Станислав Генчев трябва да върне Левски на терена

Да си треньор на един от двата гранда не е никак лесно и всеки, който се хваща на това хоро, би трябвало предварително доста добре да си е калкулирал негативите и особено обществената значимост на този пост. Защото работата понякога излиза от компетенциите на чисто спортната дейност.

Сега Станислав Генчев трябва да върне Левски на терена, защото в последните дни сините са във фокуса предимно в административни битки, дори е по-правилно да се каже разправии, защото шефовете от „Герена“ някак симулираха що годе принципна позиция за пред хората. Пазарлъците кога, как и при какви обстоятелства да бъде игран мача с ЦСКА всъщност стартираха по-назад във времето, когато Левски не обяви публично кой кандидат за президент за БФС ще подкрепи и защо. Някъде тогава Наско Сираков трябваше да удари рамо на приятеля си Гриша Ганчев за промяна на върха на българския футбол. А рамото всъщност щеше да е и за Левски и сега от „Герена“ нямаше да вият на умряло. Не е окей преди конгреса да си пасивен и чак след като усетиш, че очаквано промяната си е чиста подмяна на две физически лица – Михайлов с Иванов, да се правиш на моралист.

Връзката със Станислав Генчев касае и промяна в настройките. Поредицата мачове извън „Герена“ при пренареждането на програмата след разменените кръгове, в дългата и напоителна декларация от ПФК Левски бяха изтъкнати като много сериозен проблем, който пряко касае треньора и отбора. А с оглед и голямата пауза без никакви мачове, ще се наложи кондиционния екип да изготви нова програма, при която да речем на 19 октомври тимът да е в топ форма за въпросния мач с ЦСКА. Относно самата игра, проблемът е в градината на Станислав Генчев, но пък тези изменения не може и не трябва да спъват развитието на отбора. Както са казали хората – програмата е еднаква за всички. И това, че на някого ще е по-добре при новите обстоятелства, си има отговор: Обикновено шампион става най-подготвения отбор. Който от „Герена“ бе наречен плахо – Хегемона.

Толкова за войната извън терена, ако обявеното от Левски изобщо може да бъде наречено война, защото на празни действия след пълни декларации сме ставали свидетели и друг път. Въпросът е Левски да спечели войната, наречена крайно класиране на Първа лига. Битка след битка, корак по корак, както казваше един славянски бивш треньор на сините. Във Варна ще е поредната битка, а там Спартак трябва да играе и за честта си, след драматичното напускане на треньрския екип по посока ЦСКА. Твърде вероятно е бившият вече старши Томаш все пак да е оставил някакви напътствия в съблекалнята, както и по телефона в треньорската стая на наследника си.

Ще му се пише червена точица и на него, ако соколите не паднат от сините, да не говорим, ако победят. Варненци няма как за два дни да забравят стихотворението, което вече два месеца повтарят, така че Левски ще има срещу себе си отборът, който победи ЦСКА с 3:0 и който към момента e на трето място, само с 2 точки след днешния съперник, който е водач. Третият срещу първият, пълен стадион, край на жегите и всичко, което искаме, за да гледаме хубав мач. Е, можеше да е още по-интересно, ако предшественикът на Станислав Генчев бе поел Спартак Варна и бе извел соколите днес на „Коритото“. Николай Костов сигурно имаше какво да извади като тактически аргументи срещу доскорошния си отбор, въпреки че в Левски има промени и като изпълнители, и като стил.

Желю Станков, в-к Тема спорт

Снимка: Lap.bg