Шампионската титла на Левски като цел бе обявена още при представянето на треньора Николай Костов, а тогава Даниел Боримиров направи лапсус, като добави „и първото място“ като стремеж. При положение че това тогава си бе стрелба в тъмното с оглед риска при назначаването на всеки нов треньор, още повече на такъв, който вече е бил начело на сините за кратък период от време, сега вече от дистанцията на времето трябва да се говори сериозно.
Самият Костов покрай вълнението около европейските мачове един-два пъти подхвърли, че титлата си остава на преден план. Единия път даже въпросът към него беше с категория на притискане или искане обяснение на развълнувани репортери, които обяснимо сметнаха, че след като Левски не успя да задържи Филип Кръстев, не успя да върне Георги Миланов и след това продаде Сонко Сундберг на Лудогорец, първото място отново ще е мираж. Реално тези тримата бяха важна част от тима на сините през миналия сезон.
Силните игри на тима на Костов на международната сцена, гарнирани с бум-бум головете в последните минути и пълните стадиони, обаче изкараха от употреба фактите за отслабения кадрово отбор. Все едно нищо тревожно не бе станало – новите попълнения Фадига и Дарлан бяха определени едва ли не за селекционни попадения, Ел Джемили стана неоткритият Платини и изобщо титлата не можеше и не трябваше се поставя под въпрос.
Какви обаче са реалностите?! Това, че Левски към днешна дата е на 8-о място в класирането, не е повод за притеснение, защото сините са с два отложени мача, първият от които е довечера с последния Пирин на „Герена“. Първата краткосрочна цел не като място, а преди всичко говорим за психология, е до края на месеца Левски да е задължително в челната тройка.
Следващият двубой е на гости на Крумовград в Коматево, после в София идва Етър, след което сините ще отскочат до „Овча купел“. Както се казва, дотук изобщо не трябва да се коментира загуба дори на една точица. Това е програмата до края на септември и сините имат идеална възможност не просто да се изкачат до подножието на върха, а при стечение на обстоятелствата дори да се изкачат най-горе.
Някъде точно тогава е редно Николай Костов да седне при шефовете и да тропне по масата, защото още от първия ден на октомври се задава хеттрик от високоволтови мачове. Левски приема Лудогорец, следва дербито с ЦСКА и домакински мач с Черно море. Преди тази серия треньорът на сините трябва да припомни на шефовете си, че първите два от тези съперници имат къде-къде по-голям бюджет за селекция и дават в пъти по-високи заплати от сумите на „Герена“ и че ако титлата и първото място ще се гонят докрай, е редно някак си да бъде отговорено на тези финанси. Да, ясно е, че Левски се е оплел в дългове и не се вижда как точно ще бъде конкуренция на пазара и на терена, но само с Фадига и Дарлан сините ще стигнат точно до под кривата круша.
Въпреки че ако влезем в стилистиката на Джоузеф Хелър в „Параграф 22“ и отчетем, че Лудогорец не е онзи Лудогорец, но все пак си е Лудогорец, и признаем, че ЦСКА този сезон повече от всякога ще иска да е пак ЦСКА и ако прогнозираме, че Локо Пловдив и Черно море няма да издържат на темпото, трябва да дадем добри шансове на Левски. Началният старт си го имат, самочувствието вече е натрупано и довечера с Пирин започва четирилогията, в която сините изобщо не трябва да си помислят, че могат да направят и мъничка дребна стъпчица встрани. После вече идва трудното и Костов трябва да говори на по-висок тон.