Левски прегази Локомотив София с 6:1 и по ирония на съдбата това е нещо като повторение на спектакъла „Догодина по същото време“. В началото на миналия сезон между големите мачове в Европа сините извадиха от релсите железничарите в своята подуенска цитадела. В събота вечер показаха, че могат да го направят и в „Надежда“.
Сравненията с миналата година обаче сочат, че нито Левски ще гази наред в първенството, нито пък Локомотив ще бъде толкова безпомощен в следващите си мачове. Просто ако излезем от теориите на конспирациите, трябва да приемем, че има такива дни, в които на едните нищо не им върви, а на другите им влиза всеки удар във вратата.
Левски спечели убедително, но пълната несъстоятелност на съперника не даде убедителни индикации как ще изглеждат сините под управлението на Станислав Генчев. Ясна е само първоначалната му идея да се практикува схема с трима централни защитници. А тази негова идея е в пълно противоречие с това, което представляваше Левски при предишните режими. Генчев притежава цялото право на света да гради отбора спрямо своите творчески виждания, които обаче не станаха съвсем ясни в първия мач.
Домакините прекалено наивно и лесно грешаха и победата бе постигната с минимални усилия. Периодът от 1:0 до 1:2 бе единственият отрязък от играта, в който се видя някаква идея за по-директно атакуване на противниковото наказателно поле. Това бяха силните минути на новия десен външен халф-бек Алдаир, който сътвори и пробива за втория гол в мача.
Рано е да се говори за каквато и да е било адаптацията на попълненията, но видимо на повечето ще им трябва време. Треньорът обаче на този етап добре жонглира в баланса между стари и нови.
Анализът на Жаклин Михайлов може да се прочете в пълния му вид в днешния брой на "Тема спорт"
* заглавието е на Gol.bg