Вчера се навършва точно година от влизането на сегашната власт на Левски в клуба. На 18 януари 2019-а на сайта на клуба се появи следното съобщение: „На заседание на Надзорния съвет на ПФК Левски от 17.01.2019 година бе взето решение за свикване на редовно Общо събрание на дружеството на 06.03.2019 година. На заседание на Надзорния съвет на ПФК Левски от 18.01.2019 година бе взето решение да бъде освободен настоящият Управителен съвет на клуба. Избран е нов Управителен съвет в състав: Павел Николов Колев, Ели Спасова Шопова, Найден Кирилов Димитров. Новият управителен съвет на клуба определи за изпълнителен директор Павел Николов Колев“…
Новината бе изненадваща на фона на това, че само дни по-рано Колев категорично бе отказал на тогавашния бос Спас Русев да стане част от клуба. Сега Русев го назначи, но… действието му бе очаквано. И подсказваше, че е само въпрос на време да предаде мажоритарния пакет акции на Васил Божков. Всъщност собствеността на Левски отново бе „преместена под масата“ – същото стана преди това със Спас Русев, както и с триото Иво Тонев, Александър Ангелов, Николай Иванов. Дяловете на клуба не се купуват, те просто се подаряват на „следващия избран“ или „помолен” да спасява положението.
Ситуацията в онзи момент бе критична. Левски бе изваден от евротурнирите от УЕФА, като все пак получи отсрочка от евроцентралата да покрие стари плащания в размер на малко повече от милион евро. При спазване на условието клубът щеше да бъде върнат в континенталните надпревари. Всевъзможни хора предявяваха искове към Левски, заведени бяха и дела с искове за обявяване на сините в несъстоятелност. Клубът от „Герена“ бе на ръба на фалита… Но с помощта на новите босове картината бе преобразена. Докога ли?
„Тема Спорт“ направи равносметка на изминалите 12 месеца и да види как са се променили нещата в няколко направления.
СПОРТНО-ТЕХНИЧЕСКО
Стартът на Павел Колев като директор бе ударен. Едва заел поста, първата му работа бе да освободи треньора Славиша Стоянович. На 21 януари той тръгна към лагера на отбора в Кипър с нов наставник – Георги Дерменджиев. Така се стигна до куриоза предшественик и наследяващ го да спят стая до стая. Сърбинът със словенски паспорт бе успял да влезе под кожата на тима и смяната не бе на място. То си пролича недалеч във времето – през април Дерменджиев бе освободен от позицията и кампанията трябваше да спасява наставникът от ДЮШ Георги Тодоров, който все пак изведе отбора до Лига Европа.
И докато назначението на Дерменджиев бе голяма грешка, другата бе, че от идеите за спортно-технически, селекционен или какъвто и там да е съвет не излезе нищо. Не бе назначен и шеф, който да отговаря за тези неща. Това доведе и до закъсняла лятна селекция, което все пак бе отчетено, макар и късно. Добрият ход бе, че още от края на месец март се знаеше кой ще води Левски през сезон 2019/20. Тогава изтече най-зле пазената тайна у нас – че Петър Хубчев напуска националния тим и поема сините. Това даде възможност на специалиста да подготви почвата за поемането на тима. Първото нещо, което направи, бе да отвори широко прозорците на съблекалнята и да я проветри сериозно. Малко със закъснение бе назначен и човек, който да му помага – спортен директор стана Ивайло Петков. Повечето нови пропуснаха подготовката и това даде отражение върху представянето на тима в края на есенния полусезон. Бяха взети осем нови, но съставът не бе балансиран, а резервната скамейка пак бе къса.
В хода на кампанията бяха направени промени и подобрения по скаутското звено. А в подбора на попълнения вече участват и анализатори. Това явно дава резултат, защото за пролетта вече има осигурени трима нови на невралгични позиции, а се чакат и още. По-всичко личи, че по този компонент клубът навакса изоставането и влезе в крак с времето. Хубавото е, че Хубчев се чувства сигурен за поста си, притежава и солидна власт, думата му се чува при взимането на колективни решения.
ДЮШ
Още с влизането си на „Герена“ новата власт обеща, че детско-юношеската школа ще бъде приоритет. Бюджетът на школата бе завишен, а промените в нея бяха извършени на два етапа. През лятото бяха назначени нов директор и главен методист – съответно Йончо Арсов и Емил Атанасов. Новост бе, че те назначиха трима главни треньори, които да съблюдават работата при различните възрасти. Заплатите на всички специалисти бяха увеличени, но самите те бяха на нещо като пробен период до края на годината. Затова и не бе никаква изненада, че в началото на 2020-а бяха обявени нови треньорски щабове.
След това бяха премахнати и таксите на възрастите от 13 години нагоре.
ИНВЕСТИЦИИ В БАЗАТА
Наред с рокадите в персонала най-накрая нещо на „Герена“ започна да се гради. Материалната база бе подобрена значително. За първия тим бяха ремонтирани съблекалните и тунелът, бе подменен и първият тренировъчен терен – след ново тревно покритие той се сдоби с модерни напоителна и дренажна система. Най-много средства отидоха за подобряването на базата за ДЮШ. Бяха изградени две нови изкуствени игрища. Започна ремонт на пансиона на школата, като в него бе изградена стая за обучение и видеоанализ. Стартира и изцяло реновиране на старото общежитие, в което са се събличали още легенди като Георги Аспарухов-Гунди и Георги Соколов-Соколето. Не след дълго в него ще има 8 съблекални за нуждите на ДЮШ, както и лекарски кабинет.
ФИНАНСИ
Ясно е, че пари в Левски за изминалата година имаше. При това бяха налети сериозни средства за кратко време. Евролицензът бе спасен, след това започна погасяване на редица стари задължения. Най-важното бе, че клубът стартира плащането на данъци, а борчовете към Държавната агенция по приходите намаляха и вече се обслужват редовно. Наскоро изпълнителният директор Павел Колев заяви, че клубът е коректен платец, няма просрочени задължения, не дължи пари на футболисти и персонал. Колко пари е глътнал Левски за година, какво още има да дава на НАП и за сектор А на „Герена“ (двете най-големи пера по дълга), никой обаче не обявява. Всичко е обвито в мъгла, но това едва ли изненадва някого. И преди време казваха, че в Левски всичко е розово, но на два пъти бе на крачка от фалит. Сега нещата изглеждат далеч по-добри, това личи и по привличането на футболисти, които взимат солидни заплати – по 700 хиляди лева на година.
ПОЗИЦИИ ЗА 2020 г.
Спортно-технически – Левски е втори на пет точки от лидера Лудогорец, приема разградчани на четвъртфинал за купата. На теория сините са в играта за двата трофея, предстои да видим дали на практика са заличили част от игровото си изоставане от орлите.
Финансово – измина година, в която всичко в клуба се плаща навреме. Това се случва за първи път от доста време на „Герена“. Че Левски през този период се превърна в стабилен клуб, спор няма. Как обаче ще е занапред, след като на база някои процеси в държавата все по-усилено се говори, че пак предстои смяна на властта в клуба? Ще има ли отново подарени акции или подобни процеси? Предстои да видим.
Материал на вестник „Тема спорт“