Илиян Стефанов за втори пореден път стана герой за Левски в дербито с ЦСКА. Той вкара в неделя първия гол за победата, спечелена с 2:0. Младата звезда на „сините“ днес има рожден ден, което бе още един повод Блиц да го потърси за интервю.
-Стана ли ти навик да наказваш ЦСКА и какво е усещането? -Усещането е невероятно, защото всеки пътq когато има такова дерби, обстановката е страхотна. Стадионът е почти пълен, шумът е огромен, настроението е на огромно ниво. Чувството да вкараш гол и принудиш всички да скочат и да крещят от радост е удивително.
-Как избра начина, по който отпразнува попадението си във вратата на ЦСКА? -Копирах норвежкия нападател на Манчестър Сити Холанд, защото харесвам играта му. Дойде ми на момента, след като отбелязах гола, и се получи.
-Накара феновете да изпаднат в делириум, успя ли да чуеш в еуфорията техни отделни реплики? -По време на мача, когато си на терена, не чуваш абсолютно всичко, тъй като си концентриран върху детайлите на играта. Но наистина беше много приятно да чуя как скандират името ми. Феновете много често ме наричат синьо сърце, което ми дава още повече импулс.
-Днес си рожденик. Какво си пожелаваш и въпреки, че сте на лагер, ще има ли почерпка? -Пожелавам си да сме здрави и да бъдем щастливи. Да даваме всичко от себе си в работата и в семействата ни. Почерпка ще има.
-Ти почерпи феновете на Левски в аванс с гола си срещу ЦСКА, оказал се решаващ за победата. Не всички видяха, че след мача прегърна малко дете. Какво е за теб чувството да прегърнеш едно невинно същество? -За мен децата са най-откровените същества. Когато ги погледнеш, виждаш в очите им една огромна искреност. Те изпитват истинска радост, когато си до тях и когато те докоснат. Стана така, че ние се прибирахме към съблекалнята и едно момченце беше застанало близо до мен. Гледаше ме с едни мили очички и просто ми се прииска да го прегърна и вдигна. То грейна от щастие, а аз много се зарадвах от реакцията му, от чувството, което изпита. Беше прекрасно преживяване!. Феновете много често ме наричат синьо сърце, което ми дава още повече импулс.
-Привърженици на ЦСКА питат дали мразиш „червения“ отбор, защото след гола направи някои жестове по техен адрес? – Не направих жест, само погледнах към сектор Г. Аз много уважавам ЦСКА като отбор, защото нито Левски щеше да е Левски без ЦСКА, нито обратното. Много уважавам ЦСКА, наистина. Нямам никакви лоши чувства по техен адрес.
-Би ли разкрил как стана връщането ти от Берое в Левски през зимната пауза на миналото първенство, защото това беше една доста продължителна сага… -Сагата наистина беше дълга, продължи цяла подготовка, та и повече, защото аз подписах с Левски в последния ден на трансферния прозорец. Като всеки друг трансфер имаше разминаване между точка А и точка Б, а аз бях по средата. Бяха ми обещавани някои неща от Берое. Отделно имах личен семеен проблем, който наистина беше сериозен. Но най-важното е, че трансферът се осъществи и в крайна сметка аз облякох синята фланелка.
-Какво е Станимир Стоилов за теб и за Левски? -Всички виждат уважението и респекта, които изразяват феновете на Левски към Стоилов във всеки един мач, което говори много повече от хиляди изречени думи.
-Вчера пристигна в националния отбор, видя ли се с момчетата, какво си казахте и какви са първите ти впечатления от новия треньор Младен Кръстаич? – Да, видях се с момчетата, говорихме си. Сегашната обстановка е много обнадеждаваща, тъй като сме предимно млади футболисти. Познаваме се, играли сме в юношеските формации на националния отбор. Така че, химията и отношенията ни на терена ще са на по-високо ниво. Това много ще ни помогне. Докато за треньора – запознахме се вчера. Той ни каза своите изисквания, които са много важни за един отбор и без тях нещата по-трудно ще се случат. Доста комуникативен е Кръстаич, неговите помощници – също. Проведохме една по-лека тренировка предвид факта, че всички футболисти имахме мачове на клубно ниво предните дни. Ситуацията в националния е, че лъха надежда.
-Може ли Кръстаич да даде нова енергия на отбора и да го зареди за победи? -Да, да. Мисля, че може. Има увереност и амбиция у него, той иска да пренесе в отбора за предстоящите два мача с Гибралтар и Северна Македония.
-Ти беше част от отбора, преживял кошмара с катастрофата, при която пострада Тодор Неделев в Тбилиси през юни тази година. Какво се случи в първите секунди след сблъсъка? -Беше ужасно. Аз бях в автобуса, който беше отзад и който удари рейса, където се намираше Тошко. Обстоятелствата, при които стана катастрофата, бяха много лоши – в тунел, задръстване, висока скорост. Използвам случая да пожелая на Неделев бързо възстановяване и присъединяване към Ботев и националния отбор. И нека да продължи след това отново да разкрива големия си талант.
-Днес си рожденик. Какво си пожелаваш и въпреки, че сте на лагер, ще има ли почерпка? -Пожелавам си да сме здрави и да бъдем щастливи. Да даваме всичко от себе си в работата и в семействата ни. Почерпка ще има.
-Ти почерпи феновете на Левски в аванс с гола си срещу ЦСКА, оказал се решаващ за победата. Не всички видяха, че след мача прегърна малко дете. Какво е за теб чувството да прегърнеш едно невинно същество? -За мен децата са най-откровените същества. Когато ги погледнеш, виждаш в очите им една огромна искреност. Те изпитват истинска радост, когато си до тях и когато те докоснат. Стана така, че ние се прибирахме към съблекалнята и едно момченце беше застанало близо до мен. Гледаше ме с едни мили очички и просто ми се прииска да го прегърна и вдигна. То грейна от щастие, а аз много се зарадвах от реакцията му, от чувството, което изпита. Беше прекрасно преживяване!
Снимка: Lap.bg