Левски е по-стойностен и ЦСКА трябва да се страхува

Филип Кръстев е един от най-важните футболисти в състава на Левски. Халфът даде  интервю за Гонг дни преди дербито с ЦСКА. Националът сподели очакванията си за сблъсъка, защо „сините“ се провалиха срещу Локомотив София, къде са по-добри от „червените“, защо остана на „Герена“ и какво е мнението му за предстоящия лагер с „лъвовете“.

– Как се чувстваш няколко дни след мача с Локомотив София? Успя ли да се възстановиш физически?

– Чувствам се добре. Успяхме да се възстановим физически и вече тренираме за следващия мач с ЦСКА. Чувството е доста неприятно преди дербито да направим неочаквана загуба, която трябваше да бъде победа. Сега работим, за да поправим грешките си и в неделя да спечелим.

– На какво отдаваш загубата от Локомотив?

– Бяхме малко разконцентрирани. Допуснахме грешки, които друг път не допускаме. Нашата стабилност в защита не беше на нужното ниво, освен това не играхме и това постоянство, с което играем друг път през целия период от мача. Имаше моменти, в които от липса на внимание и достатъчно усилия допуснахме Локомотив да стига лесно до нашата врата и да създава неприятности. В атака не успяхме да отиграем положенията си по най-добрия начин и направихме доста пропуски.

– Беше ли по-остър Станимир Стоилов в съблекалнята след този неубедителен мач за Левски?

– Не е бил толкова остър, скара ни се разбира се. Неприемливо беше да играем по този начин. Извадихме си поуките от този мач и в следващия ще изглеждаме по съвсем различен начин.

– Предстои ви един мач, в който при победа ще забравите и малкото неприятни моменти от началото на сезона. Чисто психологически може би е много важно да успеете да победите ЦСКА?

– Мачът в неделя е много важен за самата таблица с класирането, но и чисто психологически за нашия ритъм и нашата мотивация за следващите мачове. Мисля, че подсъзнателно имаме малко проблеми с мотивацията след отпадането от Европа. Това се дължи изцяло на наши грешки, които допускаме и начина, по който влизаме в мачовете. Трябва да си върнем мотивацията да печелим във всеки един мач, както беше миналия сезон и началото на този. Мачът с ЦСКА е перфектният шанс да излезем и да покажем, че сме отборът на Левски, от който всеки в България се страхува и отбор, който може да печели всеки един мач.

– Откакто си в Левски изигра три мача срещу ЦСКА. Нямате загуба. Успя ли да усетиш тръпката да играеш в дербито с фланелката на Левски?

– Мачовете с ЦСКА определено са най-специалните за нашия отбор. Има огромна история. Това е най-великото дерби на България. В него винаги играеш на максимума, дори когато не си на 100% физически. В неделя отново ще стане мач с много голям заряд и нашият отбор ще даде всичко, за да спечели.

– Връщаш ли се към 15 май, 57-ата минута, когато подаде на Илиян Стефанов за онзи гол, който буквално „взриви” „синя” България? Какво чувство те обзема?

– Споменът все още е пресен. Помня почти всеки етап от мача и по-запомняща се ситуация. Чувството на финала за Купата на България беше най-хубавото, което съм изпитвал. Адреналинът през целия мач беше уникален. Надявам се да си спомняме и за мача в неделя с хубави емоции и да триумфираме.

– Този мач срещу ЦСКА и евентуална победа може ли да бъде трамплин за нещо повече през този сезон, а именно шампионската титла?

– Разбира се, че може да бъде. Точно затова моментът на този мач е много важен. Идва в един период, в който отборите започват да се отделят в първенството. За нас е много важно да спечелим мача, за да скъсим разликата от първите отбори в класирането. Първата цел пред нашия отбор е да постигнем постоянство и да се борим за титлата в края на сезона.

– Клишето гласи, че в такъв мач фаворит няма, но тази победа във финала за Купата на България дава ли ви някакво предимство?

– Може би има психологическо предимство, след като спечелихме толкова важен мач като финала за Купата. Не мисля, че има фаворит. Сигурен съм в нашите качества и знам какво можем да прави на терена нашия отбор. Мисля, че сме по-стойностният отбор и трябва да спечелим мача.

– Къде Левски е по-добър от ЦСКА?

– Мисля, че можем да играем на по-високо темпо от ЦСКА, може да пресираме по-добре от тях. Можем и да контролираме по-добре топката и да играем по-добре от ЦСКА. Все пак в дербитата с огромен заряд тези неща трябва да бъдат показани на терена, а не само отбелязани на думи като силни страни. В неделя трябва да покажем всички качества, които имаме като отбор и да затвърдим добрата игра.

– Получиха се две неприятни контузии във вашия отбор. Може ли това да ви сплоти още повече и да играете за Билал Бари и Ноа Сонко Сундберг, ако защитникът не може да вземе участие в срещата?

– Разбира се, че ще играем за тях. Ще направим всичко възможно да спечелим за Ноа и Бари. Те са основни футболисти, които претърпяха неприятни травми. Сега напрежението е на нашите плещи, за да покажем колко истински отбор сме и колко сме сплотени, за да спечелим мача за самите нас, за феновете, така и за тях.

– През лятото се разрази по-скоро медийна сага около това дали ще останеш в Левски или не. Кое беше основното, което те накара да искаш да останеш на „Герена”, тъй като е известно, че имаше и други оферти?

– Най-важният фактор, който повлия за моето решение, е личното моето щастие и моята мотивация да играя за този отбор. Аз се чувствах много щастлив през миналия сезон, когато дойдох от чужбина. Продължавам да се чувствам така. Мисля, че това място е много хубаво за мен и продължавам да се подобрявам с всеки изминал ден. Имам голяма подкрепа от треньорския щаб и от съотборниците ми. Фактът, че тук върнах удоволствието си към играта, което бях загубил преди време, беше най-важното.

– От началото на годината в почти всеки мач играете пред пълни трибуни на „Герена”. Кой е мачът, който е оставил най-силен отпечатък в теб?

– Най-лесно ми е да отбележа финала за Купата, както и мачовете в Европа с ПАОК и Хамрун. За мен най-любимия ми мач с фланелката на Левски е реваншът с Лудогорец за Купата. Атмосферта на този мач беше уникална и никога няма да я забравя.

– Ролята на Станимир Стоилов – какво ти даде, какво научи от него?

– Той беше най-големият фактор да дойда в отбора на първо време. Той е много взискателен – не само към мен, а към всички. Страшно много уважавам неговите разбирания за футбола. Уважавам и неговото мнение, затова гледам да правя това, което ми казва. Когато има забележка или съвет, гледам да го изпълнявам. В повечето случаи нещата, които ми казва, са ми много полезни след това на терена и ми помагат страшно много. Много ми харесва да работя с него.

– Сега почти всяка атака на отбора минава през теб. Усещаш ли, че ролята ти в отбора става все по-значима, а и отговорността – по-голяма?

– Може би с времето, което натрупах в отбора, отговорността ставаше по-голяма. Функциите ми в отбора се променяха и нещата започнаха да зависят малко повече от мен и моята игра. Това е най-хубавото нещо, което можеше да ми се случи, защото имам привилегията да съм основен футболист в един много голям клуб. Стремя се да се подобрявам всеки ден. Разбира се, правя и грешки и понякога не отигравам топката по най-добрия начин, но се стремя да подобрявам играта си – и индивидуално, и колективно. Така ще бъде и по-полезен за отбора в течение на мачовете.

– Станимир Стоилов те върна малко по-назад в халфовата линия. Тази роля повече ли ти допада или предпочиташ да си зад нападателя, както преди?

– Любимата ми позиция е зад нападателя, защото за мен това е най-хубавата позиция във футбола. Там е най-голямото удоволствие. Може би повече позитиви извлякох от това, че играя леко по-изнесен назад. Така станах по-комплексен играч и започнах да подобрявам други черти в играта си. Вече самото ми мислене е малко по-променено. В чужбина позицията ми лека полека започна да се променя. Мога да играя на всички позиции в центъра, дори по-дефанзивно се чувствам по-комфортно. Вече самото ми мислене за футбола е по-различно и не съм фокусиран толкова върху фаза атака, а повече гледам да бъда полезен във всички фази.

– В халфовата линия си партнираш с двама футболисти, носители на приз „Футболист на годината” – Ивелин Попов и Георги Миланов. През последните години те са двамата българи, направили най-сериозна кариера в чужбина. Какво научи от тях?

– Те са едни от най-успелите български фуболисти през последното десетилетие. Играли са футбол на по-високо ниво от това, което е в България. Играли са доста големи мачове през кариерата си. Оценявам техния опит и мисленото им за футбола. Надявам се опитът им и класата, която имат, да ни помага в мачовете и да печелим повече точки.

– От началото на сезона доста вкарваш, но и доста асистираш. Кое ти носи по-голямо удоволствие – последният пас за гол или самото попадение?

– Винаги чувството да отбележиш е най-хубавото. Мисля, че мога да вкарвам и повече голове и да бъде по-клиничен в завършващия ми удар. Когато подам на съотборник на добра позиция  или направим хубава атака и аз дам последния пас, също чувството е много удовлетворяващо и подам на съотборник, а той вкара.

– Знам, че любимият ти спортист е Ръсел Уестбруук. Гледаш доста НБА и американски спортове. Защо Уестбруук, а не ЛеБрон Джеймс или Кевин Дюрант?

– За мен той е по-различен тип човек. Запознат съм с неговия живот, защото съм негов много голям фен. Той ми е любим още от 2012, 2013 година. През годините ми стана като един герой, който много уважавам. За мен той е много важна фигура, макар и да не се познаваме. Страшно много държа на него и винаги ще го подкрепям, където и да играе.

– Има ли нещо от баскетбола или американския футбол, което си видял и се пренесъл в играта си на футболния терен?

– Може да се каже. Не само тренировките, които атлетите в тези спортове правят, а и някои по-нестандартни движения, които помагат и във футбола. Понякога опитвам да импровизирам и да тренирам тези неща, за да мога след това да ги приложа в мач. Но да, има някои неща от американските спортове, които са ми помогнали във футбола.

– Ти си от младата вълна футболисти. Кое предпочиташ – да прочетеш книга или да играеш на плейстейшън?

– В последната година-два рядко съм играл видеоигри. Така е и с книгите. Не ми е много интересно да чета книги, макар че знам, че това е много полезно и хубаво хоби. От малък ми е приятно да играя видеоигри. В момента нямам много време, но бих избрал да играя видеоигри.

– Попадна в списъка на националния селекционер Младен Кръстаич за предстоящите мачове с Гибралтар и Северна Македония. Доста млади футболисти сте. Реално ти си един от тези с най-голям опит от повиканите. Какво да очакваме от този млад национален отбор. Имаш ли някакви впечатления от новия селекционер, говорил ли си с него?

– Не съм имал възможността да говоря с новия селекционер. Очакванията ми са да започнем да изграждаме отбор, който в бъдеще да постига много по-добри резултати и отново да бъдем сред добрите футболни страни. Познавам почти всички от по-младите момчета. Всичко си зависи от нас, трябва да положим страшно много работа, за да се върнем там, където сме. Оптимистично настроен съм за лагера на националния отбор.

– Тези лоши резултати, които се получиха последния път, повлияха ли ти по някакъв начин?

– Въобще не беше приятно равенството с Гибралтар. Чувството след загубата с 2:5 от Грузия беше отвратително. Аз не можех да осъзная колко тежки са тези мачове и колко лоши са резултатите. Единственият извод, който съм си взел, е че всеки от нас трябва да работи повече, за да излезем от тази ситуация. Всеки трябва да започне да полага повече усилия индивидуално, а като отбор трябва не просто да излизаме и да играем, а да даваме всичко от себе си, защото най-хубавото чувство е да играеш за националния отбор. Трябва да променим мисленето си и да играем по съвсем различен начин. Това ще дойде, когато положим много повече усилия от тези до момента. Аз се стремя да правя точно това.

–  Имаш ли някакви ритуали преди важен мач като този в неделя?

– Ритуалите ще си ги запазя за себе си, защото са доста странни и моите съотборници редовно се шегуват с мен за тези неща. По принцип ритуалите и режимът, които имам преди мач не се променят без значение от противника. Винаги правя едни и същи неща. По-скоро те не са само суеверия, а ме карат да се чувствам и по-спокоен. Така съм свикнал още от малък. Правят едни и същи неща от 7-8 години.

– Би ли дал една прогноза за дербито?

– Надявам се да спечелим!