свързани статии

Време е да си го кажем направо в очите. Качеството на футбола в българското първенство е в права и пряка зависимост от качеството на футболистите, които играят в него. И това качество е много ниско. Родните ни клубове използват три варианта в своята селекционна политика. По-силните се снабдяват с чужда стока, която варира от второ качество до пето, шесто или каквото сами назовете. 

Няма да сбъркате, защото тук при нас идват най-отчаяните, непрокопсали никъде другаде футболисти. Представлявани от агенти с морала на търговци от Капълъ чарши. Сиромасите, когато тръгнат да правят селекция, се спират на българско производство. То се състои главно от презрели играчи, преминали минимум през 5-6 наши клуба. И третото направление, което е повече на думи и по-малко на дела, са младите. Те уж са с предимство и всички ги чакат с хляб и сол да прекрачат прага на големия футбол. И като го прекрачат, констатираме колко зле сме с детско-юношеския футбол. 

Иначе приказките са големи, уж и инвестиции се правят, но от година на година притокът на млади таланти намалява досущ като водата в язовир "Студена". На този безрадостен фон всеки спрямо своите цели се обновява и освежава. И са едни клишета от сорта на "селекцията е постоянен процес", "чужденците трябва да са с една класа над местните" и най-убийственото - "на младите им трябва време, за да се адаптират към мъжкия футбол". Е, това последното направо довършва всяка надежда за по-добро бъдеще на нашия футбол.

Истината във всичките й варианти опира накрая до пари. В България дори най-силният клуб няма достатъчно пари, за да привлече наистина първо качество играчи. Всички завиждат на Лудогорец, че може да си позволи трансфери за 1 или дори 2 милиона евро, но това са смешни суми на фона на световните пазари. А Лудогорец поне може да си го позволи, другите отиват предимно на варианти свободни агенти. Свободни не означава безплатни! И освен заплатата нашите клубове поемат финансови ангажименти към агенти.

Що се отнася до възможностите за подобряване на средата в българския футбол, трябва да се признае, че той се върти в омагьосан кръг. В тази окръжност най-силната центробежна сила я задава Делиормана. И естествено, единственият облагодетелстван е само Лудогорец. Привидно тяхната сметка излиза, но не финансовата, а представителната. Ако се замислите, всичко, което се обявява за най-добрата футболна политика за по света и у нас, е за представителни цели. Защото дори Лудогорец с всяко изминало лято се отдалечава на светлинни години от лелеяната мечта - групи на ШЛ. Нахлуват спомени горещи, както се пее в песента - равенството на "Парк дьо Пренс" и обявената следваща цел - излизане от групи на ШЛ. Сметнете сами колко близо се доближиха до целта Лудогорец за последвалия период?!

Но не може да се отрече, че хегемоните се справят почти безболезнено с европейските шамари, засега само от израелци и унгарци. Взимат утешителна награда в Лига Европа и представят нещата в някакви супероптимистични размери. Не се разклащат и вървят по утъпкания път и когато ги утрепят с 6:0, се правят, че нищо не се е случило. И няма как да е иначе, защото държат в яка примка българския футбол и с безспорното си влияние се стремят да превърнат омагьосания кръг в перпетуум мобиле. 

Всяка година края на аферата е предизвестен. Конкурентите правят селекции, сменят треньори, собственици отчаяни хвърлят кърпата, за да дойдат други, и накрая се случва едно и също. Хегемонията продължава. И причината е, че вече 9 години другите се учат от Лудогорец и се стремят да го настигнат. Учат се обаче на какво! Да сменят провалени треньори и да взимат на килограм несъстоятелни играчи. Най-пресен пример в това отношение е съкрушителната за целите на клуба лятна селекция на ЦСКА. Половин дузина чужденци, които не само че не вдигнаха нивото, но и успяха да го свалят драстично. В Левски това движение пък е правено многократно с един и същ резултат. Всичко това поражда винаги едно - кратковременна заблуда.

Едно трябва да е ясно, просветлението може да дойде само когато се появи реална конкуренция на хегемонията. И ако всички изпитани методи не дават резултат, то трябва да се търси промяна на формулата. Защото нещата ще се случат по естествен път. Първо, феновете ще напуснат стадионите окончателно. Държавата, която изключително мощно облагодетелства футбола, ще се оттегли заради лошия ефект. Това ни чака неизбежно. Двете най-големи армии от фенове - синята и червената, не могат да бъдат държани на сухо 20 години. А могат да бъдат и повече. При сегашния четворен гамбит от конфликт на интереси, статуквото изглежда непробиваемо. А на наивниците ще им се обяснява непрекъснато как се върви по правилен път и резултатите неизбежно щели да дойдат. Да, ама не идват, а идват Ахмед Ахмедов и Деян Лозев. И последователите разбират, че така работата няма да стане. Може ли някой да бъде заблуден, че с Ахмедов от Дунав и Лозев от Арда ЦСКА и Левски ще прекъснат хегемонията?!

От три месеца много се шуми около конгреса на БФС. Отново се появиха наивни надежди за някаква чудодейна промяна, която ще изведе футбола ни от омагьосания кръг. Нищо няма да се промени, който и да стане президент на БФС, защото октоподът няма да си отреже сам пипалата. Ако истински милеят за футбола, тези, които все още могат да направят нещо, трябва да изискват пълна промяна. Но не преливам от ентусиазъм, защото виждам как безсмислено се харчат годишните бюджети и се хвърлят едни пари на вятъра. 

Давам един пример. Наскоро Китайската футболна лига взе драстични решения с въвеждане на лимити в местната Суперлига. Хората видяха, че да дават по 20 милиона на година на Хълк, Оскар, Грациано Пеле не само не помага на местния футбол, а му вреди. Но, забележете - в Китай лигата администрира собственото си първенство. В комунистически Китай, където всеки месец се правят публични екзекуции, има по-демократично футболно управление, отколкото в член на НАТО и ЕС. 

Така ще бъде, докато ЦСКА и Левски участват в играйкането и не тропнат по масата. И най-важното - да потърсят съюзници. Защото сегашната порочна система с едни телевизионни трохи е много добре приета от мижитурките в първенството. На мижитурките обаче трябва да им се каже, че ако досега са вземали половин милион от тв права, при промяна ще вземат по един милион. Не го пиша случайно, информиран съм как вървят работите с абонамента за български футбол. И тогава, виж ти, статуквото им се оказало неудобно. Клубовете да вземат пример от спортните журналисти, които от едната гордост казаха не на натрапвания корпоративен кандидат. Може да сме олигофрени, но си имаме собствено мнение!

Лудогорец няма никакъв интерес от каквато и да е промяна, която би дала шанс на конкурентите им. Те искат всичко да продължава по техните правила с четворния конфликт на интереси. Но народът е казал мъдро - не е луд този, който яде баницата, а онзи, който му я дава. Друг е въпросът интересно ли им е на хората да гледат цялата тази безнадеждност.

Какво ме засяга лично мен цялата тази безнадеждност. Ами иска ми се и сегашните момичета и момчета да има за какво да ходят по стадионите и събота да е празник. Да тръпнат по цяла седмица в очакване, защото ще ходят на мач и там ще ги забавляват истински артисти. Просто знам какво неповторимо удоволствие е истинският футбол.


Жаклин Михайлов, вестник "Тема спорт"