Дерменджиев: Левски не знае как се печелят трофеи

Георги Дерменджиев направи вчера точно два месеца като треньор на Левски. Той се съгласи да отговори на въпросите на „Меридиан мач" в един откровен разговор. Дерменджиев обясни, защо според него са се провалили предшествениците му на „Герена" и обяви, че не иска Левски да вземе титла от типа „фойерверк".
 
- Господин Дерменджиев, вече два месеца сте в Левски. Какво ви направи най-силно впечатление, откакто поехте отбора до този момент?
 - Вярно. Днес се навършват точно два месеца, откакто съм в Левски. Това е и много, и малко като време. Много бързо се ориентирах и съм наясно с цялата обстановка тук. Може би не ми се иска да отговоря на този въпрос - какво точно ме е впечатлило, но моята натура е такава, че аз искам да гледам само напред. Интересува ме оттук нататък какво ще се случва.
 
- И все пак...
 - Впечатлен съм от това, че Левски си е бранд и има страшно много фенове, които го подкрепят. Другото, което е позитивно, е това, че привържениците на Левски разбраха каква е реалността и гледат обнадеждени напред, което е много важно за просперитета на клуба. Те разбраха какво се е случвало във времето назад и виждат тази светлина, която е напред в тунела, в лицето на новото ръководство и го подкрепят, което е много важно за самия клуб. Винаги е важно и за футболистите да усещат подкрепа и съпричастност от страна на феновете. Агитката иска да види клуба си проспериращ. Клуб, който да го има и в България, и в Европа.
 
- Кои са най-важните неща, които трябва да се направят от вас като треньор и от ръководството, за да стане този клуб проспериращ, ако приемем, че в този момент се излиза от кризисната ситуация?
 - Ситуацията в момента е много комплицирана. Тя ще се преодолее, защото програмата на ръководството е много добра. Оздравяването на клуба е задължително за просперитета.
 
- Ако приемем, че клубът тръгва нагоре, каква е ситуацията в Левски чисто футболно? 
 - Аз съм треньор, който има изградена визия и виждания за футбола, така че ще се стремя, заедно с ръководството, да изградим един такъв отбор, чиято визия да бъде радваща. Радваща и с игра, радваща и с победи. Това обаче няма да стане нито лесно, нито бързо.
 
- Дербито с Лудогорец на „Герена" беше доста показателно. Къде отстъпвахте най-много на „орлите"?
 - Лудогорец е мерило за българския футбол, това е реалността. Няма какви спортно-технически обяснения да давам за момента, за да търсим конкретната разлика. Има разлика и тя се вижда. Макар че за мен има и един такъв момент, в който важен е резултатът. Ако резултатът не беше станал негативен толкова рано, отборът щеше да играе по друг начин. Трябва да се изгради едно самочувствие в тези играчи. Такова самочувствие, което да им дава много хъс, да могат да излязат и да не съобразяват с това, кой противник е срещу тях. Не трябва да се притесняват от публика или от голямата отговорност върху тях, когато на всяка цена трябва да победят. Има много аспекти, върху които трябва да се работи и мисля, че постепенно ние ще го постигнем това - този манталитет, който трябва да се изгради в отбора. Манталитет на играчи, които да излизат и да играят без притеснение, независимо какъв е резултатът. Защото един отбор никога не е застрахован от загубите. Може да се падне и от най-слабия противник.
 
- Виждате ли някакви ваши лични грешки в мача с Лудогорец? Можеше ли отборът да подходи по различен начин, така че да вземе нещо?
 - Не мога да разбера въпроса. Искате да кажете, че се търсят грешките, които трябва да бъдат поправени или са били пропуснати неща, заради които Левски можеше да бие.
 
- Да го кажем така: Имаше ли някакъв шанс Левски да бие?
 - Левски и да беше победил в този мач - не трябва да се заблуждаваме. Аз го казах още след мача с ЦСКА - тези срещи не трябва да ни заблуждават. Ние с ръководството това сме го коментирали и сме наясно, с това което правим, с това, което се вижда и с това, което трябва да се направи. Искам да мислим правилно и да мислим в една посока, което е много важно. А не сега да получавам въпроси „Ти ли сбърка срещу Лудогорец" или „Какво можеше да направиш друго, за да се постигне нещо срещу Лудогорец?". Знам, че това е мечта на всеки - да бъде шампион. Дай да съборим Лудогорец! Не! При мен това няма как да се случи като мислене и като начин на работа - да събаряме някого. Ние трябва да надграждаме и да работим, за да постигнем нещо, за да надиграем някого и да имаме някаква трайност. Идват на „Герена" хора и говорят: „Ние ще бъдем шампиони", „Ние сме тези и тези", видиш ли. Направят три победи и: „Вече сме първи", „Ще ставаме шампиони". Това са им грешките на всички, които са били тук преди това. И затова аз пак казвам трябва да гледаме правилно и в една посока.
 
- Идеята ми беше, че в дербито с Лудогорец двата отбора бяха на много различно ниво. Поне лично на мен прекалено голяма ми се видя разликата в класите. Затова въпросът ми беше дали е имало нещо, което да направите вие като треньор, което да компенсира тази разлика и Левски да измъкне нещо?
 - Това,което го казах преди малко, ако съм правилно разбран е, че не разликата е толкова голяма, а че има компоненти, които са въздействали върху това, за да изглежда така. Цялата история за тези 6 месеца в Левски - че има сменени трима треньори, сменен собственик, благодарение на новите хора им се дадоха заплатите на играчите, заплати, които не бяха плащани - това са все неща, които влияят върху играчите. Те нямат сигурност, сега вече вярват, но до този момент през цялото време те нямат спечелен един приз. Загубени за 10 години, три финала за Купата на България. Какво ви говори това?

- Така, но от тези футболисти, които са в момента в отбора, почти никой не е участвал в тези мачове. И не са чак толкова обременени.
- Но те не знаят как се печели.

 - Георги Дерменджиев ще ги научи ли да печелят?
 - Искам да им вкарам това, което е в мен. И преди малко го казах. Тук всеки дава обещания. Идва и казва „Ние ще станем шампиони" и не се е получавало. А искам да поставя една основа, да направя така, че отборът да изглежда, както аз искам да го видя. Това нещо не може да стане за два месеца или за шест месеца. Не търся време за себе си. Искам да работя и да се получи онова, което заслужават феновете, което заслужава Левски като име. А не да говорим празни приказки и да даваме обещания. Много пъти го повтарям това и навсякъде. Трябва да се види точното място, където се намираме в момента.
 
- А кое е това място?
 - Е, как, кое е?

- Като класиране ли говорим или принципно като ситуация.
 - Това е много дълга тема за разговор. И пак има изопачаване в гледните точки. Да, временно Левски е трети, но ако вземем нивото на българския футбол, добавим третата позиция у нас и отидем да играем да речем в Лига Европа - нали разбирате за какво говоря в момента и за какво става дума...
 
- Трябва ли да се прави мащабна селекция в Левски през лятото или ще се подходи стандартно с трима-четирима нови? Макар че за Левски „стандартно" в последните години означава да се вземат по 10 играчи през всеки прозорец.
 - Кой ги е взимал?
 
- Много хора. Ето по времето на собственика Спас Русев бяха привлечени около 30 футболисти...
 - Вижте, искам да сме наясно. Г-н Русев е собственик и аз нямам право да говоря за него. Той си е решавал, той е правил. Но по веригата надолу е имало много хора, които са били съпричастни. Те са гледали футболисти, работили са с мениджъри и така...
 
- Доколкото разбирам, не подкрепяте идеята за мащабна селекция от 10-15 футболисти.
 - Мен не ме интересува как са мислили и действали преди и какво са правили. То просто е показателно. Една трансферна политика е изключително сложен процес. Изключително сложен. Така че на базата на бюджета се търсят играчи, които ще бъдат полезни за Левски. Колко точно ще бъдат, това е отделен въпрос.
 
- Значи да конкретизирам пак - нормално ли е според вас да се взимат на всеки трансферен прозорец по 10-12 нови? В момента Верея прави това, но нормално ли е за голям клуб като Левски подобен подход?
 - Аз пак казвам - тези въпроси не са към мен, а към хората, които са вършили това. За бъдеще време го казах - ще се вземат най-необходимите играчи за Левски.
 
- Директорът на клуба Павел Колев каза, че ще се върви към това да има повече българи в отбора. Има ли достатъчно качествени родни футболисти?
 - Тенденцията е такава. Ние ще се постараем това да го осъществим.
 
- Има ли достатъчно качествени българи, които могат да играят на ниво в Левски?
 - Ще ги търсим.
 
- Започват плейофите. Какво е най-важното нещо, което трябва да направи Левски в тях? И кое ще е най-важното за вас - победи или отборът да се развива игрово?
 - Това мисля, че е един правилен въпрос. Как трябва да се действа - дали да се гонят победите или Левски да се развива. Искам и двете да се получават.

- Всеки иска така, но кое е по-важно?
- По-важното за мен е отборът да се развива, а не победите.

 - Да се върнем към въпроса за титлата. Много се спекулира с него, през три дни се сменят мненията. Може ли да се каже, че Левски е готов не да спечели, а да се бори за титлата? 
 - Всеки много иска. И аз искам. Искам да бъдат задоволени феновете с една такава титла. Но пак ви казвам - хората, които имат достатъчно интелект, знаят за какво става въпрос и мисля, че когато дойде времето, истинското време Левски да има титлите, то ще бъде трайно. Няма да бъде като фойерверк. Знам, че много се иска това нещо. И са прави хората да го искат. Прави са за поведението си дори. Не ги осъждам тях. Толкова време са чакали с надежда и всеки им е обещавал. Но има един момент, в който трябва да се отрезвим и да знаем как това нещо ще трябва да стане.
 
- Работихте доста време в Лудогорец, където постигнахте сериозни успехи. Може ли да направите една съпоставка между клуба от Разград и Левски?
 - Левски е бранд със страшно много и верни фенове. Аз лично работя така и искам да направя така, че нивото на отбора да се вдигне много.
 
- Преди 2-3 години настоящият треньор на Лудогорец и тогавашен на Левски Стойчо Стоев обяви, че ако „орлите" са Реал Мадрид, то „сините" са Райо Валекано. Как ще коментирате подобно сравнение?
 - Защо трябва да го коментирам?
 
- Ако желаете...
 - Няма кой на мен да ми вкара в устата изрази. Всеки си има мнение.

Интервю на Димитър Димитров, "Меридиан мач"