Покрай назначението на Станислав Генчев, а след това и първата лятна тренировка на Левски някак встрани остана един проблем, който си тлее от известно време и периодично се раздухва, но без последствия. Става въпрос за собствеността на акционерното дружество и мажоритарния пакет акции.
В навечерието на изборите Васил Божков подхвърли, че не е далеч от идеята да си поиска дяловете от Наско Сираков. Вероятно това имаше и предизборна цел, но както видяхме – без ефект. Това от една страна. А от друга е перспективата бизнесменът да фалира клуба за 1 ден, стига да му скимне. Но няма да направи нито едното, нито другото. И припомни третото – няма да си иска парите. Което обаче отново е декларация в устен вариант, но не и в писмен.
Самият Наско Сираков, ако беше за друго, щеше да отговори посредством сайта на клуба – така и така, това и това не е вярно, аз и само аз съм собственик, останалото са спекулации. Темата е деликатна и той много добре знае, че е добре да бъде снишен.
Другите дългове на Левски са записани в баланса и които трябва да бъдат отписани, са тези към дружеството, което доскоро имаше договор за управление/консултации с клуба. И тук все още няма показан писмен документ.
Тези разсъждения остават отворени. Интересното обаче е друго от Божков. От неговите уста думите „Сираков не се справя“ произвеждат две идеи. Става въпрос за модела, който и към момента е разделителна линия между групите привърженици. Дори при всяка медийна изява Станислав Генчев бива занимаван с този въпрос. И дали евентуално новият треньор има способности да бъде обединителна фигура. Което изначално е грешен въпрос към Генчев, защото разединението на трибуните и онлайн не е заради липса на спортни резултати.
Моделът, за който настоява бившият собственик, е добре познатият „Бащица“, а този, на когото предаде акциите, декларира, че иска да е последният от този тип и след това шефът да е избираем. Васил Божков няма претенции за начина на управление на Сираков, просто отчита, че той няма средства.
А вариантите са или собственикът да е някой с дълбок джоб, или такъв с неналичен ресурс. Сираков няма пари. Но той има една от най-разпознаваемите марки и трябва да си намери екип, кой да му изкара средства. Такъв екип бяха Ивков – Стоилов. И откъдето и да го погледнем, този тандем е последният, който е с голяма заслуга Левски да генерира средства, които обърнаха коефициентите на мача с НАП. По това време Божков не каза, че Сираков не се справя, нали?! Екип Боримиров – Костов не успя, сега наред е този Боримиров – Генчев. Но и при двата имаме явна намеса на мажоритарният шеф. Обаче Божков никога не е правил селекция.
Двамата са различен тип собственици, но настоящият е един вид министър без портфейл. Няма как при Васил Божков в годишния финансов отчет на клуба да има „лични разходи“ от 1 748 000, тъй като за него това са джобни пари и няма да ги вземе от касата на „Герена“, както е станало сега при собственик Сираков.
Тези запалянковци, които искат шефът да е избираем, обаче нямат претенции да е свръхбогат, а да е такъв, такъв и такъв. Да предложи устойчив модел на развитие, при който хем Левски да е богат клуб, хем и шефът да печели от дивиденти. Но от поведението на Сираков сега на летния трансферен пазар не е трудно да се досетим, че сините скоро няма да вдигнат игровото си, а от там и финансовото си ниво. И в тази посока е лесно да прогнозираме, че в един момент пак някой ще попита Божков дали не смята да се върне начело на Левски и дали Сираков се справя. Освен това при нова перспектива за преминаване на клуба в друга орбита пак нещата ще зациклят, когато стане въпрос за онази 8-цифрена сума, която Божков може да си поиска, но не си я иска, но и не дава писмени гаранции, че наистина тези двайсетина милиона ще бъдат задраскани с дебелия флумастер.
Желю Станков, в-к "Тема спорт"
Снимка: БГНЕС