Ангел Станков-Геле играе като нападател в "Левски" между 1977 и 1981 г., треньор е на отбора през пролетта на 1999 г., когато под негово ръководство записва 14 победи и само един равен, но остава на второ място. Той говори пред "България днес".
- Г-н Станков, класически успех за "Левски" срещу ЦСКА 1948, какво се промени в играта? - Върнаха се левскарите в отбора. Виждате, имахме само двама чужденци онази вечер. Успяха да приложат изискванията на треньора за тактиката. Имаше преливане в линиите, организация в защита, пакетно придвижване. Играчите бяха близо до топката, а така имаха контрол и повече възможности за подаване, дублиране при загубата й, острота в атака. Именно поради липсата на тази компактност "Левски" губеше и не беше сериозен съперник, а другите отбори излизаха за лесен мач. Сега това ще се промени, ще имаме отново авторитет, но и противниците ще бъдат поамбицирани. Но да не се лъжем, има още много работа. Важно е да се окомплектова един гръбнак, основен състав, да се влезе в ритъм от тренировки и мачове.
- Споменахте за много български играчи в състава, това ли е пътят? - Видя се на терена, това е пътят. Аз съм минал по него и ми е ясно, че сега и нашите юноши вече виждат надеждата, че могат да търсят място в първия тим. Това им повдига духа и амбицията да се доказват.
- Доколко мачът срещу ЦСКА 1948 може да се нарече дерби? - Не, съвсем не е онова дерби, което помним. Да, и те, и ЦСКА-София имат нещо общо с някогашното ЦСКА, но срещите с тях са просто поредните мачове. Като говорим за дерби, това сега е срещу "Славия" и пловдивските отбори.