул, а ти получи червен картон? Как се стигна до него? Помниш ли ситуацията?
- Разбира се, това ще го помня цял живот. Спомням си мача с големи вълнения и емоции. Беше ми втори или трети официален мач за ЦСКА. Няма как да го забравя. Първо бяха вълненията от това, че играя международен мач с ЦСКА и веднага след това дойде негативната емоция от цялата тази ситуация. Аз съм коментирал хиляди пъти, че картонът за мен беше абсолютно незаслужен, но вече съм го приел. Съдията така е преценил.

- За финал, какво мислиш за управлението на Гриша Ганчев? Във възходяща линия ли се движи ЦСКА?
- Гриша Ганчев е доказан ръководител. Едва ли аз съм човекът, който да го коментира. Той е във футбола вече дълги години, раздава собствени средства и е постигнал толкова много успехи. Той е личност, за която знаем от години, че обича ЦСКА и аз лично мисля, че е правилният човек за клуба.

Интервю на Александър Линдарев, Gol.bg