Късно е, либе, за китка... в Левски

„Късно е, либе, за китка.“ Такава е ситуацията в Левски! При това на много нива! И мачът на стадион „Христо Ботев“ във Враца, спечелен с 1:0, само го доказа за пореден път.

За сблъсъка срещу Ботев треньорът Николай Костов се сети да смени схемата, и принуден от липсата на основни играчи и по-тежкия терен, заложи на постройка с трима централни защитници – Ван дер Каап, Кристиан Димитров и Хосе Кордоба. В ролята на халф-бекове бяха Роналдо и Марин Петков, в средата на терена действаха Дарлан, Краев и Чандъров, а в нападение Рикардиньо и Велтон. Този наглед даващ по-голяма сигурност в отбрана състав можеше да бъде ползван и за други двубои. Всъщност важният мач за Левски бе няколко дни по-рано в Пазарджик, където отпадна по най-левашкия начин от Хебър за купата… След него сезонът вече можеше да бъде определен за нулев. Но все пак новостите за Враца биха предизвикали интереса на феновете.

Не само подредбата бе различна, но имаше и друга изненада. Дефанзивният халф Дарлан за 10-ина минути направи толкова опити за извеждащи подавания, колкото няма в предишните 5 двубоя, когато подаваше само встрани и назад.

20 минути гледане обаче ти стигат – въпреки промените, играта на сините, които този път бяха с жълти фланелки, отново я няма. А сравненията с кошмарната серия отпреди година и 11 мача без победа изглеждат не на място. Оставете точките – тях ги нямаше и тогава, и сега. Доказват го случващото се на терена и хората по трибуните – къде са те? Левски не може да натисне Ботев Враца, няма и удар… И миналогодишният тим играеше с 3-5-2. Правеше го обикновено срещу Лудогорец. Може и да не победи разградчани за първенство, но до третата минута вече имаше 2 положения на сметката си. Имаше го футболното, живецът бе там… А сега?

Ето и още акценти от „Христо Ботев“ – този Левски не умее да пресира високо, като това се видя многократно. Рикардиньо тръгва да бие защитник, едва тогава Велтон се сеща, а накрая отнякъде идва Дарлан. Последният е зад Асен Чандъров, който фиксира някакво място, но именно бразилецът излиза да гони противник. Наченки на нещо, което Германия правеше през 2014 година, когато взе световната титла – тогава пресата започваше от дефанзивния халф Кедира, но той оставаше най-напред от съотборниците си, когато този аспект от играта щеше да бъде ползван, а не се връщаше в средата…

Затова и не бе изненада, че Ботев създаде първото чисто положение, но Даниел Генов не успя да преодолее направилия този път силен мач Пламен Андреев. Всъщност точно вратарят, който в един момент през полусезона бе със силно разколебана психика и допускаше много грешки, направи така, че сините да спечелят във Враца. Ситуацията дойде първо след грешка на фланга, последвана от такава в центъра на отбраната – Димитров увисна и не бе покрит от Кордоба. Малко след това проблеми имаше и от другото крило. Там Мендоса проби до аутлинията, върна идеално топката зад дузпата, откъдето последва удар, та се наложи Краев и Роналдо с неимоверни усилия да предотвратяват гол. Това обаче не бе всичко, преди да е изтекъл половин час. След гаф на Роналдо Киконда проби, нахлу в пеналта, но останал сам срещу Андреев, стреля в краката му… Така домакините можеха да имат класически аванс, но вместо това се оказаха догонващи. Дарлан пресече топката пред пеналта, след това тя не бе изчистена както трябва и бразилецът я овладя в наказателното поле, обърна се и с диагонален шут прониза Бариос – 0:1!

За статистиката – през първото полувреме столичани владееха топката в 61% от времето, но не знаеха какво да я правят. Не личаха изградени взаимовръзки. Имаше само едно изритване под предлог „лош терен“. По-грамотният отбор беше Ботев, особено при изнасяне на топката и организация на играта. При това врачани са предпоследни в класирането и със силно залепен етикет „Изпадащ“.

Затова, когато играчите и щабът на Левски започнаха да се прибират към съблекалнята, се чуха възгласи „Оставка“. Просто тимът така и сам не успя да създаде полуположение…

Щеше ли да се промени нещо през втората част? 20-ина секунди след съдийския сигнал за начало Ботев отправи опасен изстрел. Точно това трябваше да прави Левски, но допусна да го свърши съперникът. Вместо сините да заявят с поведението си: „Марш, това е наш мач“, те си „играйкаха“. И цял двубой не намериха начин да преодолеят миналия и през „Герена“ Стефан Велев, който от дефанзивен халф бе преквалифициран в централен защитник, без да има физика за такъв. Той само със заставане и усет пресече безброй опити за комбинации пред и в пеналта.

Започнахме с първите 20-ина минути, последните 20 ги подминаваме, просто защото в тях нямаше какво да се види. Поне от футболна гледна точка. Останалото бе пазене на резултат, а в края и бавене на време. Дори се стигна дотам, че подредени за изнасяне на топката по земя след аут, сините не знаеха какво да я правят – Андреев подаваше на Кристиан Димитров, който просто я изритваше напред, без да търси разиграване. А до края сините като по чудо на два пъти се спасиха от гол след ситуации на Мажуга и Джиле…

Затова и не е никаква изненада, че срещу тимовете под чертата за изпадащи в елита – Етър и Ботев Вр, сините не успяха да вкарат повече от гол – 3 победи с по 1:0. Та единственото хубаво нещо от Враца са трите точки. Ще спасят ли обаче те главата на Николай Костов? Каквото и да се случи тази седмица, ясно е едно – на Левски му трябва тотално преобразяване през пролетта. Нужни са качествени играчи във всички линии, иначе няма да стане. Трябва да се сложи край и на казуса с играчите с изтичащи договори – Андриан Краев, Жереми Петрис, Келиан ван дер Каап, за да не гледаме отново сапунката с епизоди „Професионалисти са и тренират добре“ и „Несигурността им оказва влияние, не са щастливи“. Задачите за решаване пред клуба са много. И са необходими действия, при това незабавни (б.а. – въпреки че вече ще са закъснели), независимо дали Николай Костов ще продължи да води тима, или ще е някой друг. Защото резултатите пак ще са същите.

Материал на Янаки Димитров