Гара Дембеле даде ексклузивно интервю за предаването „Код Спорт“ по TV+. С екипа на Левски вкара впечатляващите 39 мача в 37 мача за един сезон и беше абсолютна ракета носител за отбора си. Записа името си в историята на вечното дерби и впоследствие беше продаден за 2,5 млн. евро. Днес Дембеле не блести в световния футбол, но неговата история в България беше повече от интересна не само на терена. Доказват го днешните му откровения, които някои могат да приемат дори за скандални. Екип на "Код Спорт" разговаря в Швейцария с настоящия футболист на четвъртодивизионния местен тим Солотурн. 

- Здравей, Гара! Намираме те в Швейцария, в отбора Солотурн. Как реши да дойдеш тук?
 - Дойдох в тази страна, защото имам контакти. Един приятел посредничи. Не беше трудно да дойда в Швейцария. Намерих този клуб и искам да играя приличен футбол тук. След края на престоя ми в Дубай това е най-важното. Не можах да намеря нов отбор, а искам да поддържам форма. 


- Що за отбор е Солотурн?
- Един малък тим, който има амбиции да се изкачва нагоре. Дойдох, за да опитам да помогна на отбора. Имам известен опит във футбола, нали?

- Откога играеш за Солотурн и колко гола си вкарал досега?
- Тук започнах сезона. Сега сме по средата на първенството. Не играх всички мачове през първия полусезон, защото бях контузен. Мисля, че съм вкарал четири гола досега. Нещо такова. 

- С теб ли е семейството ти в Солотурн? 
- Все още не е. Не е лесно да доведа цялото си семейство директно тук. Но те ще се появят при мен скоро. 

- Знаеш ли, че много липсваш на феновете на Левски?
- Може би да. Изненадан съм, че Левски смени своя манталитет като клуб. Мисля, че Левски е най-големият клуб в България. Трудно ми е да чета вестниците и да разбирам какво се случва там. Но трябва да го приема. Това е футболът. Надявам се, че това положение скоро ще се промени. Там има един-двама млади футболисти. Но за да се върнат успехите, това трябва да се промени. 

- Както те слушаме, имаме чувството, че следиш всичко случващо се около Левски?
- Да, така е, защото обичам футбола. Левски е отборът, в който направих най-добрия сезон в кариерата си. Винаги проверявам какво се случва там. Следя кои играят и други подобни неща. 

- Каза за манталитета. Какъв е манталитетът на Левски сега и какъв беше по твое време? 
- Не знам какъв точно е манталитетът сега, но помня какъв беше, когато аз играех там. Бяхме един тим, всички заедно на терена и извън него. Това беше много важно през моя период, защото създадохме много силна група. Въпреки че не спечелихме трофей, бяхме силни заедно. Ако в един отбор няма такова нещо, трудно може да има добри резултати. 

- Помниш ли как дойде в България? Първият ти тим беше "Локомотив" (Пловдив). 
- Бях в Гърция и играех във втора дивизия. Един приятел ми се обади. Казва се Юнес Бенжалюн и играеше в "Локо" (Пловдив). Той говори с Коко Динев и той, собственикът, ми се обади. Така дойдох в България. 

- Започна кариерата си във френския "Оксер". Какво би ни разказал за съвместната работа с треньора Ги Ру?
- Мога да кажа, че мосю Ги Ру е моят втори баща. Той е един голям човек, една голяма личност! Той дава всичко за футбола и за своя отбор "Оксер". Пое тима в пета дивизия и го изведе до първа лига. Този треньор се грижи за футболистите си и следи всяко нещо около тях. Периодът в "Оксер" е много специален за мен. Бях млад и научих много там. "Оксер" беше най-добрата школа във Франция. 

- Мечтаеш ли да се завърнеш отново във Франция, за да играеш футбол?
- Не, трудно е да се завърна във Франция. Защото френските хора, треньори и директори имат различен манталитет. Когато бях млад, направих някои грешки. Те гледат на мен само по тези грешки. Мислят, че един човек не може да се промени. Тогава бях на 16, на 18 години. Сега съм на 30. Мисля, че хората се променят. А тези, които мислят, че това не е възможно, са глупаци. Минах през грешките. Сега имам семейство, имам деца. Съвсем различен съм. И да...не мисля, че мога да се завърна във Франция. 

- Нека поговорим тогава за България. Какво разбра за нашата страна, когато дойде в "Локо" (Пловдив)? Знаеше ли нещо за България преди това? 
- Не знаех абсолютно нищо. Когато дойдох в България, видях един различен футбол от Гърция и от местата, където бях преди това. Знаех, че трябва да се опитам възможно най-бързо да се адаптирам. Но не беше лесно, защото не говорех езика. В отбора имаше нови играчи, нов треньор. За мен това беше добър период. В живота си съм пътувал много, видял съм различни държави. Когато отидеш в нова страна, трябва да разбереш манталитета ѝ, какъв е животът. В България не беше толкова трудно. Опознах хората. Смятам, че има много по-луди страни от България. 

- Ти си чужденец. Какъв е манталитетът ни? Какво хареса, какво не хареса?
- От моя гледна точка не харесах вашите журналисти. За мен имаше някои неверни статии. В моите интервюта имаше 80 процента измислици и 20 процента мои думи. Какво харесах... Какво да ви кажа... В България не съм правил много неща. 

- Може би някои места или някаква храна?
- Да, българската храна е много добра. 

- Има ли място в България, което обичаш?
- Не съм бил на много места. Няма да забравя, когато ходихме да играем във Варна. Много хубаво място, но за... почивка. Столицата София определено е красив град. 

- "Левски" ли е най-успешното място за теб?
- Да, на сто процента. Никога не съм бил по-щастлив в един сезон от кариерата ми. Имахме класен отбор, добър спортен директор, добър треньор. Както казах - бяхме един истински тим. Чувствахме се силни и подкрепяни. Вярно е - не спечелихме нищо, но бяхме добри. 

- Кой е любимият ти мач и любимият ти гол за "Левски"? 
- Най-любимият ми гол е, когато играхме в Лига Европа. Не си спомням точно мача... Май беше срещу АИК. 

- Да, "Левски" игра срещу този шведски отбор.
- Да, много важен гол беше, защото губихме с 0:1, а спечелихме с 2:1 или 3:2. 

- Феновете на "Левски" сигурно биха посочили друг твой гол - срещу ЦСКА в първото ти вечно дерби?
- А, да, да. Бях забравил за този мач. Помня, че когато дойдох, "Левски" не беше печелил от години срещу ЦСКА. Да, нека кажем, че това е най-важният ми гол. 

- Помниш ли колко гола в колко мача вкара за "Левски"?
- Ако не се лъжа 26 мача и 24 гола. Нещо такова. 

- В Уикипедия пише 39 мача и 37 гола във всички турнири. 
- Да, за всички турнири е така. 

- Ти беше един от най-ефикасните голмайстори през този сезон в Лига Европа. Какво означава това признание?
- Какво означава? Означава, че съм си свършил работата през този сезон. Може би хората мислят, че в българската лига е лесно да се вкарват голове. Но не е толкова лесно. И тук срещу теб има четирима хищни защитника, има вратар и ти трябва да вкараш гол. Помня, че успявах, защото имах много добри съотборници. Дарко Тасевски играеше зад мен. Подаваше ми много асистенции. Можете да видите статистиката. Целият отбор играеше за моите качества. И това работеше отлично. Не искам да персонализирам. Вкарах тези голове благодарение на всички в отбора. 

- Кой беше твоят пример?
- По това време нямах никой за пример. Харесвах обаче много Ван Нистелрой и бразилеца Роналдо. Но те са различни играчи. Ван Нистелрой можеше да не пипне топката през целия мач, но да ти вкара три гола. Роналдо можеше да вземе топката от центъра на терена и сам да тръгне и да вкара. Не съм имал любим играч. Харесвах техния стил. 

- Пазиш ли още контакти с България?
- Да, не са много. Преди месец си говорих с един футболист и той ми разказа за "Левски". 

- Ще ни кажеш ли кой е той?
- Не. Каза ми, че сега е различно. Каза, че българският футбол много се е променил. 

- За добро или за лошо?
- За лошо. 

- Имаш ли приятели в България? 
- Не, не, не. Нямам приятел там. 

- Но си играел заедно с Абел Анисе в "Оксер"? 
- Да, когато бях там, Анисе беше при децата. Ако не се лъжа бе на 13 години. Беше много, много добър футболист. Вие виждате колко е израснал и играе в добър български отбор. Радвам се за него. 

- Говориш ли с него?
- Не много. Когато говорих за последно, ми разказа за неговия клуб. Радвам се, че печели трофеи с "Лудогорец". Пожелавам му всичко най-добро. 

- Мислиш ли, че трансферът ти във "Фрайбург" беше грешка?
- Грешка? За мен не беше грешка. Когато отидох, треньорът на "Фрайбург" Маркус Цорк много ме искаше. След три месеца обаче го изгониха. Дойде нов треньор. Беше напълно различен. Този треньор въобще не ми даде шанс да играя. Беше много трудно. Проблемът е, че имах договор за четири години. Клубът беше платил много пари и моментът бе неприятен. Но какво да се прави - такъв е футболът. 

- Имаше ли други оферти? 
- След ситуацията във „Фрайбург“ беше много трудно. 

- Не, преди да напуснеш "Левски"? 
- Да, много. 

- Би ли ни казал някои от тях?
 - Например "Вердер" (Бремен). Говорих също с "Локомотив" (Москва). Имаше няколко отбора. Трансферът във „Фрайбург“ не беше на сто процента моето желание. 

- Защо? 
- Защо ли? Хората трябва да знаят, че "Левски" не ми позволи да избера новия си отбор. Пратиха ме във "Фрайбург", защото те платиха 2,5 милиона евро наведнъж. 

- Смяташ, че не са се отнесли честно? 
- Със сигурност не. За мен това не беше честно. Когато играех за "Левски", давах най-доброто за клуба. Феновете на "Левски" много добре знаят това. Не беше честно да завърша кариерата си там по този начин. Но вече ви казах - така е във футбола. Когато видят парите, хората стават малко луди. 

- Ядосан ли си на шефовете на "Левски"?
- Не, такъв е животът. Трябва да го приема. Когато хората не са честни с теб, на френски казваме "ларотон". 

- Може ли да ни го обясниш на български? 
- Не, не. Когато бях в България, бях научил някои думи. Но сега не помня нищо. Дори немски опитах да проговоря, но е трудно. 

- Но все пак опитай да ни обясниш тази дума? 
- Това е, когато правиш нещо лошо на някого. И че ще дойде твоят ред да направиш нещо на този човек. 

- Може би визираш, че ще се срещнете за втори път в живота?
- Да. 

- Ти игра и в Китай. Днес всички говорят за китайския футбол. Какъв е животът и футбола там? 
- Не е лесно да живееш в Китай. Проблемът е, когато си черен. Те не са расисти, но проблемът е, че там не са виждали много черни хора. По телевизията може би има 500 канала, но те нямат европейски програми. Само китайски. Когато за първи път отидох там, хората ме гледаха много странно. Някои искаха да ме докоснат. Непрекъснато искаха да се снимат с мен. Трудно беше.

- А футболът?
- Китай иска да направи лигата си по-силна. Всички го виждаме. Имат бюджет да купуват футболисти. Когато аз бях там, "Гуанджоу" с бразилеца Луиш Фелипе Сколари винаги побеждаваше. Нивото като цяло не беше много високо. 

- Мислиш ли, че сега могат да купят най-добрите в света?
 - Да, могат. Те го показват. 

- Добре ли е за европейски футболист да ходи в Китай?
- Не. Но е трудно, когато някой ти даде оферта за 40 милиона евро на година и няма как да не се замислиш. Това са си 40 милиона евро. Много пари. 

- Твоят бивш тим "Вухан" купува ли много играчи сега?
- Не знам, отборът сега е във втора дивизия. Но и те могат да си позволят скъпи играчи. Отборите от първа лига нямат бюджет. Виждате - Оскар, Рамирес, Жервиньо ... 

- Футболът те заведе и в Дубай. Какъв е футболът там? Изкара една година в Емирствата.
- Да, една година с много лош опит за мен. Аз не изиграх нито един официален мач, защото така и не ме картотекираха в листа на футболистите. Защо ли? Много е сложно. Те мислеха, че съм контузен и така съм подписал договор. 

- Вярно ли беше?
- Не, не беше истина. Трудно е да не играеш нито веднъж. Ставах в 5 часа сутринта и тренирах сам. А вечер тренировките бяха от 23 часа. Реално те направиха всичко, за да ме подлудят и да ми скъсат договора. Проблемът е, че нямах контакти тогава. Една година тренирах по два пъти дневно. 

- Сега си на 30 години. Как планираш да рестартираш кариерата си? Какви са целите ти?
- Да ви кажа - скоро ще навърша 31 години. Нямам мечта. Искам да играя футбол. Ще видим. Не мога да кажа, че желая да премина в някой голям отбор. Нека просто да играя сега. Нека първо да задържа формата си и ако нещо се появи, ще видим. Не трябва да забравям, че имам семейство. 

- Ако "Левски" се свърже с теб и ти предложи завръщане? 
- Щи ви кажа истината - няма да се върна. 

- Защо?
- Мисля, че направих, каквото трябваше там. Може би хората в клуба са се сменили, но няма да забравя как напуснах клуба. И че не бяха коректни с мен. 

- Никой ли от "Левски" не се е свързвал с теб в последните 7 години?
- Не. Обадиха ми се само да участвам в някакво парти по случай 100-годишнината на клуба. Но аз директно казах "Не". 

- Защото мислиш, че не са били коректни?
- Да. 

- Знаеш ли какво се случва в българския футбол? Не само в "Левски". 
- Не знам с подробности. Но искам да знам. Любопитен съм да разбера. Знам, че футболът се е променил. Когато бях в България, имаше "Левски", имаше ЦСКА, имаше "Литекс". Когато трябваше да играем срещу "Черно море" във Варна, винаги беше трудно. Те поливаха 48 часа терена с вода, за да не може да се играе. Много трудно бе да се играе в Монтана. 

- Всичко ли помниш?
- Помня много неща. 

- Ако някой друг тим – например ЦСКА или някой друг те покани?
- ЦСКА ли? Искате феновете на "Левски" да ме убият? Ще ви разкажа нещо смешно. Живеех в София - на 200 метра от стадиона на ЦСКА. Помня, че понякога бях на терасата на моя апартамент. Фенове на ЦСКА минаваха под балкона ми, за да отидат на мач. Викаха ми отдолу: "Дембеле! Дембеле!". 

- Наистина ли ви скандираха името?
- Да, много пъти. Никога не съм имал проблеми с феновете на ЦСКА. Спомням си как дори си говорих приятелски с една група от тях. В България имах малки кученца и понякога слизах с тях на улицата. Веднъж видях 15 или 20 души да вървят към стадиона. Казаха ми: "Ние те уважаваме, въпреки че ни вкара гол. Ти си добър футболист и винаги ще те уважаваме." 

- Значи въпреки това ЦСКА не е вариант за теб?
- Не е вариант. Първо те трябва да ми се обадят, а после аз трябва да обмисля. 

- А ако някой друг клуб те поиска?
- Защо не? Отворен съм към разговори. Ако някой ден се завърна в България, ще очакват от мен пак да вкарам над 30 гола. Това не е възможно. Футболът се променя. Трябва да играеш в силен отбор. 

- Бил ли си жертва на расизъм в България?
- Не. Не. Никога. Може би някои глупаци, когато сме играли срещу малки отбори, са крещяли нещо. 

- Мислиш ли, че футболът ще спечели битката срещу расизма? Говорим за целия свят.
 - Може би не сега. Малцина са хората, които обиждат. Но все още ги има. На мачовете има такива глупаци, които хвърлят банани, пеят някакви мелодии като маймуни. 

- Какво ще им кажеш на тези хора? 
- Те няма какво да правят във футбола. Тези хора не обичат футбола. Те идват на стадиона, за да създават проблеми. Те са като хулиганите. На тях пък им трябва да се сбият преди мача и ще са щастливи. Но нямат място на стадиона. Окей - бийте се и си вървете.