През зимата на 2005 година ЦСКА направи впечатляващ удар и привлече известния френски халф Беноа Кое. С опита си той помогна на „червените“ да спечелят първото място, като игра във всичките 15 мача в "А" група през втория полусезон.
Той остави чудесни впечатления с професионализма си, а след това прекрати кариерата си след един сезон в швейцарския "Сион".
В началото на десетилетието Кое започна работа в академията на Интер, а от известно време има треньорска диплома, като през миналата година води Конкарно. Бившият халф на "Интер", "ПСЖ" и "Марсилия" в момента е в Милано, като се съгласи да даде интервю за „Меридиан Мач“.
- Здравей, Беноа. Как си и къде те намираме в момента?
- Здравейте. Благодаря, добре съм. Всъщност сега съм в Милано.
- Да се върнем назад във времето. Датата е 17 ноември 1993 и „Парк де Пренс“. Какво точно се случи тогава с Франция. Какво означаваше тогава за вас тази загуба от България?
- Без каквото и да било съмнение мога да кажа, че това бе един от най-лошите и тъжни моменти за националния тим на Франция. Разочарованието бе огромно за всички нас. Все пак трябва да кажа, че тогава България бе изключителен тим. Имахте феноменални играчи като Стоичков, Балъков и Лечков. Мога да кажа, че футболна Франция научи страшно много от този мач. Негативният резултат преобърна цялостната организация, работа и подход към играта. Заради загубата от България ние станахме световни шампиони през 1998 година. Изнесохте ни урок, ние го научихме и успехите дойдоха след това.
- През сезон 2004/05 играхте за българския ЦСКА. Какво си спомняте от престоя на „Българска Армия“?
- Преди всичко си спомням, разбира се, шампионската титла. За мен беше чест да играя за клуб като ЦСКА. Гордея се, че носих червената фланелка. В тима бяхме събрани много добри играчи, София като град и българската култура като цяло много ми допаднаха. В София се срещнах и запознах с много добри хора като моят приятел Илия Илиев, семейството му, синовете му Кузман и Мартин. Знам думи като добре, вода, хайде. Често ги използвах. Харесах ви и кухнята, здравословна е. Няма как да забравя вашата шопска салата.
- Следите ли в момента ситуацията в българския футбол. Знаете ли, че има ЦСКА София и ЦСКА 1948?
- Да, разбира се, но не съм запознат в детайли със ситуацията и не мога да я коментирам.
- Вече сте лицензиран треньор. Бихте ли се върнали един ден в България, за да видите някой отбор?
- Защо не?! Последният ми ангажимент бе през миналата година във френския "Конкарно", който е аматьорски клуб. Аз лично съм доволен от работата си. Бях и в школата на Интер. Работил съм и като скаут за „синьо-черните“. Сериозно съм се насочил към треньорската професия. Сега чакам предложение от някой професионален клуб. Готов съм да изслушам всяка една оферта.
- Кои са най-добрите треньори, при които се работили?
- Аз имах късмета и удоволствието на играя под ръководството на изключителни треньори. Аз всеки от тях научих по нещо. За всеки мога да кажа само добри думи. В "Интер" Марчело Липи имаше способността да управлява перфектно тима във всяко едно отношение. Излъчваше позитивна енергия във всеки един момент и при всяка една ситуация. В "Интер" играх и за Луиджи Симони, който след това води ЦСКА. Той бе истински джентълмен. Работеше здраво с всеки един играч индивидуално. В "Нант" бях при Жан-Клод Сюдо, чиято философия и принципи ми импонираха много. Той също създаваше чудесна атмосфера в тима и вдъхваше вяра на играчите.
СЕБАСТИАН МАГАШИ, "Меридиан Мач"