В Левски много треньори са се оплаквали от напрежението. Но някои го обичат и дори казват, че то е задължигелно. Станислав Генчев със сигурност е от втората категория и въпреки, че не го е казвал в прав текст, видимо не се притеснява от това.

Защото, ако положението е мед и масло и всички закусват на тревата, слушайки чуруликащите птички като в онази картина на Едуар Мане, това няма да е Левски. И ако се наложи, сам трябва да си произведеш напрежение, за да се опиташ да се справиш с него.

Така е и с мачовете, а Станислав Генчев явно сам си създава трудности, които след като фиксира, си вади бързи изводи и реагира адекватно на момента. В първия кръг в „Надежда“ сините допуснаха Локо София да поведе рано и след това обърнаха светкавично. Срещу Ботев Враца лъвът отново чакаше да бъде раздразнен.

В 33-ата минута при нулево равенство старото куче Даниел Генов пропусна да открие и настъпеният по опашката звяр се развихри напред. Обаче някак не е редно тимът на Генчев винаги да допуска да бъде изненадан и след това да реагира. Все едно да отидеш на море и да се изненадаш, че на плажната ивица има пясък.

Първите съперници на сините в първенство бяха от ниско поставените, но всеки от тях си има своите игрови достойнства. За Локо София вече обсъдихме нашироко, но Ботев Враца също никак не е за подценявене, има амбициозен треньор и футболисти, поне двама, от които биха паснали и в съблекалнята на „Герена“.

И тук да отворим скоба – границата в селекциите е доста тънка, футболният пазар е деликатен, от голямата борса доста играчи със сравнително сходни качества попадат в клубове с различен бюджет и цели. Така, че чужденците във Враца и в Левски имат разлика в заплатите, не толкова в качествата. Пример е Фадига, който бе предлаган на Локо София със заплата 3 хиляди евро и след отказ почука на вратата на „Герена“, където пък отхвърлят предлагания им Мичи Нтело със заплата 1500 евро.

И това лято сините го искат от Локо Пловдив, където вече е показал какво може. Като тук треньорското око и работа са от съществено значение. Пример е същият Фадига, който при Генчев е някак по-различен футболист от при Костов и с това затваряме скобата.

Треньорският щаб на Левски вероятно си прави достатъчно анализи защо преди да вкара гол, съперникът хапе първи, може би причината не е само в линията на отбраната, а в участието във фаза защита на целия отбор.

Първата вероятност – тази тройка в линия е лесна не за разгадаване, а направо за разкриване. Нидерландският представител Келиан ван дер Каап трудно ще надскочи посредственото си ниво, за Кристиан Димитров важи същото, но все пак си оставяме вратичка с влиянието на Генчев, който може и да ги подобри. Треньорската работа е фактор с многополюсни аспекти, но трудно се вдига класата като цяло на отделни играчи.

Третият елемент Цунами тепърва ще греши на новата си позиция  Странна идея за трансформация от левия бек към централен защитник с неизвестен автор, така завърши миналия сезон при Костов. Мъчи се нещо бразилският капитан в новата си роля, но засега това не е неговото.

Има и още загадки в тима, като Ел Джемили, който в последните контроли бе резерва, а сега взе да вкарва голове и не е ясно дали това през подготвителния период не е било наказателна акция с голям ефект сега или има някакви други идеи за неговия статут. Новата бразилска вълна като цяло също е лека мистерия относно кой какъв е и колко може. Куршума от време на време блести с изместен център на тежестта, а Фабио Лима дето уж бе по-така, още не е впечатлил особено.

Два силни мача поред, това е трудно постижимо за Левски напоследък, но изкуството е да се държи това ниво и ако се прави друга крачка, да е встрани. Можем да броим вихрените победи за загрявка, но сега вече идва по-трудното.

Желю Станков, "Тема Спорт"