Левски официално е не само в точкова, но и в игрова криза. Такъв извод може да бъде направен след нулевото равенство срещу ФК ЦСКА 1948 Сф на „Герена“. Това бе четвъртият пореден двубой, който тимът на Станимир Стоилов не спечели – едно поражение, последвано от три ремита. И златната топла есен за отбора се превърна в студена зима…
Помните ли последния категоричен двубой на сините, в който смачкаха съперника и доставиха кеф на феновете? Точно така – вечното дерби срещу ЦСКА (2:0). В него имаше всичко – от настроение, до тотално надиграване, гарнирано с повече от един гол. Това се случи на 18 септември. Думата „титла“ все по-често бе изричана на „Герена“. Няколко дни по-късно дойде и есента, която се оказа доста топла. По инерция Левски взе следващите два двубоя – с по 1:0 над Берое и Ботев Пд, но в тези срещи се видя, че нещо скърца, а отборът не е този, който им се иска на футболисти и треньори. За да влезе в зоната на „здрача“ с 4 грешни стъпки – една назад и три встрани. И от „ихо-ихо“ сега стана „тихо“ – 10 точки зад съперника от „Армията“ и гравитиране около 6-ото място в класирането.
Пропуските в играта срещу ФК ЦСКА 1948 Сф бяха много. Както и в предишното домакинство с Локо Пд, Левски не успя да награби противника в началото и да му покаже кой командва парада. Нещо повече – гостите създадоха първата опасност, а и като нищо можеха да получат дузпа. От този момент съдията Георги Гинчев излезе на преден план и сякаш не искаше да излезе от прожекторите – цяло чудо е, че бранителят на ФК ЦСКА 1948 Сф Елитон завърши мача, защото на три пъти можеше да бъде изгонен още през първото полувреме. Не обаче реферът е виновен на сините, които така и не намериха начин да изненадат опонента. Фланговете им бяха затворени, топката бе вкарвана в центъра, откъдето не произлизаше нещо креативно. Крилата Велтон и Роналдо се покриха – на тях им стана навик в последните срещи. Неточностите в халфовата линия изобилстваха – има голям спад при Кръстев и Миланов, и отборът започва да изпитва пълна немощност. И се стигна до постоянни центрирания срещу противник, който разполага с ръстови централни защитници. Заместници на изброените на пейката обаче няма…
Нещо по-раздвижено Левски предложи за кратък период в началото на второто полувреме, когато Филип Кръстев стреля в страничния стълб. Но тъкмо влязоха в час, дойдоха димките от сектор Б, разстлали над терена мъгла, довела до спиране на играта. А тимът на Мъри сякаш се загуби в нея, а след това така и не намери правилния ритъм.
На сините им липсва и тарикатлък – двамата централни бранители на гостите бяха с жълти картони 20 минути след началото на срещата, но това не бе използвано за остри влизания един на един срещу тях.
Изглежда, че на Левски му липсва нещо малко, но всъщност то е доста голямо – няма го шампионското, няма го ината. Отборът не успява да наложи волята си в закучен двубой. Левски изглежда като човек с широки пръсти – поизпаднал аристократ, носи си хубавата премяна – в случая игра, която обаче е поизбледняла. И щедро раздава точки… Те изтичат сякаш като от пясъчен часовник. В неделя върнахме стрелките назад, но точките на сините няма кой да върне. Изходните позиции са… като тези преди точно година. С малка разлика. По думите на Мъри Стоилов липсват всякакви планове за зимата. Да не се окаже, че тя ще е арктическа.
Материал на Янаки Димитров