Една от големите легенди на българския футбол Добромир Жечев навършва днес 80 години. "Тема Спорт" потърси славния защитник да сподели най-запомнящите се моменти в кариерата си като играч и треньор. Той е единственият български футболист, участник на четири Световни първенства (Чили "62, Англия "66, Мексико "70 и Германия "74, но на последното не записва минута на терена). На мондиала в Англия е персонален пазач на Пеле в мача срещу Бразилия (0:2). Въпреки загубата успява да го неутрализира, а английската преса пише, че Краля на футбола е бил оставен само веднъж непокрит по време на мача, когато е трябвало да изпълни пряк свободен удар. Бобата, както е известен, е двукратен шампион и трикратен носител на Купата на България. Жечев е и Европейски шампион за юноши през 1959 година, като на два пъти остава на втората позиция в анкетата за Футболист на годината.

 

- Г-н Жечев, как се чувствате на тази достолепна възраст? Как ще посрещнете празника?

- Чувствам се добре. Това е най-важното, както и това, че всички около мен са здрави. Ще посрещна юбилея сутринта с приятели на стадион "Раковски". Тогава ще имам среща и с Наско Сираков. Вечерта ще се съберем със семейството.

- Кой е най-яркият ви спомен от футболната ви кариера?

- Никога няма да забравя срещите ми с Пеле и Еузебио по време на Световното първенство в Англия през 1966 година. Това бяха най-големите футболисти по това време, а според мен и играчи, които завинаги останаха в историята. Беше голяма чест да играя срещу тях. Срещнах се с двамата фронтално, както се казва, защото трябваше да ги пазя персонално. Късмет бе, че на мен ми се случи да изпълнявам тези задачи.

- А като треньор кой е един най-щастливите ви моменти?

- За мен беше удоволствие в началото на 80-те години да тренирам и да дам шанс на едни от най-големите таланти от школата на Левски. Тези млади момчета се нуждаеха само от леко побутване, за да станат водещи футболисти. Имаха го таланта и само трябваше малко повече труд и постоянство, и те го направиха. Виждате докъде стигнаха след това. Показаха амбиции и хъс, които ги изкачиха към върховете на българския футбол, а направиха и много добри кариери в чужбина. От тях са Наско Сираков, Гибона, Борислав Михайлов... да не изреждам всичките, защото мога да пропусна някой.

- По-горе споменахте Пеле и Еузебио. Това ли бяха най-трудните съперници, срещу които сте се изправяли?

- Това бяха най-значимите съперници в моята кариера. Пеле беше като Бог. Постарах се да го неутрализирам до известна степен. Колко съм успял... Журналистите ми поставиха положителни оценки след мача с Бразилия. Еузебио бе също изключителен. Двамата бяха най-големите футболисти по това време. Играех тогава като стопер. Действах като персонален пазач на най-добрите играчи от противниковия отбор. Друг играч изпълняваше ролята на метач. Това най-често бяха Кирил Ивков и Димитър Пенев. В България също имах много силни и трудни опоненти. Сред тях мога да посоча Димитър Якимов, Петър Жеков, Начко Михайлов, но имаше и още. Все големи имена за българския футбол.

- Играли сте рамо до рамо с едни от славните футболисти на България. Кой беше най-добрият и близкият ви съотборник?

- Много са. Не искам персонално да посоча някой. Винаги съм бил толерантен и съм се отнасял с уважение към моите съотборници. Показвал съм обич и разбирателство с много играчи, главно бяха от Левски. Разбираемо, защото голяма част от кариерата си съм прекарал на "Герена".

- Не посочихте конкретно име, но няма как да не ви попитам за Георги Аспарухов. Какво е чувството да играете с емблемата на Левски?

- С Гунди съм играл като съотборник, но и като противник. Той беше недостижим. Това се отнася за него като футболист, но и главно като човек. На всички е ясно какви качества притежаваше. Еднакво добре играеше с крака и във въздуха. Фантазията, която притежаваше. Но той беше и един прекрасен човек. Защото виждате някои от сегашните и предишните футболисти се правят на много големи, а Гунди беше скромен и това още повече му носеше уважение от всички.

- Кои мачове няма да забравите в кариерата ви?

- Вече споменах Световното първенство през 1966 година, но мога да посоча и това четири години по-късно. Имах много добри моменти с националния отбор. С Левски също изиграхме запомнящи се мачове, както в родното първенство, така и в европейските клубни турнири. Там също се изправихме срещу много големи отбори.

- Какво означава за вас, че сте единственият българин, участник на четири Световни първенства? Може ли някой да подобри постижението ви?

- Дано някой мине постигнатото от мен, но сега ще е много трудно. Така беше и по моето време, защото имахме изключителни футболисти и играех заедно с тях. Това означава много за мен. Голяма чест бе да участвам на четири световни първенства.

- Много от вашите колеги са имали оферти от чужди клубове. Отправяли ли са и към вас такива запитвания?

- Да, но както знаете, тогава беше невъзможно и забранено от футболния съюз да заиграеш в чужбина. Чак в края на моята кариера смекчиха това правило и футболисти можеха вече да преминават в такива клубове. От Милан също дойде оферта и за мен, както и от нидерландски отбор. Имаше много запитвания за български футболисти, но тази забрана попречи на такива играчи да заиграят в чужбина.

- Какъв съвет бихте дали на младите футболисти?

- Трябва да работят много и да мислят само за футбол. Не трябва да се разсейват от странични неща и да не се отказват. Това е най-важното.