Казват, че всяко хубаво нещо изисква време и много търпение. В случая със Станимир Стоилов това означаваха цели 13 години. Толкова трябваше да измине до завръщането на наставника начело на “Левски”. За голямо съжаление, само лошите неща се случват бързо. Вторият престой на треньора на стадион “Георги Аспарухов” приключи след малко повече от година и половина. А две решения на мажоритарния собственик Наско Сираков на 6 април доведоха до напускането на Стоилов 48 часа по-късно. Нещо, което никой не очакваше броени дни по-рано...

Вторият престой на Станимир Стоилов приключи твърде бързо. Краят не бе следствие на 11 мача без победа, записани по-рано през сезона, нито на фиаското с малтийския “Хамрун” в Лига Европа. Каквото и да се случваше на терена, нищо не бе в състояние да наруши доверието, с което се ползваше наставникът. Затова и по време на историческата серия без успех в Първа лига, не се нае някой, който да попита бившия селекционер защо не си подава оставката.

Стоилов отдавна си бе изградил ореол на най-подходящия човек за треньор на столичния гранд. Затова и бе чакан като месия повече от десетилетие, докато той печелеше отличия, но не и начело на любимия си клуб. И след дългоочакваното си завръщане отново защити реномето си на победител. “Левски” ликува с първи трофей след 13 години на чакане и разочарование. Мечтите стигнаха дори по-далеч - “сините” отново да станат шампиони. Нещо, което не се е случвало от 2009 година насам. Дори и в Разград усетиха задаващата се заплаха и много скоро двете страни рязко охладиха отношенията си и започнаха ударите под кръста.

Благодарение на работата на Стоилов, публиката се завърна на трибуните, а феновете се обединиха в името на общата кауза. Надвисналият фалит постепенно започна да се отдалечава от стадион “Георги Аспарухов”. През тези 583 дни начело на “сините” Стоилов бе треньор, но и много повече. Взимаше решения от всякакво естество наред с чисто спортно-техническите. Често се намесваше и в работата на другите, убеден, че може да е полезен. Това бе и една от грешките му - в един момент ангажиментите станаха твърде много и твърде разновидни, а футболът остана на заден план. Но и сам Стоилов с пристигането си обяви, че следват редица съкращения в клуба, а много от служителите ще изпълняват по няколко функции, за да може да бъдат съкратени разходите. Нещо, което можеше да стори и мажоритарният собственик Наско Сираков преди това, но така и не се нае да го направи.

Заради тези свои функции, както и заради цялостното влияние в клуба, Стоилов се сдоби с прозвището Съра. За “сините” той бе като Алекс Фъргюсън за “Манчестър Юнайтед”. Едва ли за в бъдеще ще има друг треньор на “Левски”, който да се ползва с такова доверие от феновете и който да получи цялата спортно-техническа власт. И всяко негово решение да се приема безрезервно.

“В спортно-техническо естество Сираков ми е дал пълната свобода и ми е осигурявал всичко. Не съм съгласен с управлението”, обоснова се бившият селекционер на България и Казахстан, но и уточни. - Тръгвам си, за да не ми кажат след време защо съм стоял, когато не съм искал. А и не знам с кои ще работя за в бъдеще. Дойдох с по-голяма мисъл от това да съм треньорче и да постигна една победа.”

Именно ореолът и властта, с която разполагаше, е една от версиите за разрива в отношенията по високите етажи. Запитан дали е възможно взетите от Сираков решения на Общото събрание да са с цел освобождаване на треньорския пост, самият специалист не отхвърли твърдението.

“Вече си мисля, че като ме познават като характер, може да са взели решенията, за да си тръгна, а не да ме уволнят. Никога не ме е било страх от истината, тя винаги излиза наяве.”

За мнозина фенове сега започва обратно броене. До следващото завръщане на Стоилов в клуба. Никой обаче не знае колко ще продължи 13 дни, 13 седмици или отново 13 години...

 

Материал на "Труд"

* заглавието е на Gol.bg