Затишието по високите етажи в Левски може и да продължи дълго време и да не продължи изобщо, за жалост на тези, които са на припципа за хляба и зрелищата и които биват активни предимно в моментите, които има две страни и едната непрекъсвато връща топката в полето на другата и обратно.
Съвсем обяснимо е публичните прояви на спорещите да бъдат на преден план като интерес, осебено когато долу на терена вече не е забавно. Въпреки, че активното мероприятие с милиционерски почерк от единия отбор не стихва, другия не приема ръкавицата.
През последните дни един от членовете на Надзорния съвет на Левски се появи точно навреме и вероятно без да го е искал, внесе елемент на нормалност сред синята аудитория, която се кротна и остави настрани препирните от високото. Дори на Тити Папазов му падна футболната батерия, защото тези дни бе зает прекалено много с баскетбол.
Представителят на запалянковците в ръководното тяло на клуба Петър Ганев говорим надълго нашироко пред „Дарик“ по финансови и организационни теми и въпреки, че не е специалист по спортно-техническата част постави на масата две изречения, които могат да бъдат наречени основополагащи и принципни, що се отнася до бъдещето на клуба в близките месеци, а защо не и години.
Първото изречение - В съблекалнята на Левски има повече пари, отколкото са дълговете към НАП.
Върнете си лентата назад и си спомнете кога за последно на „Герена“ е имало такова движимо имущество. Ползваме за база 11 милиона лева, колкото грубо казано са задълженията на клуба от „Герена“ към държавната хазна към този момент. Колкото и да го смятате, няма как да ги докарате дори наполовина. На „Герена“ повечето треньори явно са чертали плановете си мач за мач и най-късно до следващата пауза и никой не си е правил сметка – ама сега като взимаме Аймен Белаид и то на тва пъти, колко можем да го развием и как можем да си върнем инвести-цията или поне част от нея. Нъцки!
Само схеми, само близки на този, познати на онзи, препоръчани, спуснати, Франсис Нар за 300 хиляди евро малко преди да стане свободен агент и с 9 хиляди евро заплати и нека не продължаваме с примерите, особено с Насиру Мохамед. Ама кой ти е мислил по това време за дългове, за схеми на изплащане, за заеми, за кредитни линии?! И кой ръководител би се показал пред медиите да каже, че в съблекалнята на Левски има повече пари от 11 милиона лева?! Дори Батков като сдаде акциите с 4 милиона лева тежест към НАП, в тима нямаше конвертируеми играчи за 2 милиона евро, тъй като Гара Дембеле бе продаден преди това.
Специализираните сайтове за трансфери и оценка на стойността на играчите не са достатъчно меродавни, там сумите са относителни и в сферата на вероятностите. Но ето, че са се намерили купувачи, които са сложили на масата пари за двама играчи, които общо приблизително покриват половината дълг към НАП. А отказът от тези пари е друга тема, към която точно сега няма да се връщаме, защото в този отказ солидарно е участвал и старши треньора, който не се скри и не остави Наско Сираков сам да пере пешкира.
Второто изречение - Мъри Стоилов няма да стои дълго, ако няма да се борим за шампиноска титла.
Тук Петър Ганев накара всеки запалянко сам да си интерпретира думите му, защото така постанени, се създаде предпоставка за широка основа. Дали треньорът наистина би се примирил отбора му да играе втора цигулка или пък би поискал отнякъде да му бъдат осигурени средства за трансфери. Тук обаче идва тънката разделителна линия.
Въпрос на преценка на самия треньор е как точно да бъде прибавено качество в отбора, без това да наруши бюджета на клуба и най-вече отчисленията към НАП. Тоест, ако не се появи нова опция за друга орбита, Левски ще трябва да се задоволи със статута си на романтичен, но беден и несъстоятелен за големи неща отбор. То нали всичко е хубаво, феновете си ходят на стадиона и на 8-о и на 4-о място, но в един момент нали трябва да им предложиш гъдел, да ги вкараш в шамарите за първото място и така те да наливат още и още в касата на клуба посредством билети, артикули и преки дарения.
Въпросът е какво може да даде от себе си треньора и какво би могъл да очаква от клуба като добавена стойност, за да остане той още на „Герена“, което пък означава, че като резултат от двете Левски трябва да се бори за първото място.
Ситуацията е деликатна, защото освен изобщо за пари, става дума и за изработени пари, а от там вече да се прецени какви са необходимостите. Левски от тук насетне може да разчита на някоя помощ от генералния спонсор, който и досега е удрял рамо при трансферите, било като подарък извън бюджета, или като отделен заем, размерите на който варират около 100 хиляди евро.
Тук сме длъжни да отбележим все пак, че при последваща продажба примерно на Рикардиньо, управляващото клуба дружество, което е от групата на спонсора, ще прибере десет процента от трансфера. Същото се отнася за всеки продаден играч, такъв е договора между ръководната компания и клуба. Но идеята е, че 100 хиляди евро явно е лимит за покупка на един нов играч, а политиката ще продължи линия на налагане на собствени кадри и свободни агенти отвън.
Всичко това за функционирането на клуба е много добре, но да се върнем на същността на второто изречение – колко време може да продължи всичко това, на фона на непрекъснато нарастващи инвестии в покупки и заплати на играчи при конкуренцията. Тук бихме дали една прогноза: На Стоилов няма да му омръзне от романтичния и евтин отбор, ако всичко в клуба като структура, отношения и разпределение на дейностите е наред.
Тоест, отново да ходи щастлив на работа Защото с тези темпове на разходване на пари за нови и за заплати и при потенциални нови оферти не само за Кордоба и Краев, но и за другите, Левски може да стъпи в борбата за титлата, ако треньора има чист въздух около себе си. Както се казва – другите като имат пари и ги харчат, с какво толкова са повече от нас?!
Желю Станков, "Тема:Спорт"