Старши треньорът на ЦСКА Милош Крушчич дадe за „Тема Спорт" първото си голямо интервю, откакто пое тима в началото на октомври. 43-годишният сърбин говори по редица въпроси, свързани с армейците и своя начин на работа. Коментира и изявите на някои от футболистите като Али Coy и Валентин Антов. Той разказа и как се е запознал с Люпко Петрович. Именно при носителя на КЕШ за 1991 г. Крушчич стартира своята треньорска кариера - като помощник в казахстанския Тараз. С Милош се срещаме в ресторанта на „Армията".
Г-н Крушчич, как се стигна до идването би в ЦСКА? Люпко Петробич ли се свърза първи с вас? - Да, с Люпко се познаваме отдавна. Работили сме заедно в Казахстан - в Тараз. Бяхме за кратко и в Литекс. Имаме отношения отдавна.
Как се запознахте? - Това се случи още докато бях в Русия. Тогава играех за Ростов, а Люпко дойде на преговори с клуба. Това беше някъде през 2005 или 2006 година. Той не подписа, но тогава за първи път установихме контакт. А като отиде в Казахстан, наш общ познат ме беше препоръчал на Люпко, защото зная руски език. Той ме привлече в Тараз и така започнахме да работим заедно.
Бяхте представен като анализатор в ЦСКА през лятото. Каква всъщност ви беше ролята, защото често ви виждахме да давате указания към играчите? - Ролята ми беше първи помощник. Бях записан като анализатор поради административни въпроси. За мен няма значение дали се водя анализатор, треньор или помощник. Ролята ми винаги е била треньор. Разбирам добре какво иска Люпко и затова той ми гласува доверие.
Ако правилно разбираме, ангажиментът ви като старши треньор е до края на годината. Кога ще се реши дали ще останете за постоянно? - Всичко зависи от резултатите. Това е единственото мерило във футбола.
Мачовете с Лудогорец и с Арда за купата ли са най-важни за вашето бъдеще? - Не. Най-важният е с Ботев Враца. Не искам да говоря за няколко мача напред. С футболистите разговаряме само за предстоящата среща. За Лудогорец не сме си казали и дума.
За какво може да се бори ЦСКА този сезон? - В ЦСКА амбицията винаги е най-голямата възможна. Не искам да прогнозирам. Какво ще стане, ще видим накрая. Разбира се, аз си имам своята амбиция. Всички в клуба я имаме -президентът, ръководството, играчите... Ако нямаш амбиция, няма полза да работиш в тази област. Но в този момент, в тази ситуация, в която се намираме, трябва да играем мач за мач. Няколко пъти обаче го казах - не се предаваме.
А защо се получи така? Защо имаше такова колебание на резултатите при Люпко? - Широкият анализ трябва да се направи в края на полусезона. Подготовката беше около 4 седмици и не беше пълноценна. Дойдоха много нови футболисти. На всеки от тях му трябва време да свикне с отбора, с България... Евротурнирите започнаха по едно и също време с първенството. Всичко това влияе и води до колебания в резултатите, футболът е процес, нищо не може да се случи за един ден. Ако искаш да изградиш добра система в отбора и в клуба, е необходимо време. Всеки футболист се нуждае от време, за да се адаптира към новия си тим, а на треньора му трябва време, за да опознае играчите. И сега е трудно да посочим конкретните причини.
Какво се промени под ваше ръководство? Отборът записа три поредни победи, без да допусне гол, което този сезон не се беше случвало... - Сега не искам да говоря за промени. Искам да вдъхна повече увереност на футболистите, да говорим повече с тях в психологически план. Да си върнат самочувствието, защото малко го бяха изгубили. Всички са добри футболисти, но им трябва малко работа на психологическо ниво. Искам да разкрием пълния потенциал на играчите. Когато първи вкараме гол, отборът започва да играе с голяма лекота. Всичко е свързано с напрежението и с това, че в началото имахме резултати, които никой не е очаквал. Отвори се разлика с останалите отбори и това доведе и до напрежение сред футболистите.
Вие сте млад треньор. Това помага ли би да сте по-близък с футболистите и да ги разбирате по-добре? - Това зависи от треньора и от подхода му към играчите. Всеки треньор си има свой подход. Аз много обичам да разговарям с футболистите, да им обръщам доста внимание. Но пък съм много стриктен, когато са на терена. Изисквам доста в мачовете - много професионализъм и дисциплина. Иначе извън терена винаги обичам да разговарям с тях и ако мога да им помогна - както по спортни, така и по лични въпроси.
Каква е футболната ви философия? - Някои треньори казват, че философията им е атакуващ футбол. Други - дефанзивен. Във футбола има една философия и тя е да побеждаваш. Когато започнах да работя преди 8-9 години, и аз си мислех, че моето кредо е атакуващият футбол. Но, когато реално станах треньор, осъзнах, че не е само атака. Има и защита. Затова искам добре организиран отбор и в нападение, и в отбрана. И да играем за резултат, разбира се.
В едно ваше интервю преди години казвате, че искате вашите отбори да играят бърз, красив и техничен футбол и давате свобода на футболистите. Още ли стоите зад тези идеи или се промениха с времето? - Вече казах, че искам да действаме и да се движим много бързо, защото такава е тенденцията в модерния футбол. По отношение на свободата ще ви обясня. Има три зони - в тази пред нашата врата не искам да се поемат никакви рискове. В средата на терена има умерен риск. А в третата зона - в атака, пред съпернико-вата врата, там вече давам пълна свобода.
Как се отнасяте към играчите - като приятел или като генерал? - Нито едно от двете. Трябва да се спазва дистанция, но винаги съм открит към разговори с футболистите. Не съм автократ, но и не съм демократ. Ако си пълен демократ, значи всеки ще може да прави, каквото си иска. А аз не го позволявам. Има си правила и дисциплина. Аз съм нещо по средата.
Има ли ЦСКА проблем с играта през първите полувремена, защото огромна част от головете падат след почивката? - Така се получава. Имаше и мачове, в които вкарахме още в началото - с Витоша (4:0). Важното е накрая да победим. А дали ще отбележим в началото или в края... Да, по-лесно е да отбележим отрано, за да можем да играем по-освободено. Но мисля, че играем в добро, равномерно темпо през целия мач. Не бива да действаме бавно, с много фаулове и накъсвания. Това не отговаря на нашия стил. Винаги искам високо темпо. След почивката съперниците се уморяват, а ние продължаваме в същото темпо и вкарваме.
Как си обяснявате многото пропуски на Али Coy? - Защо да са много? Колко гола има Coy в първенството - 8. С колко е водещият реализатор -10 (б.р. - Димитър Илиев). Значи върви в правилната посока. В последно време вкара няколко попадения. Ако се погледне общата му статистика за миналия сезон е реализирал 11 гола за първенството, а сега има 8. Значи Coy сега е реализирал почти толкова, колкото за целия минал сезон. Следователно играе добре. Има шансове да стане и голмайстор на първенството. Той работи здраво, иска доста от себе си и аз съм доволен от него. Главното е нападателят да има положения. Това означава, че работи правилно. Въпросът е да се движи, да се освобождава. Ако нападателят няма положения, тогава вече имаме проблем. Нужно е да сме търпеливи. Ние имаме голямо доверие в Coy и той го усеща.
А какви са впечатленията ви от Отабор? - Отабор е млад футболист, който има голям потенциал и го виждам всеки ден в тренировките. Този потенциал трябва да се развива. Не му е лесно, защото идва от друга държава, с друг манталитет и подход. Всичко е било различно. Когато пристигна, той не беше физически готов, а първенството вече беше в ход. Имаше нужда от време да се подготви, но малко по малко напредна. Засега Отабор ни дава нещо, но може повече и трябва повече. Аз съм убеден, че Отабор ще бъде от полза на ЦСКА в бъдещето. Сега му е нужно време.
Прави впечатление, че под ваше ръководство започнахте да налагате Антов като титуляр. C какво ви впечатли той? - Всички фенове на ЦСКА, пък и на българския футбол, трябва да са радостни, че толкова млад състезател играе в клуб като нашия. Аз обичам млади играчи, а Антов има голямо бъдеще. Той дава баланс на играта между отбраната и атаката. Антов изпълнява всеки замисъл и всяко указание, което получава. Антов прави това, което се изисква на неговата позиция. Той играе като голям футболист и съм много доволен от него.
Само в средата на терена ли го виждате? - Да. Знам, че може да играе като централен защитник, но в този момент отборът се нуждае от такъв профил футболист в средата на терена. Човек, който постоянно е пред защитата. С една дума -черноработник. Може би не се вижда с просто око, но който разбира добре футбола, вижда колко много работа всъщност върши Антов. Като статистика в последните два мача с Черно море и Славия той беше един от най-добрите играчи на ЦСКА.
Преди да преминете в ЦСКА, сте водили два сръбски отбора, но имате скромен опит като старши треньор -около 40 мача. От тази гледна точка не ви ли притесняваше да направите така рязко крачка към гранд като ЦСКА? - Не, защото вярвам в себе си и в това, което знам. Иначе е ясно, че човек се учи, докато е жив. Аз го правя всеки ден в тренировките и в мачовете. Не се притеснявам. Получих голям шанс и не искам да го изпусна.
Защо избрахте футбола, как се насочихте към спорта? - Играех всеки ден като дете и в един момент баща ми ме заведе в Партизан. Там започнах да тренирам и цялата ми юношеска кариера премина в клуба. Стигнах до първия отбор, но после преминах през други клубове, футболът е моят живот. Играех основно като ляв бек и външен халф, но съм бил използван като вътрешен халф и централен защитник. В общи линии бях универсален.
Защо се отказвате от състезателната си кариера само на 31? - Играх в Русия седем поредни сезона, но, след като напуснах Ростов, направих пауза от една година. На тази възраст, след подобно прекъсване, става трудно да си намериш отбор. Нямах предложения от Русия, а не ми се връщаше да играя в Сърбия. Реших да се заема с други неща. В началото се занимавах с бизнес, но после реших да съм треньор. Завършил съм лиценз в Сърбия и започнах да работя с 16-годишните в Рад Белград. Там бях около година и нещо, след което отидох в Тараз като помощник на Люпко. В един момент бях и анализатор по телевизионния канал Sport Klub. Това е голяма спортна телевизия, която излъчваше руското първенство.
Имаше ли възможност да работите в Левски през 2016-а, когато Люпко стана треньор? - Да, имаше, но аз се отказах. Имах предложение, но го отхвърлих.
Колко езика знаете? - Английски и руски, а сега уча и български.