Във Велико Търново за ЦСКА приключи първата част от една доста наситена за представите на родните тимове програма. В рамките на 18 дни армейците изиграха 6 мача. И то какви – с БАТЕ Борисов, Лудогорец, Локо Пд, Базел...
Макар да не записаха победа след победа, червените постигнаха огромен успех, защото го направиха точно там, където трябваше. На този етап. Ехото от класирането в групите на Лига Европа все още не е заглъхнало, а триумфът в Базел е исторически и показателен.
Швейцарците не си бяха научили урока. Те бяха пропуснали да отбележат един съществен факт – ЦСКА доминира в последните минути на всички мачове до момента. И това не е чудо, което отминава за три дни, а се превърна в трайна тенденция, наблюдавана повече от година. До голяма степен това се дължи на великолепната работа на един човек, който остава в периферията, но неговият труд определено носи сериозни позитиви за червените.
Реално погледнато, шефовете в Борисовата градина направиха на първо време изключително странен, но впоследствие оказал се много силен ход, когато след спечелването на Купата на България през 2016-а решиха да „пенсионират“ защитника Кирил Динчев и да инвестират в неговото развитие като кондиционен треньор.
В началото ексбранителят бе „дясната ръка“ на немския специалист Томас Нойберт. Гледаше и се учеше, а междувременно изкара и специализации в САЩ и Барселона. Така се стигна до 21 март 2019 година, когато Нойберт напусна Борисовата градина, а мястото му бе заето от Динчев. Мнозина тогава може би са смятали, че ръководството на ЦСКА поема огромен риск, но следващите събития убедиха и най-големите неверници, че залогът е повече от печеливш.
Съвсем скоро след като Кирил Динчев пое изцяло грижата за кондиционното състояние на тима, резултатите започнаха да стават видни. Доказателство за това дойде още около мачовете с Осиек и Заря. Люпко Петрович се тюхкаше как ще издържат играчите му на сгъстения цикъл, а червените не само издържаха, но и бяха по-свежи досамия край на срещите от хърватските и украинските си опоненти.
И макар срещу Заря да останаха с човек по-малко още през първото полувреме, те играха като равен с равен, а загубата в никакъв случай не се дължи на липсата на физическа сила. Армейската доминация в кондиционно отношение продължи и при Милош Крушчич, когато ЦСКА бележеше почти изцяло през вторите полувремена, за да достигне своя апотеоз през настоящата кампания.
Изключително показателен е фактът, че в 11 от 12-те изиграни до момента мачове (8 в първенството и 4 в евротурнирите) червените са отбелязали решителни попадения след 50-ата минута, с които са променили изхода на срещите. Още по-стряскащото за съперниците на тима от Борисовата градина е, че възпитаниците на Стамен Белчев в цели 7(!) двубоя са вкарали голове след 85-ата минута, като 5 пъти по този начин стигат до победата, а в два от случаите успяват да се спасят от загуба.
Да, всичко това е плод на характер, сърце, хъс, воля, но най-вече на огромна физическа мощ. Защото колкото и желание да имат футболистите, ако нямат сили, ако дробовете им са празни и ако колената им омекват, то няма как да постигнат успех. Армейците доминираха дори над Лудогорец, където през годините изсипаха торби с пари за ангажирането на кондиционни специалисти от Испания и Шотландия. След като поведе с 2:1 на разградчани, ЦСКА не се затвори, а продължи да атакува и пропусна две възможности да реши мача с трети гол.
А какво да кажем за червената лекция над мултимилионния Базел? Онези заключителни 30 минути в сърцето на Европа бяха впечатляващи, защото те приличаха повече на игра на котка с мишка, а Чириако Сфорца гледаше невярващо как армейците надиграват и надтичват безапелационно подопечните му.
Кирил Динчев успя да подготви отбора до степен да е физически №1 у нас и да е способен да се опълчи и на големите в Европа.
Доказателство е и мачът със Славия, в който макар и с човек по-малко повече от едно полувреме, армейците успяха да натискат до последно, за да стигнат до победата в добавеното време. Спринтът на Кери за втория гол срещу БАТЕ, когато беларуският мужик опитваше да го настигне, но сякаш тичаше на забавен каданс в сравнение с червената осмица, бе показателен.
Не бива да се подминава с лека ръка и двубоят с Етър. Да, ЦСКА не победи, но армейците бяха пълновластни господари на терена, по-силни и свежи до последната секунда, а само преди 3 дни бяха изиграли онези шеметни 90 минути в Швейцария.
Не на последно място трябва да се отбележи фактът, че откакто Кирил Динчев пое физическата подготовка, то на „Българска армия“ в лазарета влизат само играчи, получили травми в игрови ситуации. За скъсани мускули, разтежения, крампи, схващания вече никой не говори. И червените спокойно могат да чакат поредния си сгъстен график. Показаха, че постоянният мачов ритъм в цикъл четвъртък-неделя им се отразява добре. А инвестицията в „кондиционен специалист“ се оказа изключителен ход, който вече повече от година дава своите плодове. Именно физическата доминация на отбора компенсира до голяма степен слабостите му в игрово отношение.
А как ли щяха да изглеждат нещата, ако ЦСКА не проспиваше първите полувремена, а включваше на висока предавка още от самото начало. Точно на това трябва да се наблегне… За да се разбира кой кой е не само в края на срещите, а още след техния старт.
Късните голове този сезон:
ЦСКА – Ботев Пд 2:1 (1:0 Санкаре 23, 1:1 Еспиноза 60, 2:1 БЕЛТРАМЕ 90+2) ЦСКА – Сайрънс 2:1 (0:1 Максуел 69, 1:1 Ахмедов 75, 2:1 СОУ 90+1) ЦСКА – Славия 1:0 (1:0 БЕНГЮЗОВ авт. 90+2) Черно море – ЦСКА 1:1 (1:0 Курьор 36, 1:1 ЮРИЧ 88) ЦСКА – БАТЕ 2:0 (1:0 Соу 44, 2:0 КЕРИ 90+5) Базел – ЦСКА 1:3 (1:0 Кабрал 54 д., 1:1 Тиаго 72, 1:2 ТИАГО 88, 1:3 АХМЕДОВ 90+6) Етър – ЦСКА (1:0 Минчев 12 д, 2:0 Алдаир 45, 2:1 Тиаго 62, АХМЕДОВ 90+3)
Явор Пиргов, "Тема спорт"