Седем извода от Вечното дерби Левски - ЦСКА

В изминалия уикенд Левски надви ЦСКА с 1:0 в голямото дерби на българския футбол. Единственото попадение в двубоя отбеляза централния защитник на сините Кристиан Макун в 86-ата минута.

Мачът не бе наслада за естетите, но определено ще се запомни като приличен такъв на фона на предшестващите го. И такъв, който провокира важни изводи след себе си.

* Заслуженият победител във вечното дерби – Левски, загатва идея за футболна идентичност, но е далеч от подреден и стойностен футбол. Сините надделяват със скорост, агресия и корнери срещу лабилните и посредствени съперници у нас. Каквито не са Ботев Пловдив и Лудогорец. Респективно вярването на сините, че са битката за титлата, е тежка самозаблуда и е много вероятно това да изкристализира в следващите два двубоя на тима в Първа лига.

* На кратки и непълни епизоди ЦСКА показа зародиш на играта, която желае треньорският щаб начело с Александър Томаш, а и публиката. Това бе най-вече в първата половина на първото полувреме, когато армейците скоростно доставяха топката най-вече на дясното крило. Всичко обаче приключваше там, защото Локило и Бютучи на този етап са непродуктивни. Тоест имаме сериозен проблем или с тежка селекционна некомпетентност, или с тренировъчния процес, или и двете заедно.

* Левски на Генчев е хитър и ментално годен. В малкото моменти, когато ЦСКА имаше проблясъчен импулс в играта си, сините умело успяваха да накъсат игровото време. Във втората половина на второто полувреме пък показаха, че въпреки футболния си лимит, дерби мач може да се спечели и с игра на юруш. А това се обуславяше от факта, че левскарите бяха много по-вкопчени в търсенето на успеха и не спряха да вярват, че могат да го постигнат.

* В ЦСКА не са помръднали и на сантиметър от пролетта, що се касае най-вече до манталитет. Носилите червената фланелка през миналия сезон, някои от тях и в годините назад, в комбинация с новодошлите, се държат безхарактерно и с лекота приемат идващите един след друг провали на терена. Страдалческото клечане и хващането за главата не символизират решителност за промяна. Александър Томаш изтъкна физическото състояние на подопечните му като големият проблем, само че те и психологически изглеждат страхливи и безпомощни. И тук отново говорим за нещо, което зависи от треньорския щаб, в това число и психологът, който от почти 2 месеца работи с тази група.

* Парите не са всичко във футбола. Или казано другояче: Не става само с „цакане“, трябва и акъл. На практика с по-скромни от вечния съперник средства за трансферни суми и заплати Станислав Генчев си осигури изпълнители, които му вършат работа. Докато в ЦСКА дуото директори приказваха алабалистики за стратегия на пазара, бавеха се и накрая се оказа, че след многото хвърлени пари не са взели нито един, който да направи разликата срещу Левски, Черно море, и дори със скромния проект „Септември“.

* Родното съдийство продължава да е в синхрон с нивото на футбола – слабо. В общо взето двете спорни ситуации в мача – фалът на Купър срещу Сангаре и този на Маркович срещу Исека, Драгомир Драганов и компания си пасуваха и ощетиха и двата отбора, но безспорно по-решаващата ситуация бе тази пред синята врата, където правилникът повеляваше отсъждането на дузпа. Драганов и Гидженов обаче предпочетоха да се направят на разсеяни.

* Синята и червената общности правят дербито истински значимо. Без привържениците и на двата отбора в съвремието това събитие ще бъде едно нищо. Именно това се доказа миналата събота. Поради тази причина ще е престъпление срещу футбола някой от двата клуба да реши символично гостуващата публика да бъде оставена извън пределите на стадиона. Само за да се освободи от отговорност родната полиция, която, очевидно, когато се постарае, успява да осигури обществения ред преди, по време и след Мача на мачовете в България.

Материал на Петър Здравков, в-к Тема спорт

Галерия