Бившият треньор на Лудогорец и Левски Стойчо Стоев даде интервю за вестник "Меридиан мач", в което коментира ситуацията при "сините" и като цяло в родния футбол.
"Почивам в момента. Отделям грижи и внимание на семейството си, тъй като малко или много като работя тази част е пренебрегната. И, разбира се, чакам някакво развитие на кариерата си", започна специалистът.
"Имах някои оферти от България, не искам да ги коментирам. Приоритетът сега, поне докато има шанс, е да отида в чужбина. Надявам се на развитие. Докато имам тази възможност все още не искам да се ангажирам с български отбор."
"Поне за себе си съм си казал, че ще опитам да работя в чужбина. Докато има такава възможност, а мениджърите, с които работя казват, че може да се осъществи, не искам да прибързвам и после да съжалявам."
"По принцип при нас за съжаление Западна Европа е мираж. Дестинациите са такива, където обикновено не е лесно, тъй като доста чужди треньори се пробват, защото има финансови ресурси. Но не е от Западна Европа."
"Не е лесно да постигнеш това уважение от феновете на Левски. То винаги ще остане дълбоко закодирано в сърцето и душата ми. Признателността на публиката е много по-голямо нещо от всичко друго. Тя показва всеотдайността, с която съм работил, макар че всички ние, и в частност аз, не успяхме в Левски. Не успяхме да донесем онази Купа на България."
"За шампионска титла нещата са по-сериозни и комплицирани. Работата на един треньор е свързана и с това какво оставя като наследство - и като потенциал, и като игрови стил. Това са много важни неща, но най-важни са резултатите, няма какво да се лъжем. Бих добавил обаче, че за клуб като Левски е много важно и как се постигат резултатите - това трябва да става с красив и атакуваш футбол."
"Доста съм го мислил, доста съм гледал този финал. Човек съжалява в такива ситуации. Два финала имам - един спечелих с Лудогорец, другия го загубих. Винаги като гледаш можеш да намериш грешки, и аз виждам неща, които е можело да направя по-добре. Но като цяло трудно бе пролетта, а после и есента, защото почнахме да правим нов отбор с редуциран бюджет. В него имаше много юноши и целта беше тимът постепенно да се развива."
"В никакъв случай нямаше цел „титла", а само ако можем да се класираме в Лига Европа. Успяхме, но беше много тежка година, тъй като трудно взимахме качествени футболисти, които да вдигат нивото на отбора. Този тим обаче виждаме, че и сега е лидер, заедно с Лудогорец. Това значи, че вече има една солидна основа за развитие. За да продължи този процес, трябва подсилване, защото за мен има дефицит на качествени играчи."
"В Левски се работи трудно по простата причина, че има доста сериозен медиен интерес. Всеки се интересува какво става в клуба. Доста хора дават мнение и по този начин се нарушава нормалното функциониране на клуба. Вкарва се доста напрежение."
"Това обаче няма как да се избегне и всеки в Левски трябва да свиква. Разни хора, разни интереси. Всеки иска да покаже по какъв начин трябва да се управлява и да върви клуба. Затова посоката трябва да се задава само от тези, които в момента управляват."
"Различни треньори, различни мнения. Аз лично не бих постъпил като Люпко. Най-нормално е няколко дни преди това да се направи, понеже такова решение не се взима изведнъж."
"Елин Топузаков достатъчно дълго е в този клуб, през доста треньори е минал. Видял е хубаво и лошо от тях. Ще си изгради стил на игра и ще иска да се развива. Той заслужава шанса да покаже, че е добър треньор. Стига обаче да не са припряни в изискванията си към него. Реално знаем къде е Лудогорец."
"Ако му се постави задължителна титла, може в един момент и феновете, и футболистите да се разочароват, а това е предпоставка за провал на един иначе добър треньор. Аз осъзнавам, че Левски страда от липса на трофеи в последните години и това ражда припряност във всички, но трябва и да сме реалисти. За да успееш в скъп спорт като футбола, трябва да имаш необходимите финансови средства, за да бъде той стабилен. Трябват пари и време. Не става понякога дори за година или две. Ако се намери вярната политика, рано или късно ще си дойде."
"Мениджърството не може да успее у нас. Не съм убеден дали ще стане в България. Общо взето само в Англия този модел успява. В Германия, Италия и Испания не се практикува така. Моделът с мениджър значи той да има страшно голям екип - поне от 7-8 човека, ако не и повече. Тук не включвам лекари, рехабилитатори и т.н. Мениджърството не може да успее у нас."
"В Разград има спокойствие, няма медиен интерес, няма легенди, които постоянно да учат какво трябва да се прави. Създадена е изключителна организация, силно скаут-ско звено. Основното нещо в Лудогорец, което носи успех обаче, са парите, които има собственикът. Когато той има средства и треньорът посочи даден играч, а той му се взима без проблеми, нормално и резултатите са по-добри."
"Проблемът н националния отбор не са селекционерите, а развитието на детско-юношеския футбол, което просто го няма. Всичко затъна. Трудно излизат тези деца, които да са на едно добро европейско ниво. Вина имат всички. От държавата, през ръководителите, до всички нас. И това важи за целия спорт. Няма масов спорт, от който да излязат професионални спортисти. Илюзия е, че в мъжкия футбол се изграждат играчи. Те се правят в ДЮШ."
"Всеки отива в националния отбор с лична амбиция да се представи максимално добре, но реалностите са други и вероятността да не го направи хич не е малка. Пожелавам успех на Петър Хубчев за следващия цикъл, този е загубен почти. Но не трябва да се работи на парче, за да може след години да имаме солиден отбор", добави Стоев.