Безличен, по-безличен, най-безличен, Левски...

Безличен, по-безличен, най-безличен, Левски. Тази скала за степенуване дори е прекалено мека за продукцията, показана от сините в последните два шампионатни мача. Поражението с 1:2 от Берое в Стара Загора срещу съперник, минал два пъти центъра, и мъчителното за гледане нулево равенство срещу Арда в Кърджали. Лошото е, че случилото се е резонно и следва неумолимо хода на направеното, всъщност ненаправеното, през лятото. Всичките заложени мини тогава започват да гърмят една след друга.

Тази есен е прекалено пъстра и топла, а неин контрапункт се явява отборът от „Герена“. Ама толкова е безидеен, че чак да се чудиш как е възможно това. Във втори пореден мач сините сякаш станаха герои в скрита камера – претворявайки супербогаташи, попаднали в панелен квартал, в който са спрели топлата вода. И са толкова неподготвени, че не знаят да си пуснат бойлера, да използват бързовар, или пък да „стоплят“, че вода може да се грее и на котлон. Та така е и с Левски – излиза най-острият ти играч Велтон и се чудиш какво да правиш, като го няма. Липсата на план Б е избождаща очите и нищо не се прави по въпроса.

През лятото бе горещо, а на „Герена“ сякаш бяха слънчасали. Въпреки напуснали ключови играчи и трансфер на най-добрия защитник, при това в Лудогорец, изпълнителният директор Даниел Боримиров обяви за цел титла. Новият треньор Николай Костов заяви, че е доволен от потенциала на състава, и той засвири на тази струна. Мачовете в Европа държаха състава на тръни и той се надскачаше, въпреки че у нас вече бе допуснал две загуби. През септември играта заскърца сериозно, но незнайно защо оптимизмът в спортно-техническия щаб и ръководството се засилваше. При предишната пауза в шампионата предупреждавахме, че седмото място е по-близо от първото, но на това се гледаше с насмешка. За да се стигне до развято бяло знаме от треньора още в първия ден на ноември! При това директно от старшията Костов. Като изоставане от първото място нещата не са толкова драматични. По драматично е обаче, че изглежда, че сините нямат знанията и капацитета да ги променят.

Срещу Арда пролича пълната несъстоятелност на лятната селекция. В тима бяха привлечени дефанзивният халф Дарлан и офанзивният Хасими Фадига. И двамата не правят дори половин Филип Кръстев, с всичките кусури на родния национал. Бразилецът и французинът нямат грам идея как да изострят играта. Сещате ли се за извеждащ пас на Фадига зад гърба на защитата в мачовете, в които е бил титуляр? Няма и да си спомните, защото такъв липсва. Та на „Арена Арда“ Рикардиньо дори не видя добра топка в близост до пеналта… През лятото треньорът не получи помощ от ръководството.

Не бяха взети крило и нападател. И сега се е оплел като пате в кълчища. Иска да направи нещо, но не знае как. И в Кърджали роди гениалната идея Асен Чандъров да играе на върха на атаката?! В два мача топката се изсипва безцелно в наказателното поле. В Стара Загора нямаше и кой да я центрира, защото Цунами и Петрис не са добри в това упражнение, въпреки че тогава в игра, за да обира високи топки, бе вкаран Илиян Стефанов. В Кърджали Костов пусна Галчев да центрира, но пък Стефанов си стоеше почти до края на скамейката. Объркващо, нали? Какво да говорим за крилата Роналдо и Марин Петков, които нямаха преодолян противник – как да атакуват, защо да го правят точно по този начин – имаха ли такива указания? В това отношение най-добре бе Кордоба, който се опитваше да пробива, въпреки че работата му е съвсем друга, и изглеждаше малко като на махленски мач.

Агресия, преса, поставяне на съперника под напрежение още в началото – забравете за тези неща. Сините не знаят как да атакуват противника, когато той владее топката. Опитат ли да го направят по-смело, излизат двама-трима латиноси, както бе в Стара Загора, и вратарят на Левски вади топката от мрежата си.

Има ли лидери в състава? Такива, които да заразяват и останалите с действията си? Забравете… Дълги месеци клубът се моли на Жереми Петрис и Андриан Краев да удължат договорите си, но с играта си от началото на септември насам те показват, че не заслужават такива. Въобще сините имат бели петна на всеки пост. А е видно, че Костов съвсем не е чаканият месия. Всички футболисти са дръпнали ръчната. Преди време имаше оферти за някои от тях. С тази игра през зимата всеки доскоро заинтересован ще каже: „Дръжте си ги“. Просто защото в последните 5 мача Левски е като светофар, който много рядко свети в зелено – 1 победа (б.а. – зелено), 2 равенства (б.а. – жълто) и 2 загуби (б.а. – червено). А така дори и с чисто нови модерни автомобили (б.а. – да се чуди за какво и толкова важни са им на „Герена“, след като играчите на Берое се придвижват с таксита), се стига доникъде.

Материал на Янаки Димитров