Роден е на 5 октомври 1981 г. в Саламанка. Работи като треньор от 15-годишен, първо на детски и юношески отбори. От 2009-а година започва кариерата си на треньор на мъжки отбори. Последователно води: Поли Ехидо, Виляреал, Мурсия, Бетис, Беленензес (Португалия), Алкокорн, Удинезе (Италия), Витория Сетубал (Португалия), Маритимо (Португалия), Алавес, Фортуна Ситард (Нидерландия) и Реал Сарагоса, преди да се озове на стадион „Георги Аспарухов“ в началото на тази година. Женен, с едно дете. Ето какво сподели старши треньорът на Левски Хулио Веласкес в интервю за „Мач Телеграф“.
Г-н Веласкес, освен треньор на Левски, вие сте един испанец в България. На сънародниците ви им харесва доста у нас, някои остават да живеят постоянно. Вие свикнахте ли? – Много сме доволни, както аз, така и семейството ми. София е много красива, гостоприемна и се чувстваме чудесно, много добре сме приети. Нямаме никакви притеснения или оплаквания, включително и на професионално равнище – нещата се развиват много добре, без притеснения. Трудно е да разделим личното от професионалното и обратно, в нашия живот нещата вървят ръка за ръка. Нещо като системен въпрос е – трябва да обмисляме всичко в едно цяло. Щастливи и доволни сме, на лично ниво – семейството ми е заедно с мен и това помага много, за да бъда по-уравновесен във всички аспекти.
– Съпругата дойде с детето… – Да, синът ми все още е мъничък, на две години е, казва се Хайме. Засега не стои въпрос за училището. С майка му се чувстват много добре тук, разхождат се, пътуват до роднините ни в Испания, всичко е чудесно.
– С какво се занимава съпругата ви? – Тя има различни кариери, но основно се занимава с човешки ресурси като професия. Сега още е по майчинство.
– Детето ви се роди в Нидерландия. Трудно ли е непрекъснато да се местите от държава в държава? – Намирам го за положително и в личен, и в професионален план. Това е много важен жизнен опит. Очевидно всяка страна е различна, защото културите са напълно различни, не само в сферата на футбола. Но това обогатява много, възможностите да се развиваш в различни държави.
– Посочете по една характерна черта, която сте запомнили от всяка страна, където сте работил и живял досега. – В Португалия бе първият ми опит извън родината. От португалците запомних способността им да се адаптират, да извличат полза от всяка ситуация. Те са страхотни оцеляващи хора. Италия е прекрасна, елегантна страна, в която се влюбваш. Нидерландия – държава на реда, където хората са много уважителни. В България ми харесва много начинът, по който се „преживява футбола“, страстта на българите към футбола. Тук хората също са много уважителни и използвам възможността да им благодаря за това. Е, в тези държави съм работил като треньор. И разбира се, Испания, която си е моята страна.
– Най-футболната от всички… – Да, родината ми е толкова отворена към света, хората я обожават, искат да я опознават, не само по отношение на футбола. Аз не съм характер, който се затваря у дома и това личи от кариерата ми. Искам да опознавам различни страни и различни общества, за да съм професионално удовлетворен, избираш правилните места, за да развиваш професията си. Това е много, много позитивно за мен, общувам с различни личности, които са се развивали в различна среда. На ниво език също е много обогатяващо.
– Имате типичен кастилски акцент. – Да, би било проблем, ако нямах този акцент (смее се). Аз съмо от Валядолид.
– Познала съм, това си е най-най-център на Испания… – Да, казват, че на това място се говори най-чистият испански език.
– Разкажете за родителите си, за семейството, от което произхождате. – Моето семейство е „средно“ – родители и една сестра. Майка ми и баща ми са пенсионери, живеят във Валядолид, надявам се да бъдат здрави още дълго.
– Каква бе първата ви реакция, когато разбрахте за интереса от български отбор към вас? – Не може да се обобщава – когато ти правят предложение от Италия например или от Португалия и прочие. В случая говорим за Левски – отбор с голяма история, спечелил толкова много титли, с име и ниво на футболния пазар, така че е много важно да се разглежда контекстът. В този случай ставаше дума не за кой да е клуб. Имах разговори със собственика, с управленския екип и останах с усещането, че наистина ме искат, вдъхнаха ми доверие. В крайна сметка прецених, че това е правилният контекст, за да продължа да се развивам в професията.
– Вие сте млад треньор… – Вече не толкова, на 43 години съм…
– Но вече имате сериозен опит и визитка. Мнозина смятат, че да поемете отбор от българската Първа лига е крачка назад… – Уважавам всички мнения, но аз съм в съгласие със себе си. Не е нито крачка назад, нито напред. А крачката, която трябваше да направя в момента. През миналото лято имах опции да подпиша договор в родината ми, но прецених, че е по-добре да изчакам. И така се случиха нещата с Левски. Аз не правя нещо в живота, за да се харесвам или не на хората, а за да се чувствам спокоен със самия себе си.
– Очевидно нямате проблем с трудностите, които клубът изпитва в последно време. Как се разграничавате от тези въпроси, които са много важни за Левски? – В какъв смисъл проблеми?
– В спортен смисъл – отборът дълго време не е ставал шампион, имаше финансови трудности… – Не мисля за такива неща, защото не виждам никакви признаци или доказателства. От първия ми ден тук опитът ми е много по-ложителен, привържениците са щастливи, аз се чувствам добре с играчите, с управленския екип. Дори хората на улицата са много уважителни, оценяват високо какво се върши. Не мога да оценявам проблеми от миналото, а само онова, което съм видял от първия ми тук и го споделих току-що.
– Вероятно не знаете, но България няма футболист в Топ 5 на първенствата на Европа. От работата си тук разбрахте ли какво липсва на нашите играчи, за да са на по-високо ниво? – Вижте, не съм някой, който да оценява. Да, треньор съм, а не в позиция да обяснявам проблеми. България е много интересна страна, тя е в процес на еволюция, на израстване във всички аспекти. Конкретно във футбола също има капацитет за израстване и подобряване, особено по отношение на базата. С повече инфраструктура клубовете ще могат да развиват по-добре младите таланти и с течение на времето те да стигат до първите отбори и до националната селекция.
– Изправял сте се срещу едни от най-големите треньори на съвременния футбол, а някои и сте побеждавал, като например Унай Емери. Какво изпитвахте при съперничеството срещу Карло Анчелоти, Почетино, Аморим… Кой е вашият фаворит? – Аз винаги се концентрирам върху мача и върху моя отбор. За мен е все едно дали има 80 хиляди на трибуните, или две хиляди. Амбицията и мотивацията ми са еднакви. Разбира се, предпочитам колкото може повече хора и повече страст. Защото самият аз съм такъв тип човек. Но с толкова години в професията тези неща вече не ми влияят толкова. Най-вече ме вълнува моят отбор, да тренираме добре, да сме щастливи всеки ден, да се състезаваме добре.
– Вашето образование е специално за треньор. Има отлични футболисти, които стават слаби треньори и обратното… Как вие виждате тези ситуации? – Винаги този един и същи въпрос…
– Но това е основен въпрос, кое е необходимото качество за треньора? – Зависи от всеки отделен човек. Няма двама души еднакви в света. Всеки има свой начин да се развива в професията. Най-вече е необходимо уважение. Аз уважавам всички треньори и би ми било приятно, ако и те ме уважават. Мисля, че не е толкова важно дали треньорът преди е бил футболист, или играч от най-високото равнище. Що се отнася до подготовката в професията, тя навсякъде е една и съща, УЕФА има еднакви лицензи за всички. Разбира се, всеки се развива със своите притеснения, отдаденост и по различен начин.
– Коя е личната ви цел? – Да съм щастлив всеки ден.
– И в професията? – Абсолютно. Да съм здрав и щастлив всеки ден.
– Всеки ден, на терена, на тренировка… – Да си щастлив 365 дни в годината – това няма как да е възможно. Но трябва да опитваме да сме позитивни, да оценяваме това, което имаме, да опитваме да сме по-добри, да се учим от всичко и от всички. Това е жизнена философия, професионална също. Да мога да се радвам на семейството, на приятелите ми, на хората около мен.
– Нека да погледнем към Левски. От какви футболисти се нуждае отборът, за да се качи едно ниво по-високо? – Очевидно няма да влизам в оценки, защото маниерът ми на работа е да се постигат цели ден след ден и седмица след седмица. Сега съм концентриран върху предстоящия мач с Ботев Пловдив в края на седмицата, камо ли да мисля за след два-три месеца.
– Тогава вашият коментар за отбора ви в момента? – Доволен съм от играчите ми, от нивото им на участие, на ангажираност, поведението им. Към момента сме отбор, който е взел най-много точки в първенството. Играчите имат много високо ниво на ангажираност и във възможностите, които имаме, съм длъжен да извлека най-добрата им версия.
– Какво мислите за следващия съперник, Ботев Пловдив – исторически съперник на Левски? Стадионът отново ще е пълен… – Трябва да се изправим в този двубой със скромност. Знаем, че те идват с една динамика, така да се каже, малко разклатена. Но определено имат добър състав и не можем да забравим, че са печелили купата, а този сезон са четвърти, засега. Имат много интересна селекция. Затова трябва да сме отговорни, отдадени, с много високо ниво на концентрация, ще играем вкъщи и ще опитаме да направим интересен мач. С уважение към противника и повтарям, със скромност, защото това е отбор с добър потенциал. Ще направим всичко възможно, за да останат трите точки при нас.
Снимка: Lap.bg