В понеделник Томас Лафчис става на 60 години. Бившият футболист и президент на Левски даде обширно интервю за „24 часа". В първата му част, публикувана във вчерашния брой, той разказа как като дете е бил от ЦСКА, започнал е да тренира в Спартак, когото после обединили с Левски. Стана ясно как за него са се карали гръцките грандове Олимпиакос и Панатинайкос, както и защо е прекратил кариерата си. Днес ви предлагаме втората част на интервюто. - Кой ти предложи да станеш президент на Левски? - Беше малко смешно. Февруари 1991 г., отивам на стадион „Васил Левски". Влизам, към мен скочиха д-р Спасов и Митко Шойлев и ме вкараха в една стая. Това е човекът! Аз се дърпах, защото много пътувам. Ще помагам финансово. Дойде април, Левски беше на седмо или осмо място, но имахме 1/2-финал с Локомотив за купата. Тогава дадох една премия от 10 000 долара и обещах двойно за Купата. Момчетата видяха, че има човек зад тях. Нямаше футболисти, пари, публика. Играчите скочиха да не давам пари на президента. Тогава беше Васил Спасов-Валяка. Голямо име, но се беше отдръпнал, защото почина съпругата му. Отвърнах им, че така е било, така и ще остане. След това дойдоха времената с „основаването" на ФК Левски, в чието ръководство влязоха много от лидерите на СДС, излъгани от един измамник. И още един човек, който се представяше за капацитет по разни институти. Аз се вбесих, защото Левски бе на 75 години. Как така го основаваш отново? Тогава дадох съгласието си да се явя на Общо събрание на 2 юли като кандидат за президент. Междувременно отидох във Варна и договорих Илиан Илиев за 2 милиона лева, колосална сума. Но той беше изключителен футболист. След това многократно си върнахме тази сума, която бе около 100 000 долара тогава. Минах през Сливен да взема паспорта на Данчо Лечков, за да му изкарам виза за Германия. Но треньорът не го хареса, защото бавел играта. И му го върнах, а той подписа с ЦСКА. След това всеки знае как се разви кариерата му. Отидохме на Общото събрание, отвън се блъскаше по вратите, крещеше се. Подставени хулигани. Избраха ме с пълно мнозинство. Имаше и провокации вътре, но бях предупреден за тях. Не съм бил български гражданин. Такова условие нямаше в устава. Но в рамките на няколко дни си го възстанових. Тогава много неща се случиха, но направихме силен екип от хора, които познават футбола, и върнахме Левски на мястото му. - Сега от висотата на тези 60 години кое остава повече от футбола - горчилката или радостта? - Радостта, разбира се. Аз съм европейски вицешампион за юноши през 1977 година. Паднахме само от Белгия. Играл съм 1/2-финал за КЕШ. Имам две титли тук, една в Гърция и няколко купи и в двете страни. Като президент завоювахме три титли, имам и част от тази през 2000 г. И четири купи. Но най-голямото щастие за мен е, че с екипа, който направихме, спасихме Левски от разрухата през 1991 г. Всички отбори минаха през това. Но за разлика от ЦСКА, където имаха 10 милиона долара в касата от трансфери, Левски имаше да взема 100 хил. марки, останали от Михтарски. И това бе всичко. - Защо те махнаха тогава? - Това не е точната дума. Още през 1996 г., когато се запознахме със сегашната ми съпруга Вяра Анкова и течаха т. нар. периоди на мутризация на българския футбол обещах, че преди 1 януари 2000 г. ще се махна от Левски. Тя ми заяви, че това никога няма да стане. Питах я, ако го спазя, тя ще се махне ли от телевизията. И ми каза „да". Исках да осигуря истинско бъдеще на Левски. Потърсих подкрепа от влиятелни хора. Появи се на хоризонта Майкъл Чорни. Състоянието му бе около 15 милиарда долара тогава. Беше се запалил много по Левски. И през януари 1999 г. му казах, че това ми е последната година, но кога ще се махна, ще го реша аз. Така стана, че от 1996 г. в българския футбол нищо не зависеше от отбора, а от други неща. Дали с 29 уредени мача по думите на Порточанов, или по друг начин, нещата ставаха. А Левски играеше. Показателно е, че в този период имаме средно по 18 000 човека на мач. Това показва, че привържениците оценяваха това, което прави отборът. Тогава се появи и лозунгът „Сами срещу всички". Наистина бяхме сами. Групировките си имаха отбори, но на терена бяха срещу Левски. - Но и вие сложихте на екипите ВИС-2. - За няколко месеца, защото другите плашеха футболистите и техните семейства. Тогава исках много 10 човека и треньорът да се военизират от МВР. Говорил бях с министър Виктор Михайлов. Но от управителния съвет скочиха половината, които по-късно бяха разкрити като обвързани с Държавна сигурност. Няма да забравя мача след заседанието. То беше в четвъртък, а играем с Шумен в петък. И започнаха скандирания „Левски, оле, нищо общо с МВР!". А дори решението не бе излязло по медиите, защото свършихме в 23:30 ч. Провокатори мятаха бомбички по полицаите, за да ги арестуват, а останалите да викат „Убийци". Всичко се провали. А едно е да плашиш офицер, а друго - футболист. Започнаха странни инциденти. Като катастрофата с Вуцата. След това ми простреляха колата. Търсих премиера няколко пъти, не го намерих. И така окончателно реших, че ми е време да се разделя с Левски.
- Но Вяра не спази обещанието си да напусне телевизията. - Напротив. Спази го. Заминахме в САЩ и бяхме решили да останем там. Но майка се разболя от рак и се прибрахме в Гърция. После почина и се застояхме там, за да не е татко сам. Затова тя стана кореспондент на БНТ от Атина, а се върна като шеф на новините през 2004 г. И пак аз бях виновен. Васил Иванов-Лучано беше министър и ми звъни да намеря сграда за българска къща по време на олимпиадата. И почнах. Едни искат 270 хил. евро за месец, други - 180 хил. Най-евтиното беше детската градина на децата срещу олимпийския стадион, тя беше 90 хил. И отивам вече да оправям договора, спирам на едно площадче и виждам една чудна сграда. Питам какво е - културният център на общината. Отивам при кмета и го искам за един месец срещу облагородяване. А той: Да идва министърът. Понеделник звъннах на Лучано, в сряда бяхме при кмета. Той ахна. Оправихме всичко. Няма да забравя как влиза премиерът Сакскобургготски с доня Маргарита. И тя: А, това не е ли Томас? Той отговори, че това е моята къща. Дойде и Георги Първанов като президент, всички шефове на БНТ и всички ме убеждаваха, че Вяра трябва да се върне. Беше доста тежко, защото тогава Яна завършваше и аз останах с децата в Атина, а тя се върна. Това е чарът на семействата понякога. А най-смешното бе, че тогава някакъв българин и грък отишли при Васил да му искат 50 000 евро. Притискали бяха кмета от гръцкото външно министерство и техния олимпийски комитет да развали договора. Но стана страхотен празник за всички. И олимпиадата беше страхотна, а всички ни завиждаха, когато на деня на България дойдоха в тази уникална сграда.
- А сега с какво се занимаваш? - Прочетох някъде, че до 50 трябва да работиш за обществото. След това за себе си. Когато се махнах от Левски, казах на Вяра, че 5 години нищо не искам да правя. Като мина втората, започна да ми натяква, че не може така. Лош пример съм давал на децата. А аз се грижех за тях. Водех ги на училище, правех им закуска, пазарувах. Започнах да се занимавам като агент на футболисти и до ден днешен съм с лиценз в Гърция. Не толкова заради парите. Имал съм доста комични случаи с големи български представители на тази професия. Аз уреждам играча в Гърция, но за малко пари и не им вземам нищо. И един ми звъня да ми държи сметка какво правя и щял да ме даде на УЕФА. Но за мен е удоволствие да помагам на млади момчета. Сега вече е по-трудно, особено в България, то футболисти не останаха. Имах фирма с партньори от Холандия с проекти за над 150 милиона евро в България и Румъния. След това започнахме пак с холандци да изнасяме лекари и сестри за Англия и Западна Европа. Сега се занимавам с неща, които ми доставят удоволствие. Най-много с Натали, която ще бъде 7-и клас. Много се смея, когато дискутират този среден род в джендърската конвенция, защото аз съм точно това. Защото от години съм майка и баща в едно. А мама работи много и сега в Нова телевизия още повече. Но това е очарованието на семейството. Да измъкнеш секунда с любимия човек. И си щастлив.
- За какво те хваща яд в България? - Че това е една прекрасна страна, която има абсолютно всичко. А ние пропиляхме 30 години. Няколко поколения се извървяха. Тези, които управляват, не разбраха, че не трябва да се поставя каруцата пред коня. Това накара тези 2 милиона, които напуснаха страната, да се отчаят. Сега твърдят, че има обратен процес, но не го виждам. Няма как да се случи. В Полша се върнаха 250 000 човека от Англия, защото разликата в заплатите е само 20%. Всички знаем и приказката за българския казан. Затова всички средства от ЕС трябва да се използват за нови работни места. А не да внасяме отвън. Имахме индустрия, която съсипахме. Селско стопанство - и него. И за всичко това няма виновни. В Гърция поне вкараха няколко министри в затвора заради тези 300 милиарда дългове. А тук - никой. За елементарни неща се правят скандали. Да вземем най-простия пример с втория лифт на Банско. Станахме за смях пред цял свят. Една шепа хора, които вземат от други, за да блокират нещата, държат цялата държава. В цял свят във всяка планина има стотици лифтове. По Черноморието е същото. Най ме е яд за това, че се заобикаля законът. В Гърция се знае всичко и се спазва. На колко метра нямаш право да строиш от брега. Че не може с каравана на плажа. А тук се заобикаля всичко. Затова въпреки пожарите, наводненията, дълговете пак заплатите им са далеч по-добри от България. Някой може ли да обясни това? Докато не се намери консенсус в името на България, така и ще си останем.