свързани статии

Във футбола един от най-зрелищните мигове е, когато даден отбор хвърли всичко в атака в последните секунди. Буквално всичко - тогава и вратарят вече е в чуждото наказателно поле с надеждата да вкара някой безценен, спасителен гол. В тези мигове публиката се оживява заради самия заряд и прилива на адреналин от това, че нещо необичайно се случва долу на терена.

Често обаче този щурм не успява да доведе до желания резултат. Рискът е предприет, но загубата не е избегната, а въодушевлението на публиката остава мимолетно. След това идва разочарованието.

В тази роля попадна "Левски". Точно преди година сините се насочиха с всички сили в атака в търсене на своеобразен спасителен гол в последните минути. Пет месеца след като собственикът Спас Русев беше заявил публично, че си тръгва от клуба, намиращ се по думите му практически във фалит, сините вече привличаха футболист след футболист.

Черешката в селекцията беше бившият играч на "Манчестър Юнайтед" Габриел Обертан. Две седмици по-късно дойде и другият неочакван ход - сините взеха за треньор Делио Роси.

Година след това италианецът си тръгва под силни освирквания и викове "Оставка". Тръгва си от същото ниво, от което пое "Левски" - след ранно отпадане от евротурнирите и в обстановка на неясно бъдеще.

Щурмът на сините създаде въодушевление, целият отбор беше в чуждото наказателно поле и докосваше "гола" в последните секунди, но... пропусна. Пропусна да спечели първа купа от девет години, макар да беше на крачка във финала със "Славия". Пропусна и да позволи на привържениците си поне да помечтаят за достойно преминаване през Лига Европа. Вместо това им поднесе нов кошмар с унизително отпадане от отбор от Лихтенщайн.

И сега идват ред да се понесат последствията от поетите рискове на играта "ва банк", която не е дала резултат. Клубът ще трябва да търси решения - спешни, важни и по възможност точни. В противен случай скоро отново може да му се наложи да хвърля всичко в атака.

Крачка, две и... отново кота нула

Болезненото и срамно отпадане срещу "Вадуц" е поредният повод за размисъл на "Георги Аспарухов". Година след година клубът се озовава в една и съща позиция, без да успява да намери изход от омагьосания кръг.

Последният спечелен трофей от сините е от 2009 г. А последното задоволително участие в евротурнирите е от присъствието в групите в Лига Европа през 2010-11. От тогава "Левски" е отстранил само един съперник в евротурнирите - черногорския "Сутиеска" преди година.

В тази сива картина на безвремие миналото лято въпреки алармата за тежкото финансово състояние, дошла от самия Русев, клубът се насочи към пълна промяна, включваща някои високоплатени играчи и треньор. Тогава изпълнителният директор Красимир Иванов каза, че разходите за възнаграждения са скочили. Но уточни, че увеличението на заплатите нито е в шокиращи размери, нито е хазартен ход и е било предварително планирано. Справка във финансовия отчет на клуба за 2017 г. показва, че разходите за персонал са скочили с 1 млн. лева спрямо 2016 г. и вече са 8.8 милиона.

В средата на май Иванов обяви, че финансовото състояние на клуба не зависи от представянето в евротурнрите. "Ефектът (от участието в евротурнирите) върху бюджета на клуба не е толкова голям. Той е по-скоро репутационен и свързан с това къде искаме да вървим. Очевидно, ако се стигне до групова фаза в Лига Европа, това вече е съвсем различно нещо, но първите елиминационни кръгове не са толкова важни", каза изпълнителният директор.

За участието си в първия квалификационен кръг "Левски" ще вземе 240 хил. евро. Ако беше преодолял "Вадуц", отборът щеше да си осигури още 260 хил. евро. Отделно това щеше да означава и допълнителни приходи, основно от билети.

Вместо това сривът срещу "Вадуц" ще има противоположния ефект и ще отблъсне за дълго голяма част от привържениците от "Георги Аспарухов". А топката отново е при ръководството, което ще се чуди как да действа, докато обяснява, че финансовото състояние е стабилно.

Първо мери, след това режи

За "Левски" е дошло крайно време да предприеме драстични мерки. Безкрайното повтаряне на едни и същи грешки оказва пагубно влияние върху състоянието на клуба.

"Преди една година подадохме ръка към вас в качеството ви на мажоритарен акционер и президент на "Левски" в ситуация на поредната криза. Независимо че сме идеологически противник на модела "Бащица", си даваме ясна сметка, че обществено-политическите реалности в България го правят безалтернативен към момента. Същевременно обаче сме сигурни, че в подобна реалност единственият шанс пред "Левски" е реформа на всяко ниво в клуба и заемането на позиции от хора с доказан опит и качества", посочват от тръста "Синя България" в обръщение към Русев.

От организацията призоваха за спешна среща със собственика и за бързо взимане на мерки. "Смятаме, че реформата, за която говорим и чиято необходимост споделяме, не търпи никакво отлагане, а невъзможността ви да се справите с нея, отлагането и предприемането на компромисни стъпки са основната причина за спортната и морална катастрофа", казват те.

Въпреки че за последните десет години в "Левски" няколко пъти имаше смяна на собствеността, нито веднъж не се видя смяна на мисленето и на стратегията. На "Георги Аспарухов" показват, че не са научили своите уроци и им се налага да го разбират всяко лято по болезнен начин - било то с участие в бараж за влизане в евротурнирите, с някой загубен финал за купата или с ранно слизане от европейската сцена. Показват също, че не са научили и уроците от турбулентните години на ЦСКА.

Същият ЦСКА, който под ръководството на Александър Томов се беше хвърлил "ва банк" да се спасява с шампионска титла, а накрая се озова извън професионалния футбол. Между другото, също както е сега на "Герена", Томов дълго убеждаваше как във финансов план всичко е чисто, точно, прозрачно...

Привържениците на "Левски" дълго слушаха още от Тодор Батков планове за изграждане на силен отбор със собствени кадри. Там някъде се появиха и намеренията за изграждане на модерен стадион, който да открие нови възможности пред клуба. Вместо с такъв, сега "Левски" разполага с една недовършена централна трибуна, която години напред ще трябва да изплаща.

Безкрайното текучество на футболисти и треньори пък се оказа обща характеристика за всички собственици и ръководства от Батков насам. Тук незаобиколим фактор са феновете, които изискват, но рядко са склонни да чакат. Това притиска ръководството да действа "на парче" в опит да сглоби приличен състав в търсене на някакви задоволителни резултати.

И накрая стомната отново се чупи... Година след година.


Божидар Къртунов, "Дневник"