Разговорите с Тити Папазов винаги са интересни и емоционални. Треньорът на Левски Лукойл отново доказа това твърдение.
Той беше гост в предаването „Папараци – Ново 20“ по bTV, където говори открито за детството, прекалената си емоционалност, критиците и още любопитни теми.
Лудостта в детството
Бях просто едно по-палаво дете. Тормозех постоянно големите, бях такъв, малко опърничев. Най-интересната история е от училище. Чистачките бяха забравили ключовете от училището на вратата и аз ги взех и ги заключих от външната страна. Имаше учителски съвет в същото време. Много бързо по телефона се обадиха вкъщи и ме привикаха да ходя да ги върна. Помня, че точно тогава се строеше НДК-то, това е 80-те година и директорът ме наказа да дойда до НДК, защото беше строителна площадка, да взема чакъл, имаше една дупка на мозайката в училището и трябваше да се оправи. В същото време, майка ми беше учителка и с много голям страх минаваше покрай училището, за да не засече някой учител. В същото време бях отличен ученик, не като сестра ми, която винаги е била пълна отличничка. Както казваше баба ми, аз съм ритнитопковец. Баба ми смяташе спортистите за трета ръка хора. И сестра ми беше гордостта на фамилията, а аз бях издънката.
Първото влизане в залата
О, сигурно бях много малък – 3-4-годишен, най-вероятно. Тренирах страшно много, но те нещата си личат. Истината е, че не мога да кажа какво щеше да стане, ако в 6-7-8 клас бях тренирал, но пък от там остана амбицията ми. На Републиканското бях със счупена ръка и треньорът на отбора каза да стоя до него и да му помагам и така общо взето се случиха нещата. Естествено и съдбата си каза думата. Аз съм човек, който вярва в Господ и смятам, че нещата се случват така, както трябва да се случат.
Обетът даден за мач на Майкъл Джордан
8-ми срещу 9-ти юни 1998 година. Играят ЮТА Джаз и Чикаго Булс и на полувремето Джордан и компания губеха с 9 точки и казах, че ако Чикаго бие ще пътувам да гледам плейофите в Чикаго и ще ставам треньор. Те взеха, че биха. Това беше катализатор през 1998 година и така до ден днешен.
Фен на ЦСКА
Да, вярно е. Това не е тайна. В този момент, мой много близък приятел – Краси Безински играеше в ЦСКА. Тогава ръководството на ЦСКА го махна от отбора и в този момент нещо се прекърши в мен. Реално, като дете съм тренирал в Левски. Това, което съм в момента го дължа на Левски. Мога да твърдя, че съм човек задължен на Левски. Това, което съм постигнал го дължа на Левски. Тази популярност, успехите, всичко е на базата на тази огромна любов, която имат феновете към този клуб.
Какъв е вкъщи
Много по-малко емоционален отколкото навън. Вкъщи съм малко сухар, дори може да се каже. Със сигурност, семейството и най-вече съпругата ми са жертви на моята професия. Късмет е, че тя също се занимава с баскетбол. Общо взето, това тотално захласване по баскетбола да е по-достъпно за другия човек и по-разбираемо. Не смятам, че семейството ми страда от моята популярност. Да, със сигурност се гледа особено на децата по някакъв начин. Ние не можем да избягаме от съдбата си. Тя е даденост и трябва да се стараем според обстоятелствата да извлечем позитивното, да преодоляваме трудностите с вяра и надежда. Така сме устроени, че като че ли нашият народ една идея повече хленчи, оплаква си. Това е като народопсихология, може би годините са такива – да властва в нашето съзнание и в света, който ни заобикаля, по-скоро негативизмът.
Децата и промяната
Присъствието на децата в живота на един човек до голяма степен го променя. Става по-отговорен. В един момент те се превръщат в смисъла на неговия живот. Това е вродено чувство. Човек от тук нататък би се радвал на техните успехи, отколкото на своите. Много по-щастлив би бил, ако те имат своята реализация в живота. Естествено, растат като гъби. С децата виждаш истинския смисъл на живота. За всичко останало човек трябва да знае, че идва, един ден ще си тръгне, трябва да оставиш следа след себе си и най-малката следа е поколението, което ще създадеш, защото този свят трябва да продължи да съществува.
Най-големият критик
Имах такъв човек, това беше Тони Божанков. Сега нямам. Може би, до някаква степен жена ми ми може да ме приземява. Когато една критика е градивна, тя е в основата на бъдещ резултат.
Пречи или помага емоционалността
Охх, природа. Нито може да се излекува. Такъв ме е пратил Господ на земята. По-скоро, понякога съжалявам за някакви реакции, с които си обидил някой, когато не си броил до 10. В никакъв случай, че не страдам и не изживявам това, че някой ми вика ревльо. Ако е копче, щях да го натисна. Не е поза и най-малкото не ме обижда.
Бъдещето
Никога не съм мислил какво ще стане след 10 години. Не съм човек, който живее ден за ден, но не мога да кажа и нещо, което виждам като хоризонт категорично на някаква съществена промяна. Общо взето, бъдещето до голяма степен ще бъде свързано с реализацията на децата.
Купата на мечтите
Естествено, като по-млад и по-летящ в облаците съм си мечтал за някакви по-големи и по-сериозни европейски успехи. Сега вече обективно мога да кажа, че трудно могат да се постигнат от българския спорт. Спечелил съм доста купи в моята кариера и всяка следваща ме радва сама по себе си, защото тя пак е отражение на годишната работа, на моментната работа. Човек винаги трябва да мечтае и да иска да успява. Да преследва някаква цел.
Компромисите, които не би направил
Може би, човек не би трябвало да прави компромиси само с честта си. Иначе, компромиси в името на нещо по-добро винаги трябва да се правят. Иначе, съм човек, който може да направи компромис, може да прости. Заболява ме, но за дадена постъпка, когато смятам, че някой е постъпил спрямо мен некоректно, се опитвам да вляза в неговите обувки и да го оправдая.
Кой е Тити Папазов
Такъв, какъвто съм. Смятам, че съм добър човек и бих помогнал на всеки. Някой ще те харесва, някой няма да те харесва. Не трябва да се сърдиш на другите, че не те харесват. Те имат собствено мнение. Не можеш да бъдеш харесван от всички. Да живеем повече в доброта, независимо, че трудностите, които предлага животът до някаква степен те променят в тази посока – да ставаш злостен. Хубаво е да си го кажем на приказки, но е хубаво да се случи. Трябва да дойде светъл лъч, за който хората да се закачат, да вярват, че нещата ще станат по-добри и тяхното ежедневие да стане по-добро. Във филмите винаги побеждава доброто. Най-важното е да сме живи и здрави. Ако е така, всеки един човек ще намери своята звезда, която ще следва и амбиции, които да преследва, за да може да се реализира.