Левски е много особен случай в българската футболна флора и фауна и затова всякакви повърхностни и еднопосочни изводи са доста условни. Поводът е второто за годината Общо събрание на акционерите на клуба, което беше свикано да демонстрира прозрачност пред огромната фенска маса и да назначи за постоянно изпълнителен директор без никакъв ценз за изпълняваната длъжност.
За директори няма Про лиценз, но все пак се предполага, че трябва да имат минимална представа от икономически процеси. Но това е само част от мизансцена с подставени лица. В случая такива са всички представителни органи в клуба, защото на практика съществуванието се гарантира от специфичния договор със спонсора.
И това положение устройва ръководните фактори и ги кара да замазват положението със свикване на общи събрания. Което е добре, защото все пак е начин за комуникация с народните маси. Все пак 78 човека отиват на събирането и проформа им се разрешава да задават дори най-неудобните въпроси. И следват интерпретациите, които за всеки са различни.
В тези подвижни пясъци е битието на един от двата футболни гранда на България. Със сравнението между Наско Сираков и Александър Томов не мога да се съглася, защото вечната синя легенда е далеч по-перфиден в лавирането. Все пак Наско беше първо спасител, после пазител, а от април месец с „хайде сиктир“ стана собственик. Но икономически неговата схема за оцеляване е много по-реалистична от онова, което предлагаше Лупи.
На практика Сираков създаде едно перпетуум мобиле, но за четвърто място в крайното класиране и при добро стечение на обстоятелствата купа или повечко мачове в Европа.
Материал на Жаклин Михайлов. Пълната форма на анализа вижте в съботния брой на "Тема спорт"
* заглавието е на Gol.bg