Треньорът на Левски Делио Роси даде интервю пред клубната телевизия, в което засегна редица теми, свързани със "сините".

"Започнах да свиквам с България, но още е рано. Мисля, че скоро ще успея напълно. Любимото ми място е тренировъчния терен. Трябва да намеря някой, който да ме накара да оценя българската кухня. Заради езика, не разбирам добре съставките на ястията. Ям това, което повече ми хване окото и небцето.

Моята история започва от родния ми град, близо до Римини. Брат ми играеше футбол и покрай него започнах и аз. После се преместих в отбора на Римини. Преминах през всички възрасти, но ме освободиха и казаха, че не ставам. Отидох в аматьорските нива и стигнах до Серия "Б". Получих контузия и още на 22-23 години исках да стана треньор. Животът ми винаги е бил на игралното поле. Водил съм аматьори, малки деца и станах координатор. След това на 32 години станах треньор в Серия "Ц", спечелихме промоция в Серия "Б", а след това и за Серия "А". И от тогава повече от 20 години бях треньор в Серия „А“. Сега за първи път трупам опит извън Италия.

Аз съм твърдоглав. Мисля, че единомислието и лоялността е най-важните принципи при комуникацията с футболистите. Мисля, че е по-добре да се казва суровата истина.

Хората ме разпознават. Снимам се много с феновете. Мисля, че толкова снимки не съм правил от сватбата ми. Хората обичат отбора. Мисля, че е нормално да имаш добри отношения с тях. Има голямо доверие и очаквания и се чувствам отговорен към тези очаквания. Надявам се да съм на висота и да ги изпълня. Аз съм човек, на който му харесват предизвикателствата. Дойдох тук, за да дам, а не, за да взимам. Ще се опитат да дам един манталитет, една игра и един начин да стоим на терена, но и начин да приемат тренировките, хранителния режим. За да се получат тези неща е нужно време. Може да се каже, че началото е окуражаващо. Някои резултати се получиха. Още сме в началото. За да дадеш една начална линия може да трябва малко време, но после, за да сглобиш детайлите, за да изградиш сериозен отбор, трябва време. И Господ е имал нужда от 7 дни, за да направи света. Не е успял за 1 ден.

Обстановката в съблекалнята е добра. Нашата съблекалня е интернационална - имаме много българи, от Балканите и други европейски играчи. Всички те имат трудности, но мисля, че нещата ги определят тези, които са си вкъщи - българите. Те се чувстват господари на своя територия. Мога да кажа, че те помагат на останалите. Единомислието е най-трудното нещо за научаване. Това е най-важното, за да може в бъдеще да има успехи. В съблекалнята има желание това да се случи. За да иградиш един отбор на ниво, трябва да имаш и играчи на ниво. При играчите на ниво трябва да има битка. Трябва да спечелиш вътрешното съревнование, за да покажеш на треньора, че искаш да играеш. Ако някой иска сигурно място, трябва да отиде в отбори под средното ниво, защото отборите от високо ниво имат играчи от високо ниво.

Левски има нужда от подпрека, от доверие. Особено във футбола, когато някой дава нещо, очаква в следващия ден да получи толкова или дори повече. Много пъти във футбола даваш много, но веднага не получаваш резултат. Тази стратегия в дългосрочен план се отплаща. Всичко не може да се има веднага.

Много пъти, когато имаш най-добрите играчи, възможността да спечелиш е голяма. Но, ако нямаш стратегия, няма да спечелиш във времето. Просто ще спечелиш в дадения момент. Когато се изисква всичко веднага, може би се събира неприязъм, но ако така ще отидеш при президента и ще му кажеш да вземе най-добрите играчи и ще имаш голям шанс да спечелиш. Ако някой иска да отвори един цикъл, който да е за по-дълго време, трябва да започне да го гради стъпка по стъпка, за да може след това да направи спринт към успеха и да не спира да израства.

Ако под офанзивен футбол се разбира да пуснеш всички нападатели е лесно. Оставяш ги всички да играят в атака и каквото стане. Аз мисля, че един отбор трябва да е силен, балансиран и да забавлява. Не мога да разбера какво се разбира под офанзивен футбол. Означава всички на абордаж ли? Това не е футбол, това е хаос. Ако подразбираш един отбор, който диктува играта - тогава да. Има две фази на играта - когато владееш топката и когато не я владееш. Когато я владееш трябва да си активен, агресивен и възможно най-агресивен. Когато не владееш топката, искам всички играчи да участват в тази фаза на играта. Ако не владееш добре една от двете фази, няма да може да спечелиш.

Изиграхме едно гостуване за Купата на България досега. Честно казано, не познавам добре отборите от Първа лига, а още по-малко тези от по-долните групи. Свикнал съм да оценявам ангажиментите един по един. Когато ми казват, че след три седмици играем с този отбор, а четири с онзи ... моята мисъл е фокусирана върху тренировката днес. Това за мен е основата, за да направиш така, че всеки ангажимент да го посрещнеш на максимума на възможностите си.

Мисля, че българският футбол е в еволюция. Мисля, че е в една междинна фаза. Има отбори с по-големи качества от другите, но видях, че искат да предложат нещо ново. Видях треньори, които искат да вложат нещо свое. Съревнованието ще направи така, че да има подобрение в бъдеще.

До зимната пауза целите ми са да постигнем възможно най-доброто. Аз не мога да продам нещо, което нямам. Не мога да продам бъдещето. Мога да направя така, че бъдещето да е по-добро. И мога да го направя само, работейки. Аз искам да съм съден за това, което правя, а не за това, което съм обещал. Дойдох в една нова реалност, познавайки малко играчите. Опитвам се да променя и въведа неща, които мисля, че са правилни. Дошъл съм тук да дам и може би да се подобря и аз. Не мога да пренеса изцяло мисленето си, предвид традициите тук. На някои принципи държа, защото мисля, че са точни и коректни.

Нямам набелязани играчи. Мога да кажа на ръководството от какви играчи имам нужда, за да подобрим отбора и той да стане по хомогенен. Дойдох в хода на първенството. Играчите вече бяха направили физическа подготовка. Така е трудно да подобриш изцяло нещата. Паузата ще ми послужи да видим физическата подготовка. Ще трябва работа. Когато върви първенството не може да мислиш 20 дни напред. Почивката ще ни помогне да се поопознаем.

Левски, който имам в главата си е много далеч от това, което се вижда сега. Левски вече има един гръбнак, една основа, която трябва да бъде завършена.

Не съм се замислял с какво искам да бъда запомнен. Предпочитам да вляза в сърцата и главите на хората. Искам да бъда запомнен като човек, който е дал нещо на Левски, защото е накарал отборът да играе добре. Защото е дал много на клуба и е бил коректен човек.