Изминаха точно 215 дни, откакто Станимир Стоилов се завърна начело на „Левски“. През септември миналата година „сините“ флиртуваха фатално на всички възможни фронтове. Бе надвиснала опасността от фалит по осезаемо от всякога, тимът гледаше върха на класирането от...дъното, докато записваше редица антирекорди, непознати за историята на 26-кратните шампиони. Дори писателят Стивън Кинг бе се затруднил да разкраси допълнително фактите около представянето на „сините“ на терена и извън него по това време.
След 2 победи и 4 загуби в първите 6 кръга, на стадион „Георги Аспарухов“ тягостното настроение се усещаше на всички нива, а задаващата се поредна нулева година бе най-малкото, но и най-логичното, което предстоеше да се случи. Неопитният Живко Миланов току-що бе хвърлил оставка, трибуните на „Герена“ пустееха, а малцината, дошли да гледат изявите на своите любимци, пристъпваха постъпите на съоръжението със свито сърце. В същото време пред светлинното табло в Сектор „Г“ от месеци се редуваха да се снимат като туристи пред Айфеловата кула гостуващи отбори за спомен след исторически триумф. Антирекордите на „Левски“ се трупаха във витрината един след друг подобно на финансовите задължения от последните години и изпълваха страниците на вестници и сайтове. Родният гранд в крайна сметка записа най-ниско класиране в своята история през сезон 2020/21, рекорден брой домакински поражения, изравни 40-годишно свое „постижение“ от 4 поредни двубоя без отбелязан гол, падна с 0:3 на „Георги Аспарухов“ отново след 12 години, изправи се срещу ЦСКА с нечувана разлика от 19 точки в полза на „червените“. Има и още - „Черно море“ ликува на „Герена“ отново след 62-годишно чакане, „Ботев“ (Пд) стори същото след 1990 година, дори „Царско село“ спечели визитата си на „сините“ за пръв път в кратката си история.
На фона на изброената суха, но красноречива статистика, завръщането на Стоилов бе единственият лек за насъбралата се „синя“ мъка. И все пак реалността бе такава, че болката бе притъпила до неузнаваемост всички мечти и амбиции на столичния колос, забравил вече последния си значим триумф.
215 дни по-късно ситуацията в „Левски“ изглежда нереално променена. „Синята“ приказка сега не е в Европа, но пък гледа именно натам. Отборът се радва на подкрепа, каквото понастоящем не получава нито един друг клуб у нас, а „сините“ са 5-и, не първи или втори. И въпреки това от месеци секторът за гости при визита се пука по шевовете, от което са облагодетелствани финансово и домакините. Ефектът „Мъри Стоилов“ в действие!
В същото време опашките пред магазина на „сините“ на „Герена“ вече не са новина. Стигна се дотам привържениците да изкупят за часове (всички) 900 нови фланелки, всяка една от които на цена от 99 лева. И без да има подобна статистика у нас може да се приеме за рекорд за родните стандарти. Ефектът „Стоилов“ се усети директно и в касата на клуба - над 1 млн. лева за 40 дни. Но промяната на терена е най-красноречива от всичко изброено дотук. Пари се събираха и през 2020-а, но победите...те отдавна бяха обърнали гръб на Михайлов и сие.
Дотук през пролетта родният гранд взе 4 победи, записа равен с ЦСКА (0:0) и отстъпи единствено на „Лудогорец“ (1:2), въпреки че и в Разград впечатли. Достигна и до 1/2-финал за Купата, но той бе очакван на фона на съперника „Септември“ (София). Последният успех дойде в Благоевград, където „Пирин“ се радваше на серия от 7 мача без загуба. За „Левски“ победата бе първа далеч от София за шампионат след…315 дни. И след 3:0 на „Христо Ботев“ Стоилов не остана впечатлен. А доскоро треньорите на „сините“ бяха доволни дори при загуба, но сносна игра. Оправдания пък се намираха след загубите, но не и след победите. Връщайки се отново през 2022 година тимът от „Герена“ дори не допусна попадение в 5 от 7 официални мача. Надгражда се на всички фронтове, подобриха се дори отношенията между феновете, които поне привидно заровиха томахавката в името на оцеляването.
Ако се съди по максимата, че първото впечатление е най-важно, то през 2022 година „Левски“ ще губи все по-рядко и ще печели все по-често. Затова пък ще се увеличат ударите под кръста. Важното е само да не са вътрешни, защото от тях клубът най-много си е патил. И уволнението на Сираков и Стоилов от 2008 година е едно от тях. А след онзи момент...и Стивън Кинг бе безсилен да украси допълнително случващото се на "Герена"...
Материал на "Труд"