Опитваме се да не бъдем крайни, но понякога събитията го налагат. И то що се отнася до Левски, и то що се отнася до Наско Сираков, който има твърде солиден спортен ценз, що се отнася до цялостната стратегия за развитие на клуба и отбора. Обаче връщането на Мартин Райнов на „Герена“ предизвиква някои въпроси.
Дали тази сделка минава към анонсираните глупости, които Сираков предположи, че сам ще извърши до около Нова година?
Левски има ли база данни с футболисти от България на този пост и следи ли тяхното представяне така, че при необходимост да влезе в преговори? А в Европа е пълно със свободни агенти или такива почти без пари и с финансови претенции, отговарящи на тавана на възнагражденията при сините. Екстремната ситуация, създала се при контузиите на братя Цоневи, продажбата на Спиерингс и мрън-мрън на Илия Юруков, отваря огромна пропаст в средата на терена и донякъде оправдава привличането на Мартин Райнов, но едва ли това е най-най-последният вариант пред клуба.
За какво наистина функционира школата на Левски, след като не може да излъчи един халф за пълнеж? И къде изобщо е дългосрочната стратегия, щом се връща футболист, който си е тръгнал онзи ден? Каква е разликата от вариантите - с Райнов на осмо място, или без него на девето? Не е ли по-добре да се налага някой, който би могъл да играе още поне 2 години? Сигурно пълнеж не е най-правилният термин, но голяма част от селекцията при сините е точно това.
Почувства ли се Левски в пълна безпомощност, за да прави такива отчайващи стъпки? Ако пък е чак толкова спешно и безнадеждно, Боримиров с лека подготовка в паузата можеше да бъде готов да играе 60 минути във всеки мач до Нова година, пък тогава да се търси друг футболист.
Все си мислехме, че подобни връщания, да не се връщаме на Владимир Гаджев, са минало и няма как да се случат при Наско Сираков, обаче не би. Това провокира отварянето на скоба и предложението за назначаването на спортен директор, защото собственикът явно се занимава с 1300 задачи по спасяването и финансирането на клуба, а Павел Колев го видяхме колко разбира от треньори и футболисти.
От друга страна, Мартин Райнов вероятно е предвидил и калкулирал всички емоции, които го очакват, и те на първо място ще са свързани с неясното и нередовно изплащане на трудовите възнаграждения, защото и той като всички играе футбол за пари. После идва проблемът с подвикванията на публиката, която често по време на мач призоваваше той да бъде сменен, особено като влезе в серия с подавания назад. Пък е доста примиренческо насред кариерата си да не можеш да си намериш отбор като свободен агент и осмият в класирането Левски да ти се яви последен вариант.
Желю Станков, "Тема спорт"