Годината на магьосника Мърлин

Точно преди една година на датата 1 септември Станимир Стоилов се завърна на „Герена“. Новината тогава бе истинска сензация, защото нямаше никакви предпоставки това да се случи в обозримо и необозримо време. Но както народът казва, хубавите неща се случват бързо. То и за лошите е същото!

Мъри се завърна във възможно най-лошия момент от цялата над 100-годишна история на най-популярния български отбор. В клуб, който се бе изправил пред най-сериозния си екзистенциален проблем.

Без пари в касата, с десетки милиони дългове, с най-компрометираната селекционна политика следствие на „добрата спортна експертиза“ и най-лошото – напълно обезверена публика. Феновете на Левски бяха доведени до пълно отчаяние. Както се казва – светлината в тунела беше изгаснала и само някакво чудо можеше да я запали отново.

И чудото стана, на „Герена“ се върна не Мъри Стоилов, а Магьосникът Мърлин. И неговата пръчица за една година преобърна хода на историята. Левски е преобразен, Левски е горд, Левски е обичан от своите на макс, и мразен от чуждите също на макс. Това е типичното състояние на синия гранд. Частица по частица в тази година бе възстановявано синьото ДНК. Но разрушенията са оставили дълбоки следи. Някои видими, повечето невидими. И магическата година може и да не прерасне в дълъг магически период.

Вероятно всички искат да научат къде е магията в цялата тази чисто футболна история. Несъмнено Станимир Стоилов е суперпрофесионалист. Футболът му е ясен във всеки детайл от процеса. Подготовка, тактика, селекция, възстановяване, организация на спортния процес са му известни както на никой друг в съвременния български футбол. Но в случая има и нещо друго, което слага черешката на тортата. Стоилов е патриот на каузата.

Той не е в Левски за пари или за слава. Той е в Левски заради емпатията между него и феновете. И тук като лека реминисценция ще спомена, че Наско Сираков е бил много точен и коректен, когато е отишъл точно преди година при риболовеца. Наско не е обещал нищо, което не може да изпълни. Просто му е казал, че феновете го искат. И след тези думи отказът е бил невъзможен. И всички планове и амбиции са преминали на заден план пред възможността отново да застане до тъча със синия анцуг. И отново да се наслаждава на възгласа „Левски, обичаме те“. А феновете наистина показаха колко много оценяват неговия жест. Те го качиха на Еверест през тази година и видимо нямат намерение да го свалят оттам. Станимир Стоилов е техният избраник и те няма да го предадат. Втори път май 2008 година е невъзможен.

Навремето Тодор Батков бе казал, че в лицето на Мъри Стоилов вижда синия Алекс Фъргюсън. След това забърка едни каши, от които клубът не може да се оправи до ден днешен. Е, желанието на Батков се сбъдна. По всичко изглежда, че Станимир Стоилов ще остане дълго в Левски. И ако не му пречат, ще постигне велики неща. Защото той го може, друг е въпросът за стрелката на съдбата, срещу която никой не може да се противопостави. Съдбата, която преди три седмици подряза крилете на тима. Не грешките на Ники или сбъркания диоптър на румънския арбитър. Съдбата се произнесе, че Левски не е тръгнал все още по правилния път и авгиевите обори не са изринати. И че центробежните сили на миналото са много силни. Те са подмолни и винаги действат само за личния си интерес. Срещу тях, за съжаление, магическата пръчка на Мърлин не действа толкова ефикасно.

Но периодът от 1 септември 2021 година до 1 септември 2022 година ще остане незабравим за привържениците на Левски. Те съпреживяха един чутовен подем, съчетан с грандиозно събуждане на синия колос от дълбоката летаргия. Всичко започна с мача на „Лаута“ и първия видим ефект от магията. Левски два пъти поведе в резултата, но накрая двубоят завърши 2:2. И тогава на терена бяха братя Цоневи, Горанов, Зайков, Шелис, Михайлович, Здравко Димитров. В същия период своя шанс получиха и пропуснаха да използват Мартин Петков и Димитър Костадинов. Някои като Божинов, Хубчев и Славчев останаха и без това. Но пък тази година ще остане като крайъгълен камък в кариерите на Андриан Краев, Георги Миланов, Билал Бари, а пък младите Марин Петков, Патрик-Габриел Галчев, Пламен Андреев и Асен Митков все още се щипят, за да се събудят от сладкия сън.

И от Велико Търново с огромната заслуга на Цанко Цветанов пристигна Хосе Кордоба, който се оказа нешлифован диамант. С времето се разбра, че всяко действие на Станимир Стоилов е било правилно. Левски се докопа с изтъркани гуми до зимата и тогава започна истинският процес на обновление. Филип Кръстев, Велтон, Цунами, Сонко Сундберг – това са стълбовете на тима в момента. Илиян Стефанов пък се оказа футболистът с решаващата роля във важните моменти. И сега Левски вече е отбор. С много дефицити, най-вече като бройка на участниците, но със сериозни шансове  да се присъедини към Лудогорец и ЦСКА в предрешената битка за титлата. Но и това не е никак малко. От кандидат за изпадане, какъвто беше точно преди година, до сигурно присъствие в битката за медалите. Левски беше в Европа и противно на изреченото и написаното от зложелателите, се представи достойно. Единствената рейтингова победа с отстраняване през този сезон е на Левски. Фактите го доказват – ПАОК бе играл на четвъртфинал в ЛК през март. А и както вече написах – съдбата си знае работата.

Левски като клуб не е направил стъпката, която да го отведе до онези уникални мигове от Синята приказка през 2005 и 2006 година. Много камъчета са поставени в гумите на колата и пречат нещата да се случват, както ги иска Станимир Стоилов. Големите личности са много неудобни хора. Такъв е и Станимир Стоилов. Като трън се впива в петата с неговите принципи и безкомпромисност. И най-вече с глупавото му желание винаги да се казва истината. Особено онази толкова нелицеприятна истина за всичките зулуми в Левски през последните 10-12 години. Стоилов упорито не иска следите на престъпленията в клуба да бъдат заметени зад удобната фасада на сегашния възход.

Той дори си въобразява, че виновниците трябва да си платят за причинените щети. Стоилов е крайно неудобен и с факта, че сякаш не си знае точното място. Кара се с надзорници, управители, собственици, спонсори, разваля им рахатлъка с претенциите си за отдаденост в името на Левски. И добре, че вече има поне един съюзник в лицето на адвокат Иво Ивков. И техният тандем засега гарантира, че Левски продължава да върви в правилната посока. А зад тях са феновете, които искат одата на радостта от последната година да продължи. Които простиха бързо загубата от Хамрун Спартанс, защото усещат, че отборът ще стане по-силен именно заради такива непредвидени премеждия.

Годината обаче мина и замина. Нивата е дълга и за оране остава много. Тепърва започват битките със свои и чужди. Тук имаме прибавено хегемония и обслужващо я БФС. А и да си признаем, че магьосниците не ги обичат много по нашите географски ширини. Възможността за тяхната дискредитация топли много въображението на интригантите, лицемерите и некадърниците. Тук у нас по-вървежни са дребните тарикати и онези, за които понятия като истина и честност са изпразнени от всякакво съдържание. Но никой не може да оспори едно – връщането на Станимир Стоилов вече се състоя на бял кон. И хора като него все още правят футбола интересен за широките народни маси.

Жаклин Михайлов, в-к Тема спорт

Снимка: Lap.bg