След първия гол левскарите се изнервиха. Аз играх в този мач централен защитник и подадох на Жоро Славков за головата атака. Това си спомни Радослав Здравков пред "Блиц" за скандалния мач с Левски преди 35 години, след който двата клуба са разформировани.
"Преди финала Левски имаше 7 поредни победи над нас и ние бяхме максимално амбицирани да прекъснем черната серия и да спечелим Купата. Но бях много далеч, защото пасът беше дълъг, нямах видимост и не мога да кажа дали е имало игра с ръка. След години гледах няколко пъти ситуацията на запис. Честно казано, не се вижда дали има игра с ръка".
"Левскарите не можеха да се примирят, че няма да ни бият за осми пореден път и че изпускат трофея. Имаше груби и целенасочени действия от тяхна страна през по-голямата част от мача. После дойде онзи момент, в който Пламен Николов грубо влезе в крака ми и ме контузи зверски. Малко под коляното ми зейна голяма, отворена и дълбока рана. Джеки Димитров и другите ми съотборници се хванаха за главите, като я видяха. Виждаше се костта ми".
"Никога не съм го казвал, но ще го споделя пред вас - Николов умишлено ме контузи. Направи го напълно умишлено. Не търсеше топката, а краката ми и съдията го изгони. Но аз не му се разсърдих. Ние и сега сме добри познати. Като се видим, пием кафе, говорим си. Но не и по тази тема. Веднага ме закараха с линейка в "Пирогов". Зашиха ме. Там ми казаха, че сме победили и това доста ме зарадва. Тогава нямаше още телевизори в "Пирогов". Лекарите слушали мача по радиото и ме уведомиха, че печелим".
"После с патерици се прибрах у нас. По-късно вечерта ми се обадиха съотборниците ми. Поканиха ме в ресторанта на хотел "Родина", за да отпразнуваме купата. Още имах болки, но хванах такси и отидох да се повеселим. Там никой не спомена за бой в тунела. Смятате ли, че ако е имало нещо, нямаше да ми кажат?!", загатна Здравков.