Похвални са опитите на новото ръководство на Левски да опитва нетрадиционни досега начини за попълване на дупката в бюджета, но като че ли е време на "Герена" да си направят трезва оценка на случващото се. Отново подхвърляме идеята за социологическо проучване, което да бъде направено час по-скоро и което да бъде максимално по обем и мащаб.
Имаме усещането, че новите собственици, и по-конкретно вторият по големина на притежавания процент акции, живее в някаква собствена синя планета и не умее да чете между редовете. На всичкото отгоре се опитва да предоставя на мажоритарния акционер нереални очаквания.
Никой не отрича, че Константин Папазов прави всичко, което е по силите му, и е впрегнал целия си словесен арсенал, сигурно е ходил на курсове по убеждаване на аудиторията, но тук става дума за различна от неговите представи заобикаляща действителност. Което в крайна сметка предизвиква ярост сред голяма част от привържениците на Левски и до откровени подигравки сред останалите фенове на футбола в България.
1 милион есемеса на 3 март бе чудесна инициатива. Но ако се бе осъществила. Желанието на Папазов феновете да изкупят половината стадион във вид на абонаментни карти също не видя бял свят. Очаквал поне половината от сектор Б да е разпродаден за новия сезон и обяснява колко стрували цигарите, съотнесени към една абонаментна карта, и разни такива небивалици, това само потвърди тезата, че Папазов по-скоро разсмива аудиторията, отколкото да я амбицира да се активизира финансово.
Предстоящата кампания с членските карти също може да остане само добро пожелание, ако не се проведе както трябва и от правилните хора. Хубаво е Наско Сираков малко да изолира съдружника си, ако иска да има успех в това начинание. Обикновените запалянковци вече знаят всяка реплика и трепета на всяка скуличка от лицето на Тити, дори може да се залага и по кое време ще се появи първата му сълза. Да, всичко това е искрено, обаче границите на нормалното общуване отдавна са преминати.
Ако досега бе проведено социологическо проучване, на "Герена" щяха да знаят какъв таргет от синята маса са готови да си купят членски карти и приблизително в какъв финансов диапазон. Щяха да знаят и каква част от телевизионната аудитория е готова да си плаща да речем по 2 или 3 лева, за да гледа един домакински мач на Левски. Така шефовете щяха да имат на какво да се опрат при преговорите за телевизионните права. Сега на масата се слагат само едни прогнозни проценти на база логиката от пазара.
Много въпроси могат да се засегнат от едно допитване. До колко лева бихте отделяли всяка есен за новата официална фланелка на Левски? Какво бихте искали да се подобри около и на стадиона? И изобщо въпросите могат да продължат. За погасяване на какво предпочитате да отидат вашите дарения?
Това е доста важен детайл, особено в случая след пандемията, когато джобовете на феновете са отънели, а от клуба не казват открито колко е заплатата на Холмар Ейолфсон, какво обезщетение иска Петър Хубчев и други такива, които са обект на конфиденциалност, но пък винаги има начин истинските суми да се появят в пространството.
Както се казва, не може да искаш от феновете да даряват, а да не им казваш, че даренията им отиват за бивши треньори и футболисти. Договорите, които някой от Левски е подписвал, сякаш е бил със затворени очи. И хубаво е този някой да спре да говори за фалит, а други след него да замазват.
Желю Станков, „Тема:Спорт“