Наскоро бившият национал Мартин Пет­ров офици­ално обяви края на своя футболна кариера. Крилото направи първите си стъпки в големия футбол с екипа на ЦСКА, а след това премина през Сервет, Волфсбург, Атлетико Мадрид, Манчестър Сити, Болтън и Еспаньол, за да се завърне на стадион "Българска армия". Марто даде интервю пред "ТВ+", в което говори за времето, в което впечатляваше с изявите си по родните и европейските терени.

Марто, свикна ли вече без футбол? - Явно ще трябва да свиквам. Но когато има време, практику­вам, ритам с приятели. Няма как, не мога да се откъсна от футбола.

Няма вече подго­товки, лагери... - Да, трудно е да свикна с това. По принцип всяко едно от предишните ми почти 20 лета съм бил на подготовки. Сега оба­че си намерих други занимания.

Имаше ли вари­ант да продължиш кариерата си? - Не знам. Повечето мнения на моите приятели и близки бяха, че трябва да продължа да играя. Че не трябва да се отказвам. Опитваха се да ме разубедят. Но аз смятам, че всяко нещо си има начало и край. И рано  или  късно трябва да спреш. Аз реших този мо­мент да бъде сега.

Какво те на­кара да кажеш „стоп"? - Да ти кажа чест­но, аз просто исках да играя футбол в пос­ледните две години. Отидох в Испания с мисълта, че ще съм повече време на тере­на. Това не стана. След това се върнах в ЦСКА, за да помогна на клуба в този труден период. Да си кажа честно и не вярвам някой да ми се разсърди, имах желанието да иг­рая повече в България. Но и тук не стана. Но не това е причината да спра. Аз се радвах, че завърших кариерата си в ЦСКА. За мен бе­ше важно да виждам как другите момчета са щастливи от факта, че съм техен съотборник. Това, че съм Мар­тин Петров, не ме е карало да се чувствам като звезда. Това ще го потвърди всеки. Мно­го от младите момче­та ме питаха за всичко - за футболни и не футболни неща. Си­гурно сега щеше да излезе нещо - за 6 ме­сеца или за година. Но реших, че не искам вече да бъда разделен от семейството си. Зара­ди това казах „стоп". Дали ще е сега или след година, все ще дойде.

Защо избра да за­вършиш кариерата си в ЦСКА? - Ами защото така се развиха нещата. Надявах се да излезе нещо, за да може да бъда по-близо до се­мейството си в Анг­лия. Но дойде ва­риантът да се завър­на в ЦСКА, отборът от който тръгнах за футбола. Не забравям Ботев Враца, но по онова време те бяха в аматьорския футбол. С ЦСКА навлязох в професио­налния. И пожелах да помогна на клуба в то­зи тежък момент. Рад­вам се, че помогнах. Не сме направили нещо голямо. Както и Стойчо Младенов ка­за, да завърши ЦСКА на второ място и да се радваме, това не е би­ло никога. Но сега пе­риодът бе много те­жък. Аз поддържах форма с „червените", когато Стойчо Младе­нов сформираше от­бора за новия сезон - 6 дни преди мача с Локо Пловдив. Първо, щях да се раз­рева, като видях на какво прилича Панча­рево. Защото си спом­них как изглеждаше базата преди 15 годи­ни. И бат' Стойо дойде при мен и ми каза: „Искаш ли носна кър­пичка?". Тогава ЦСКА имаше картотекирани 3 или 4 човека. И от тази нула стигнахме до второто място. За­вършихме пред отбо­ри с голям бюджет и финансова стабил­ност. Атмосферата в отбора обаче бе уни­кална. И въпреки ку­пищата трудности - финансови, ор­ганиза­ционни и какви ли още не, ние се спра­вихме. Това се дължи на нас, момчета­та, защото сме цесекари, на ръководството, на треньорите. Заради шефовете клубът лека полека напредва. Мое­то желание е ЦСКА да прогресира като клуб. Може и бавно, но нека се случва. Няма как да не похваля и момчета като Вальо, Бадема, Тошко, Апостол По­пов. Младите също - Карачанаков, Венци Василев, Чочев... Чужденците - също. Не искам да изброя­вам всички. Получи се една стиковка между опитни и млади и за­ради това атмосфера­та беше страхотна. То­гава имаше забавяния на парите, защото просто ЦСКА има много задължения. И стискахме зъби и постигахме резултати. За нас, по-опитните, това не е фатално, защото имаме някакви спестя­вания. Нашата цел бе да накараме другите момчета да играят. За­щото всеки гледа фи­нансите. Колкото и да си говорим за ембле­мата ЦСКА, не е как­то едно време - малко хора играят за фла­нелката. Всичко е биз­нес. Това не е само тук, в България. Така е в цял свят.

Спомена името на Емил Гъргоров, който си тръгна със скан­дал от ЦСКА? - Не очаквах. Това е лично решение. Ста­наха неща, които мо­жеха да се избегнат. Емо направи много за този отбор. Той бе сред играчите, които играха на най-високо ниво. Аз съм свидетел какво е Гъргоров за ЦСКА. Какво е влия­нието му на терена и в съблекалнята. Надя­вам се в клуба да няма повече такива сканда­ли. От това няма ни­каква полза. Нито за ръководството, ни­то за играча, ни­то за феновете.

Ти как се раздели  с ЦСКА? Баде­ма нарече ше­фовете на клуба "Сашета"... - За мен те са г-н Томов и г-н Тодоров. Ако не бяха те, сега ЦСКА никой не знае­ше къде ще се намира. За добро или за лошо, ще видим. Тези хора правят всичко възмож­но клубът да същест­вува. Същото важи за треньорското ръковод­ство и играчите, разби­ра се. За мен те са ше­фове и ги уважавам много.

Какво би казал за последния си мач - този с Локо Пловдив? - Аз се разделих с този клуб... Направо настръхвам, като се сетя за последния ми мач. Да, можеше да има повече хора, мо­жеше да има и по-мал­ко. 500 или 5000, раз­дялата ми с ЦСКА бе много емоционална. Постоянно гледам клипове от последния ми мач и аплодиране­то от страна на фено­вете. Тези хора да ти скандират името е не­описуемо. Някои каз­ват: „Играл си по та­кива стадиони, а сега ти пляскат 1000 чове­ка и ти го приемаш така". Но как­во да напра­вя. Уважа­вам много тази публи­ка. Това за мен е неописуе­мо.

Защо обичаш толкова много ЦСКА? - Аз от малък съм чорбар. Това важи и за цялото ми семейство. Всички обичаме ЦСКА много. Когато моята фамилия разб­ра, че отивам на „Ар­мията", бяха много въодушевени.

Как би коменти­рал отношението на публиката на чужди­те отбори в „А" гру­па към теб? - Не съм вярвал, че ще ме приемат така добре. Че ще ми ръ­копляскат, ще ми скандират името и след мача ще ме чакат за автографи и сним­ки. Благодаря им на тези хора.

Кой бе най-теж­кият период в карие­рата ти? - Като отидох в Швейцария, за да играя в Сервет. Не знаех език, беше ми тежко. Баща ми ми казваше като малък да уча ези­ци. Е, не го направих и след това ми бе много трудно. А иначе през футболната ми карие­ра най-тежки ми бяха контузиите. Това е кошмарът на всеки един футболист.

В кой отбор се чувстваше най-голя­ма звезда? - Във Волфсбург иг­раех най-добре. Но не съм бил звезда. Звезда е Димитър Бербатов. Играл в големи клубове, голмайстор нався­къде. С него се разби­рах най-добре на тере­на. За съжаление, в най-силните ми години получих тежки конту­зии. Радвам се, че всички клубове, в кои­то съм играл, се горде­ят, че съм бил при тях.

За какво те е яд най-много? - За това, че не оста­нах повече време в Ат­летико Мадрид. Голям клуб, уникална публи­ка, страхотна атмосфе­ра на стадиона. Не че в Англия не е било така. Но в Испания беше страхотно.

Накъде - мени­джър или треньор искаш да станеш? - С каквото и да се занимавам, искам хо­рата да ме приемат както като футболист. Да няма скандали, всичко да е наред. Трудно ще е и заради това съм раздвоен.

За какво мечта­еш? - Искам здраве за мен и семейството ми. Искам да помогна на моите деца да се раз­вият. Надявам се поредното ми премества­не, което планирам -да отида в Испания, да е за добро. И аз трябва да тръгна по правил­ния път. Да съм пози­тивен. Тогава Онзи от­горе ще помогне.