Отминаха четирите мача на българските отбори в европейските турнири и на малцина им направи впечатление фактът, че сме без загуба. И без да ни отбележат нито един гол! Няма да правя справка със статистиката, но и без това съм сигурен, че скоро български клубове не са започвали кампания с 2 победи и 2 равенства и без допуснат гол. Естествено, това се получи и заради дисбаланса между домакинства и гостувания – 3 към 1.
Но на фона на предварителните очаквания началото беше отлично, с уговорката, че победите спокойно можеха да бъдат четири. И тук стигам до същината на темата. Победителите се явиха на изпит в Европа с доказани треньорски марки, а завършилите наравно с новобранци. И опитните обраха лаврите.
От години Лудогорец се придържат стриктно към правилото да назначават треньор с европейски опит. Правят го, защото явно не вярват, че ще попаднат на някой като Ивайло Петев, Стойчо Стоев или Георги Дерменджиев. В Разград промениха коренно нагласата и твърдо залагат на европейски табели. И Анте Шимунджа не е в Лудогорец, за да ги направи шампиони и да спечели купата и Суперкупата на България. Неговата единствената мисия е да вкара Лудогорец за трети път в групи на Шампионска лига.
На 90 процента е сигурно, че ако не го стори, си заминава в началото на септември и след два месеца ще дойде новият. Но Анте поне в първите три мача от еврокампанията даде сериозна заявка, че шестгодишната суша може и да бъде преустановена. Във вторник вечерта той много точно намери рецептата срещу на хартия коравия Шамрок Роувърс. И плановете за 0:0 или минимална загуба на колегата му Стивън Брадли отидоха по дяволите. Поне засега нещата на Шимунджа се развиват блестящо, но предстои да видим истинската му цена срещу следващите съперници.
Левски постигна победа, която е на път да се въздигне в ранг на епическа. Дълги години в Подуене не беше виждана такава радост, а и по принцип синият клуб има репутацията на лабилен в европейските турнири. И хоп, 2:0 срещу ПАОК още в 19-ата минута. При прогноза за точно обратна пропорция в резултата! И едва ли има един човек на света, който да не поддържа тезата, че победата е заслуга на треньора Станимир Стоилов. И доказателството е неговата богата визитка от успехи. Прав беше Наско Сираков, който преди година заяви, че не иска Левски да играе в Европа, защото само ще се излага. Върна се Станимир Стоилов и Левски веднага стана европейски. И никой не може да оспори факта, че Мъри е роден за Европа. Само го доказа за пореден път.
И отиваме към другите два примера на онези, които направиха първото си запознанство с непознатата територия „европейски турнири“. Саша Илич има 70 мача като футболист в тях, но срещу Македония Гьорче Петров му беше дебют като треньор. За протокола отбелязвам факта, че Илич пое Чукарички на 17 август миналата година, пет дни след като сръбският клуб бе разбит от Хамарби с 1:5 в същия турнир Лига на конференциите. А на практика Илич осигури нова участие на Чукарички и през сегашната кампания. Спорно е дали липсата на опит у треньора е най-големият проблем в ЦСКА, но не е спорно, че армейците показаха нелеп футбол в Скопие. В ситуацията с Илич обаче може и денят да не се познае от утринта.
Миналата кампания започна по сходен начин с 0:0 в Лиепая и щастлива победа с дузпи. А по-миналата Стамен Белчев пък плътно се доближи до най-големия резил в историята на клуба срещу малтийците от Сайрънс. Но всичко тогава завърши добре. Ако се върнем по назад в историята, ще направим паралел между Илич и Любо Пенев. Биографиит е на двамата като футболисти са доста сходни със статута им на вечни легенди. През 2009 година като абсолютен дебютант Любо Пенев отстрани Динамо Москва. И тогава първият мач завърши 0:0 на стадион „Васил Левски“. А на следващата година друг дебютант – Милен Радуканов, също вкара ЦСКА в групова фаза на Лига Европа. Ако традицията се запази, то и шансовете на ЦСКА с Илич не изглеждат никак лоши.
От пълен дебютант бе воден и Ботев Пловдив срещу кипърския АПОЕЛ. Щеше да бъде много щастливо стечение на обстоятелствата, ако на рождения си ден Азрудин Валентич бе записал първата си победа в Европа. И то срещу поне на хартия много силен противник. Но в този случай липсата дори на някакви допирателни с европейските клубни турнири лишиха Ботев дори и от най-малката хипотеза за успех. А той беше възможен при добър треньорски прочит на ситуацията. Връщайки се обратно в историята, си припомняме блестящите рейдове на канарчетата под ръководството на Станимир Стоилов и Николай Киров.
При положение че цял сезон отборите играят за тези заветни евроквоти, е важно условие да се замислят и с кого атакуват целта. И дали има значение профилът на треньора. Май тези, които се съобразяват с това важно условие, имат по-големи шансове за успех. Или поне така говори актуалната практика. Многото мачове и успехи в Европа показват и нещо, без което във футбола си обречен. И то се нарича късмет. Шимунджа и Стоилов могат да разчитат на този решаващ компонент, а другите двама са бял лист хартия.
Жаклин Михайлов, "Тема спорт"