В България са играли футболисти от всевъзможни държави. Но не и от тази. Централна африканска република (ЦАР) е в сърцето на континента. И оттам ЦСКА намери нова звезда. Национал на ЦАР, играл досега само във Франция. Огромният дефанзивен халф Амос Юга трябва да движи "червената" игра заедно със сенегалеца Юнус Санкаре. Колко силен ще е ЦСКА с новите попълнения? Юга даде ексклузивно интервю за "Труд".
- Здравейте, мосю Юга! Знаете ли, че сте първият футболист от Централна африканска република, който идва в българския футбол? Каква е вашата родина? - Това ми прави удоволствие и се надявам да мога с чест да представя ЦАР тук в България. Ще ви кажа за родината ми. Това е много красива страна. За съжаление от няколко години насам има известни проблеми и етнически конфликти. Понастоящем е малко сложно там, но се надяваме, че ситуацията ще се промени към добро в бъдеще.
- Имате 15 мача за националния отбор. Кой от тях е най-паметен за вас? - Мачът срещу Ангола. Беше много важно да го спечелим, за да останем в битката за класиране за Купата на Африка. Атмосферата по трибуните беше невероятна, а хората спаха на стадиона в навечерието на мача, за да си гарантират място на трибуните. Победихме и затова ще си спомням този мач винаги.
- Кой е най-известният, срещу когото сте играл като национал? - Серж Орие от Кот д'Ивоар, мароканецът Мехди Бенатия, египтянинът Чабалала, но… Може би е Риад Марез. Алжирецът е най-известното име.
- А кой от африканските футболисти харесвате най-много? - Безспорно - Яя Туре. Харесвам го как играе. Лидер е на терена, силен е, мощен е. Освен това, не се шуми много около него в личния му живот.
- Има ли шанс ЦАР да се класира за световно първенство? - Надяваме се, но вървим стъпка по стъпка към целта. Искаме да стигнем финалите в турнира за Купата на Африка. Още сме в играта и се опитваме да го сторим. Сега ни предстоят два мача срещу Мароко. Ако успеем да се справим там... Но реално ще е много трудно да се класираме.
- Разкажете ни за вашата кариера, която е била изцяло във Франция. Как започнахте с футбола? - Започнах да играя като всички деца, между блоковете в квартала. По-късно облякох екипа на малък аматьорски клуб, а впоследствие се озовах в „Лион“. Там останах две години, но от клуба решиха да ме обиграват в по-малки отбори. Продължих да играя в регионални тимове от околностите на град Лион, докато станах на 19 години. Тогава „Лион“ отново ме привлече и в продължение на две години имах възможността да тренирам с първия отбор. В крайна сметка не ми предложиха професионален договор. И отидох във „Ван“ за един сезон, а след това за три години в „Газелек“ (Аячо). С този тим имах възможността да играя във втора дивизия, спечелихме и промоция за Лига 1. За наше съжаление обаче изпаднахме още на следващата година. Но това беше натрупване на добър опит за мен. И ето, че след това се озовах за три години в отбора на „Льо Авър“.
- Винаги ли сте играли като вътрешен халф? - Не. Започнах кариерата си като централен защитник. Преди пет-шест години ме преместиха в средата на терена. Мога да играя и като централен бранител, но се чувствам по-добре в ролята на опорен халф.
- "Лион“ е първият ви елитен отбор. Защо не изиграхте мач в първия тим? - Бях 18-19 годишен, току-що бях приключил с оформянето си като футболист. Тогава професионалните клубове предлагат или не договори на младите и… „Лион“ просто на мен не ми предложи такъв.
- Играли сте за "Ван", "Аячо" и "Льо Авър" – разкажете за изявите си в тези отбори. Къде положителните емоции бяха най-силни и се чувствахте най-добре? - Спортният директор на „Ван“, в трета дивизия на Франция тогава, ми предложи договор. Към момента нямах други предложения и реших да отида. Добре се получи в личен план, но в колективен - изпаднахме в четвърта дивизия. Точно тогава от „Газелек“ (Аячо) с треньор Тиери Лоре ме извикаха. Току-що бяха спечелили промоция в Лига 2. Тогава, в първия ми сезон там, ме преместиха да играя в средата на терена, изобщо беше чудесна година. Спечелихме промоция за Лига 1 и затова най-прекрасните емоции за мен бяха именно в този клуб.
- Прави впечатление, че не вкарвате често голове. Не ви ли е силата в последния изстрел? - Да, мисля, че се откриват възможности за гол пред мен, но не поемам достатъчно отговорност. А освен това и не е точно моят профил да бележа, защото съм по-скоро дефанзивен халф. Но вярно е, че в някои ситуации трябва да съм решителен при стрелбата, защото това влиза и в личната ти статистика.
- Как решихте да дойдете в ЦСКА? Имахте ли колебания? - Бях в края на контракта си в „Льо Авър“. Във втора дивизия на Франция не е зле, но аз вече имах желание да пробвам нещо различно. А предложението от ЦСКА дойде веднага след карантината. Обадиха се моите агенти да ми кажат, че съществува конкретна опция. Подобно на всички в тази ситуация прегледах първо данните за клуба в интернет. Поисках и да дойда да се уверя лично с очите си как е животът тук във вашата столицата. Да видя също тренировъчната база и да изгледам няколко мачове. Останах удовлетворен и затова дадох съгласието да подпишем договор.
- Какво знаехте за българския футбол и в частност за ЦСКА, преди да дойдете? - Честно, не знаех много. После попрегледах. А и моят брат познава български футболисти. Разказа и за Светослав Тодоров, и за Кишишев, играли са заедно в английския „Чарлтън“. Моят брат се казва Кели. Именно той се обади на Тодоров и от него получихме уверение, че всичко ще бъде наред. Отскоро съм тук и смятам, че ЦСКА има добър отбор. Да, виждам и някои неща, които можем да подобрим още.
- Имахте ли време да разгледате София? - Чак да се разхождам из София - все още не, защото когато един чужденец пристигне, има много документи, които следва да се уредят. Да се отиде до някои учреждения, да си намеря апартамент и въобще да реша битови въпроси. Това, което виждам от колата – да допада ми, но впечатленията ми все още са бегли.
- Какво мислите за нивото на нашия футбол? - Добро е. Все пак, едно е да гледаш от трибуните, а друго - да усетиш играта вътре на терена. Изчаквам самият аз да бъда изляза на терена в повече двубои, за да си съставя по-точно мнение.
- Още сте малко време в България, но харесва ли ви животът, сравнявайки го с Франция? С какво не можете да свикнете още и какво мислите за манталитета на хората в страната ни? - Шофирането! Хората карат много бързо тук, това е различното.
- България беше забъркана в скандал с расизъм на мача с Англия. А и сме длъжни да признаем, че по стадионите ни има расисти, но те са по-скоро изключение. Какво мислите по тази толкова болна тема? - Да, това е важен проблем. Аз съм чернокож и съм против всяка проява на расизъм. Има обаче различни хора. Всеки има своите убеждения, но ако всеки уважава другия, мисля, че няма да има такъв проблем.
- Били ли сте жертва на расизъм? - Аз лично – не.
- Разкажете за вашето семейство. Например брат ви Кели също е национал на Централна африканска република. - Да, Кели също е продукт на академията на „Лион“. После той игра в Англия, в „Чарлтън“ заедно с Кишишев и Тодоров, както и в други местни клубове. После беше и в Китай, а сега е нещо като спортен директор в националния отбор на Централна африканска република. Занимава се с футболистите с двойно гражданство, например. Моят племенник, синът на сестра ми - Уилям Гьобелс, също е футболист ив момента играе в „Монако“.
- Кой е любимият ви футболист и на кого се стараете да приличате? - Пол Скоулс.
- Какво искате да постигнете в ЦСКА и какви мечти имате във футбола? - Мечтата на всеки футболист - да бъда шампион, да играя в Шампионската лига, да бъде световен първенец.
- Ако останете по-дълго в България и намерите приятели тук, бихте ли им препоръчали да отидат в ЦАР и какво интересно могат да видят там? - С удоволствие бих завел някого там. Интересно е, могат да се видят много нови и екзотични неща. Една нова култура, различен начин на живот, нов пейзаж и живота в един различен континент.