Краткият път към дома

Левски привлече бившия играч на Ботев Пловдив, Хайдук Сплит и Клуж Кристиан Димитров. Добавено и бивш национал на България с 14 мача и 1 гол. Трансферът на високия, дългокос централен защитник дава сигнал, че най-вероятно поне един измежду Кордоба или Сонко-Сундберг ще бъде трансфериран, защото едва ли Станимир Стоилов вижда ролята на Димитров като резерва. А и той не се прибира в България да продължи да топли пейката.

Левски не може да си позволи скъп човек извън титулярните единайсет, защото това противоречи с многократното заявената клубна политика. Кристиан Димитров ще играе редовно и огромните надежди са, че той ще си върне репутацията от периода му в Ботев Пловдив, когато беше смятан за най-добрия на този пост в родното първенство.

Искаха го от ЦСКА, също и Левски, но той избра хърватския гранд Хайдук Сплит. Замина за Адриатика с огромни надежди за прогрес, но три години по-късно се върна, без да е постигнал нищо съществено. Димитров дори е автор на своеобразен куриоз – в периода си извън България стана шампион на Румъния с Клуж с изигран само един мач за дългогодишния румънски шампион.

Родните медии обилно отразиха гола му при загубата на Клуж с 1:3 срещу ФКСБ в тази първа и последна негова поява в първенството на северната ни съседка. Уточнявам, че мачът в последния кръг беше без всякакво значение, защото Клуж бяха отворили 4 точки разлика на преследвачите си от ФКСБ. И пропадането в неговата кариера бе затвърдено през изминалата есен, след като не изигра нито един мач за Хайдук.

Излиза, че игровата практика на Димитров, преди да подпише с Левски, се изразява с участие в приятелския двубой на Хайдук срещу унгарския Кишварда на далечната дата 2 юли 2022 година. След това личната му статистика е в два варианта – на пейката или извън групата.

Ето такъв футболист привлича Левски за титуляр в защитата си и това не може да не предизвика някои въпроси. Кристиан Димитров е един от многото, за които мечтата да продължат развитието си извън България се оказа илюзия. Няма как да не сте чували многократно изреченото от българските футболисти клише как много искат да се реализират в чужбина, защото българското първенство им е отесняла дреха. И пътят, както се вижда от реалностите, се оказва много кратък.

Съвременния български футболист, който се смята за завършен стопроцентов професионалист, е в три варианта. Стои си в домашното първенство през цялата кариера и се чуди защо Барселона и Реал Мадрид не проявяват никакъв интерес към него, при положение че българските медии сипят постоянни суперлативи за световната му класа.

Някои като Димитров откриват път към обетованата земя. И както се вижда, се завръщат обратно, преценявайки, че е по-добре да си пръв на село, отколкото никой в големия град. И една много малка част захапва здраво и при всякакви обстоятелства остава в големия град. Не че той е толкова голям, защото поне от 10-15 години българските футболисти правят трансфери в незначителни клубове в средни и слаби първенства.

Но пак е нещо да не си в родната тиня. Божидар Краев е светлият пример на човек, който с цената на всичко не желае да мине отново под табелата Калотина. Отиде чак до Нова Зеландия само и само да не се прибере в родния Левски!

Специалистите са напълно наясно защо съвременният български футболист не е конвертируем. Дори такива като Антон Недялков и Кирил Десподов, които в нашите очи безспорно са от каймака, не са интересни като трансферна цел на никого. И воплите им, че им е дошло времето да излязат навън, остават нечути.

А надутите им цени са просто смехотворни. Няма клуб в света, който би дал три или четири милиона евро или долара за българин и тази тенденция няма скоро да се пречупи. И това се затвърждава от постоянните опити с грешки. Малцина като Кристиан Малинов и Божидар Чорбаджийски успяват да захапят шанса. А от предишното поколение са такива като Страхил Попов и Георги Костадинов.

Завръщането на Кристиан Димитров в българското първенство говори и за нещо друго. Дори резервен футболист в слабия хърватски шампионат, в който участват само 10 клуба, може да свърши някаква работа на отбор с огромни претенции в България. Втората половина на хърватското първенство е съставена от отбори, които са на нивото на нашата Б група. И да не успееш да се наложиш в такова първенство е, меко казано, странно.

В Левски обаче са готови за стрелба в тъмното, защото вече го направиха с двама подобни футболисти. Филип Кръстев и Георги Миланов не бяха играли много дълго време и синият екип се оказа доста подходящ за съживяване на напълно замрялата им кариера. Силната календарна година на Филип Кръстев дори го изведе отново на челните места като реалните трансферни цели.

Все още от шанса си в Левски не се е възползвал достатъчно Ивелин Попов, но и неговият случай със завръщането е идентичен. Тук обаче възниква въпросът защо Левски опира до привличането на такива футболисти. И трябва категорично да се признае, че причината Кръстев, Попов, Миланов, а сега и Кристиан Димитров да стават за Левски, е фактът, че са били оценени, че стават за чужбина. Това обстоятелство също е много важно.

Успял или не успял, Кристиан Димитров вече е с едни гърди напред пред другите, защото се е пробвал в реални условия. И този опит в повечето случаи е безценен. Вижда се в играта на споменатите Кръстев и Миланов, може да се открие и при други като Антонио Вутов и Симеон Славчев, който наскоро отиде в 4-та дивизия на Полша. Двамата през есента бяха лидери в Локомотив София и отборът вървеше добре благодарение на тях.

И все пак всички посочени примери показват категорично, че е прекъсната основната артерия на българския футбол. Няма лошо някой да се върне обратно, но в миналото това ставаше след дългогодишна успешна кариера в чужбина. Сега е на принципа – отидох, видях, провалих се и се прибрах. Обаче за българското първенство ставам. А междувременно от школите не излиза нищо, което да е пригодно за професионалните ни клубове. Ако Левски си беше създал централен защитник собствено производство, въобще нямаше да се стига до завръщания. Но огромният проблем е, че не само Левски, но всички други клубове не изграждат, не създават, не произвеждат футболисти, които да са готови за тази професия.

И това най-добре се вижда в подхода на новия селекционер на националния ни отбор. Почти изцяло Кръстаич гледа навън. Абсолютно обяснимо той дава шанс на всички българчета, които са успели по някакъв начин да се задържат в западен или източен клуб. Кръстаич е врял и кипял и много добре си дава сметка, че само  с истински футболисти може да изгради някакъв що годе истински отбор.

А проблемите на клубния ни футбол да си ги решават тези, които са ги създали. Но темата за уж големите ни таланти и невъзможността те да се доизградят и реализират е удобна дъвка, която се употребява от години. И с която много футболни хора цял живот обиколят от един в друг клуб и взимат заплати. А ползата от тях за българския футбол е равна на нула.

Жаклин Михайлов, "Тема:Спорт"