Националният защитник Петър Занев даде интервю за предаването „Код спорт“ по ТВ+. Почти 22 години чакахме България да победи световна футболна сила в официален мач.

И дочакахме успех над бившия еврошампион Холандия с 2:0 на „Васил Левски“ в кампанията за Мондиал 2018. Занев неутрализира напълно в София мегазвездата на „лалетата“ Ариен Робен. Т

ой е от старите пушки на "лъвовете". Спечели всички трофеи с Литекс в нашия футбол и вече има солиден стаж като легионер в няколко първенства. А в момента е последният наш мохикан в най-българския клуб на руската Премиер лига - Амкар Перм.

- Пепи, как се отрази на отбора и лично на теб победата над Холандия в световните квалификации?
- Това е един позитивен резултат. Всички се надявахме да го постигнем. Националният отбор на България имаше нужда от една такава победа, за да може да възвърне позагубеното самочувствие през годините. Надяваме се, че оттук насетне ще постигаме по-добри резултати.

- Срещу холандците имаше може би най-тежката мисия - да пазиш Ариен Робен в неговата зона. Ти си един от малкото защитници в света, който не допусна неговото марково влизане от тъчлинията към наказателното поле и убийствения удар. Случайно ли се получи или си беше написал домашното?
- Цяла седмица тренирахме и залагахме изключително много на тактическата дисциплина като отбор, като едно цяло. Не мога да кажа, че в този мач Петър Занев игра срещу Робен. Просто и другите момчета в отбора ми помагаха. Имаше добро подсигуряване от целия отбор, стояхме един до друг и най-важното - бяхме агресивни. Не им давахме да правят каквото си искат на терена. Лично аз се стараех винаги да го бия за първа топка и да няма свободно пространство.

- Твоят приятел и съотборник Станислав Манолев "бръкна" дълбоко в раната на публиката на стадион "Васил Левски". Нормално ли е националният отбор на България и то в световна квалификация срещу Холандия, да играе пред едва 15 хиляди зрители? 
- За това имаме вина и ние - футболистите заради слабите резултати. Но все пак това е национален отбор, ти идваш да подкрепяш България. Независимо дали са играли силно или слабо, за мен винаги трябва националният отбор да се подкрепя и стадионът да е пълен. Лошо е, че нямаме стадиони и няма къде да играем. Освен в Бургас, не виждам къде другаде може да играе националният отбор.

- Иначе допада ли ти тази идея да домакинства националният отбор извън столицата, ако имаме арени?
- Защо не? Националният отбор не е само на София, той е на цяла България. Навсякъде го правят. Сега Русия играе всеки мач на различен стадион, но както казах - трябва да имаме подходящи съоръжения. Дори това си говорехме преди мача с Холандия, че освен "Васил Левски", ние друг стадион нямаме, за съжаление. Може би "Лудогорец" - доколкото чувам искат да разширяват стадиона, но не знам дали има капацитет за такова събитие.

- Изкуши ли се да прегледаш по-обстойно програмата на квалификациите в нашата група след победата над Холандия?
- Мисля, че след тази победа имаме добри шансове, но това зависи от нас, защото ни предстои изключително тежък мач на 9-и юни срещу Беларус. Познавам добре този отбор. Всички футболисти на Беларус играят в руското първенство. Ще ни бъде доста трудно.

- Как приеха в "българския" Амкар победата над Холандия? Обезпокоиха ли се за твоята контузия? Напусна малко преди края...
- Радват се, получих съобщения, поздравяват ме. А за контузията - звъняха ми директорът и докторът на отбора. Искаха да знаят какво е моето състояние. Слава Богу, няма счупване, имам леко разтежение. До десетина дни трябва всичко да е окей.

- През последните години Амкар се прочу като "български" клуб в Русия. Сега не се ли чувстваш малко самотен?
- Имаше един период, около четири-пет месеца, в който ми беше доста кофти, защото не е тайна, че в отбора на Амкар Перм винаги са играли българи и винаги са били повече от един. Когато отидох, заварих трима българи, които изключително много ми помогнаха за адаптацията. За съжаление годинките натежаха на някои от тях и нямаше как да продължат. Засега съм сам, но се надявам скоро да дойде още един българин.

- Стадионът на Амкар има трибуна, кръстена на Захари Сираков - това е безспорно признание. Като цяло как руснаците се отнасят към българските футболисти в Перм?
- Мога да потвърдя, че наистина има голямо уважение. Като цяло хората в Русия обичат спорта и се отнасят доста уважително към всеки един спортист, още повече към българите, които са оставили трайна следа.

- Подценявана ли е Русия като дестинация от българските футболисти?
- От българските футболисти мисля, че не е подценявана, но от българските футболни среди - да. Като си говоря с футболисти, доста от момчетата искат да играят в Русия. Но руското първенство не се рекламира достатъчно добре в България. От следващата година шест отбора ще играят в Европа - три в Шампионска лига и три в Лига Европа. Коефициентът на първенството се качва и мисля, че изместиха Португалия в ранглистата на УЕФА.

- Как се променя руският футбол с приближаването на световното първенство? 
- Като организация се променя в положителна насока. Правят се доста стадиони. Започват да залагат на школите. Доколкото знам, в момента президентът на Краснодар е направил една от най-добрите бази в Европа. Огромна детско-юношеска школа с 20-30 терена. Искат да се развиват в това направление, да създават свои футболисти.

- Ти си поредният кадър на тази бойна благоевградска школа във футбола. Много играчи от вашия регион направиха кариера в чужбина. Липсва ли ти България? 
- Най-вече ми липсва семейството. Синът ми е втори клас, ходи на училище. По време на априлската ваканция имам възможност да ги взема при мен в Русия. Определено ми липсва семейството във времето, в което съм в Перм.

- Виждаш ли завръщане в България като футболист?
- Ако трябва да съм честен, в момента не мисля да се връщам в България, защото условията навън са по-добри.

- Най-много мачове изигра за Литекс, а сега Гриша Ганчев вече е собственик на ЦСКА. Докъде мислиш, че ще стигнат "червените" и смяташ ли, че ще върнат старата слава на клуба?
- С времето Гриша Ганчев е доказал, че има нюх в този бизнес и изключително много държи на спортистите и футболистите, с които работи. На отбора на ЦСКА му трябва малко време, за да може отново да е шампион. 100 % съм сигурен, че ЦСКА ще върви само нагоре.

- Голям акционер в клуба е и Христо Стоичков. При него ти имаш два дебюта - като национал срещу Словакия и в испанския Селта Виго. В какви отношения сте сега? 
- Винаги сме били в прекрасни отношения. Няма да крия, че Христо Стоичков е човекът, който най-много ми е помогнал във футбола. Когато бях млад, той ми подаде ръка. За съжаление, тогава имаше сътресения в отбора на Селта, смениха и ръководството, и треньора. Животът продължава и аз се боря.

- В началото на 2008 г. игра и в един по-малко известен испански отбор Расинг Ферол. Изкара там само шест месеца. Не ти ли допадна испанският футбол или просто ситуацията беше такава, че трябваше да търсиш късмета си на друго място?
- Тогава бях на 22 години. След като видях, че със Селта нещата няма да се получат, казах на моя агент Лъчо Танев, че искам да играя, не беше важно къде. Те бяха на последно място в Сегунда дивисион, но зимата направиха много хубав отбор и завършихме сезона с 50 точки. Не съжалявам, защото се върнах в България и два пъти станахме шампиони с Литекс, взехме Купата и Суперкупата. Аз бях собственост на Литекс и нямаше предложения, които да устройват собственика Гриша Ганчев.

- Освен теб, в Селта имаше и един друг дебютант - Диего Коста. Спомняш ли си, че първите му мачове в професионалния футбол са при Стоичков? 
- Да, Диего беше в отбора.

- Какви впечатления имаш от него? 
- Още тогава си личеше, че е "перде" на терена. Беше на 19 години, а играеше все едно е на 28. Виждаше се, че има необходимия талант, не му пукаше и виждате, че е успял в световен мащаб.

- Как прие наградата любимец номер 1 на феновете на Литекс в един от най-силните периоди на клуба? 
- Това е признание за труда през годините, който съм полагал за този отбор. Винаги съм бил солидарен с отбора на Литекс. Никога не съм имал високи финансови претенции. Прекрасно сме се разбирали с ръководството на Литекс, а и това е отборът, който ми е помогнал най-вече да се изградя като футболист и като човек. Всички знаят, че Гриша Ганчев държи на дисциплината, а това е един от проблемите на доста млади футболисти.

- Следващата ти дестинация бе украинският футбол и по-конкретно Волин. Как се стигна до тригодишния договор? 
- Стана изневиделица, може би в рамките на два-три дни. Вече исках да играя някъде в чужбина, защото в България постигнах всичко. Искаше ми се да изляза навън и това бе прекрасен момент. Имах информация за украинското първенство, а в последствие и се убедих в това, че е доста силно. Там има много голяма конкуренция, всеки може да бие всеки. Преди войната украинското първенство беше много силно, с отбори като Шахтьор Донецк, Днипро, Металист Харков, Металург Донецк, Динамо Киев. Искаше ми се да опитам втори път в чужбина, най-вече за да докажа на себе си, че мога да успея. Имаше проект отборът да играе в Лига Европа до една-две години, но за съжаление политическата ситуация обърка тези планове.

- А как стана трансферът? 
- Заради политическата ситуация имаше разногласия в ръководството, както и финансова криза в отбора. В Амкар преминах като свободен агент.

- Юноша си на Пирин Благоевград, следиш ли ситуацията в този клуб? 
- В момента следя ситуацията по новините, защото повечето момчета са млади и не ги познавам. Не поддържам връзка с някой от отбора на Пирин, но чета по медиите и като се прибера в Благоевград си говоря с хората. Отборът е финансово стабилен, общината помага. Пирин винаги е имал цел да създава млади и качествени футболисти и после да ги продава.

- Как виждаш бъдещето на футбола ни? Какво трябва да се направи, за да не се радваме през 10 години на една победа над Холандия? 
- Моето мнение е, че трябва да се почне от детско-юношеския футбол. Като гледам доста отбори са се ориентирали да развиват школите си и това е правилният път. Трябва да се предоставят добри условия на самите деца и треньори. Да има база, където да работят, да има терени, да е добро заплащането на треньорите, за да имат стимул. Като му дават ниска заплата, човек губи мотивация.

- Една болезнена в прекия и в преносния смисъл тема за твоите контузии. Кога ти е било най-тежко? Имало ли е момент, когато си се съмнявал, че може да си върнеш формата?
- Най-тежко беше, когато скъсах мускул на мача с Чехия. Беше ми второ скъсване на адуктора. Четири месеца не можеха да открият какво ми е, а се беше получило едно срастване. Ходих къде ли не, всички казваха, че трябва просто да почивам, но не стана само с почивка и след четири месеца се наложи да направя операция. Може би това беше преломният момент, защото дотогава играех много добре в отбора на Амкар и имаше интерес от грандовете към мен. Но за съжаление тази контузия ме извади за дълго време от терена - 7 месеца не играх.

- Най-добрите ти приятели във футбола? 
- Доста приятелства създадох във футбола - Георги Пеев, Станислав Манолев, Бодуров, Захари Сираков, да не пропусна някого... Доста добри приятелства имам и съм щастлив, защото човек без приятели е за никъде.

- Какъв си в семейството? Как те определя жена ти?
- Трябва нея да я попитате. Старая се в семейството да има разбирателство и компромиси. Това е най-важното. Животът ни поставя във всякакви изпитания. Имам две прекрасни деца - синът ми е на осем години, а дъщеря ми на четири. Пожелавам си да са живи и здрави.

- Някакво хоби имаш ли?
​- Най-любимото ми хоби е да прекарвам време със семейството си.