Капитанът на "сините" Вандерсон Цунами бе поредният гост на подкаста на клуба "Гласът на Левски". Бразилецът говори за дебюта си, за победите, за настоящата криза, както и за хобитата си извън терена.

"Труден момент е за отбора. Срещу Септември допуснахме загуба, която въобще не очаквахме. Имахме възможност в паузата да си дадем сметка къде сме сбъркали, да си поговорим, да се опитаме да работим, за да не се допуска това. Когато сме в серия от победи, е лесно да се говори и работи. Разбира се, когато дойде поредица от загуби, е тягостно в съблекалнята. Но това е част от нашата професия, приемаме го. Всичко това ни кара да чакаме с нетърпение следващия мач и да се извиним на феновете с победа", започна той.

свързани статии

"Както казах вече, съм преживял и друг от най-тежките моменти на клуба - 11 мача без победа. Разбира се и от тази ситуация можем да излезем заедно като отбор. Ако всеки гледа в различна посока, няма как да стане това. Трябва да сме заедно. Сега идва труден мач с Локомотив (София), защото те ще искат да си върнат за онова 6:1. Така или иначе ние играем вкъщи и искаме да върнем атмосферата, излизаме, за да ги смачкаме. Всички знаем, че величието на Левски се дължи на масата фенове на отбора. Привържениците са нашият допинг, те са тези, които ни мотивират. Играчите идват и си отиват, но феновете са винаги тук зад отбора си", сигурен е бразилецът.

"Мисля, че паузата си дойде навреме, защото успяхме да си изчистив главите и да се съсредоточим. Най-добрият ни мач бе срещу ЦСКА 1948. Бяхме изключително ефективни в атака, контролирахме играта. Те са добър отбор, но им вкарахме четири гола, а за всеки противник на този стадион е трудно. Срещу Септември се получи слаб мач, но може би ключов бе мачът срещу Берое, защото в него влязохме след победа в дербито. Излязохме с високо вирнати глави и носове. Мислехме, че лесно ще се получи. Оттам тръгнаха проблемите", призна защитникът.

"Вътрешно в себе си имах огромно желание да победим ЦСКА в дербито. Това е най-големият мач за сезона, исках да победим, преди това все нещо не се получаваше. Не остава много време да си мислиш, че си капитан. Тренирахме както всяка седмица преди ЦСКА. Концентрацията? Опитахме се да се фокусираме, освен че е дерби, това бе и първи мач за някои играчи. И това бе първият домакински мач, за който излязохме на лагер в деня преди това. Лично за мен - тъй като аз съм отдаден на семейството, домошар съм, считах, че няма да ми се получи, ще направя слаб мач, защото не съм свикнал. Истината е, че не успях да заспя до 4 часа сутринта, бях неспокоен. Мачът бе изтеглен рано и нямах възможност да се наспя. В началото в хотела се питах дали ще ми се получи, в момента, в който излязох и видях публиката, си казах, че ще играя заради тези хора, нямаше друг начин. Когато видиш агитката да пее, си казваш, че трябва да играеш за тях. Това е най-добрият ми мач, откакто съм тук. Искам да споделя, че хората забравят, че ние сме човешки същества и може да не сме добре, да сме изморени. Но като видях пламъка в очите на всички, знаех, че това е нашият мач и няма какво да стане. Това е най-големит ми мач, откакто съм тук заради начина, по който играх- Незабравим", разказа той.

"В дните преди мача се опитвам да се наспя добре. Ставам рано, за да закуся, за да пия кафе. След обяда се опитвам да почина, да легна без телефон. Започвам да мисля и да разигравам в главата си различни моменти от мача, как бих реагирал при различни ситуации. Това са 20-30 минути, след това отварям очи и отивам на разбора преди мача. Хобито ми е да рисувам. Това за мен е терапия, която ме успокоява и ми действа добре. Ако се вглъбиш само върху това, можеш да прекалиш. Два-три дни преди мачовете, спирам да рисувам", каза Цунами.

"Аз съм се научил да нося отговорност от малък, защото ми се наложи да израсна без майка и баща. Моето семейство ми казваше винаги аз да реша какво ще правя. Винаги съм подхождал с отговорност. Вече съм глава на семейство, баща на син. Той вече влиза във възраст, в която разбира всичко. Най-добре е да гледа какво правиш", продължи играчът.

свързани статии

"Първия път, когато имаше гласуване за капитан, беше при Костов (б. а. - бившия треньор на тима). Бразилците казаха, че гласуват за мен, но аз им отговорих, че не искам такова нещо. Откакто дойдох, имах една-две глоби за закъснение. В тази роля трябва да погледнеш хората в очите, да им кажеш неща, които не искат да чуват. Не знам дали можех да се справя с това. Не може просто да искаш да си капитан, без да си подготвен за това. Мисля, че дойде правилният момент, в който имаме взаимно уважение със съотборниците ми. Като бях по-млад, гледах по-опитните футболисти. И сега е така. Говоря с Асен Митков, Преско (б. а. - Бачев). Мисля, че Асен има добро бъдеще. Той е млад, но се е научил да слуша. Има много опит вече", каза бразилецът.

"Първото нещо, което споделих със съпругата ми, бе страх и притеснение, преди да дойда в България. Едно е да играеш в държавата си и да познаваш всичко, друго е да излезеш в чужбина -  променяш много неща, научаваш нов език. Видях, че клубът е играл в Шампионска лига и в другите евротурнири, видях за подкрепата на най-многобройната публика. Видях, че е голям клуб. Изглежда съм дошъл с огромно желание, защото след като стъпих на българска земя, започнах да получавам подкрепа в социалните мрежи. Изключително щастлив съм, че връщайки се назад, мога да запиша името си в историята, имам над 100 мача, спечелих Купата на България", горд е той.

"Така се получи, че в Бразилия бе краят на шампионата и знаех, че ще дойда месец и половина преди началото на шампионата. Започнах да търся информация и мислено вече бях тук. Семейството ми беше много щастливо от офертата и се успокоихме. Казахме си "това е нашето място". Аз съм от Белен, това е изключително горещ град. Винаги съм си мечтал да бъде малко по-студено. Казах си, че тук съм си вкъщи. Предпочитам студа пред горещините. При мен е 40 градуса, няма вятър, нищо не помръдва", сподели играчът.

"Заедно дойдохме с Уелтън, бяхме двамата на лагер. Имаше една случка в началото. Има двама наши фенове, които ни чакат след всеки мач, единият говори португалски. Приятелят му го помоли да ни каже, че от доста време не е виждал бразилец да печели нещо в Левски. Ние сме спогледахме и си казахме дай да видим дали няма да спечелим ние нещо тук. Вече не са толкова взискателни към нас. Това ни жегна и ни мотивира тогава", спомня си той.

"Никога не съм съжалявал, че не съм направим трансфер и съм бил щастлив за трансферите на другите бразилци. Аз съм дълбоко вярващ, християнин съм. С цялото си съзнание ви уверявам, че ако бях трансфериран, нямаше да имам повече от 100 мачаа тук, да бъда капитан. Това съм мечтал винаги да ми се случи. За мен това е чест. Има една фраза, че всичко се случва така, както Господ повелява и е за доброто на вярващия", сигурен е футболистът.

"Днес всички играчи имат мениджъри. Преди да дойдат бразилците, нямаме разговори. В момента, в който дойдат, започваме да говорим. Всички са добри момчета, слушат кое е добре за тях. Може би споделяме с Фабио, но най-голяма близост имам с Бала и Майкон. Идваме заедно на тренировка, аз минавам да ги взема с колата. Искам да ви уверя, че са добри футболисти и хора. Адаптираха се, харесват София като град. Майкон премина труден период, докато дойде семейството му, Бала - и той, докато дойде съпругата му", казва бразилецът.

 "Преди дебюта ми за Левски срещу Локомотив (Пловдив), си казах, че трябва да направя голям мач, защото хората очакват много. Казах: "Айде, Уелтън, да направим добър мач". Уникален гол на Филип (б. а. Кръстев). Първият ми гол бе във Варна срещу Черно море. Затимах се към нашия треньор (б. а. - Станимир Стоилов). Тази прегръдка и този спринт бяха момент на благодарност за това, че ме доведе тук. Той се отнасяше към всички добре, това беше прегръдка на благодарност. След това само се радвах на гола", спомня си той.

"Ако аз съм добре, и семейството ми е добре. Синът ми говори малко български. След Нова година ще тръгне на детска градина и ще научи български и английски. На мен ми трябваха седем месеца, за да науча езика. Отидохме на ресторант. Първото нещо бе да си купи тетрадка и молив, за да си пиша думи. Труден език", призна той.

При рисуването на всеки три дни напредвах с тридесет минути. Рисувах сина ми. И после довърших портрета на господин Сираков. Една рисунка ми отнема пет дни. Много рисунки имам досега. Имам десет, които са започнати платна. Искам да нарусивам този мой съотборник, който вкара решителния гол на финала за Купата на България", обеща Цунами.

"От 14-годишен играя в моя клуб Ремо, от 10 години гоня топката на улицата. Винаги съм предпочитал да играя в защита. В професионалния футбол - ляв бек, опорен халф. Смятам, че навсякъде се справям добре, числата говорят. В Бръзилия футболът ни е в кръвта. Имах братовчед, който беше много по-добър от мен. Съревнованието беше от много ранна възраст и то изигра голяма роля. Това си остана у мен. Биткаджия съм, непримирим. На първата ми тренировка ритах всички, щях да отнеса майка ми и баща ми, ако бяха срещу мен. Така ми остана прякора Цунами. Харесвам си го", призна той.

 "Не е изключено да остана в България и след футбола. Може да си купя апартамент и да живея тук. Мисля да играя до 45 години. Всички казват, че съм добър човек и може би моето поприще е да работя с деца. Искам да ги науча да бъдат добри хора, трябва да ги възпитаваме. Може да бъда и скаут на Левски в Бразилия. Обичам да не спирам да уча. Казват, че да готвиш е трудно, но влизам в youtube и започвам. Така бе и с рисуването, за което си купих хартия и моливи спонтанно", каза в заключение Вандерсон Цунами.