За близо година и половина Стойчо Стоев така и не успя да се нагоди към Левски. И винаги гледаше с носталгия към Разград. Той изглежда като дете, което е имало хиляди играчки в ръцете си, а на новото място е останало дори без близалка.

Не разбра къде е попаднал, какъв кредит на доверие получи, с какъв комфорт, дори медиен, разполагаше. Завръщанията му към миналото обаче втръснаха, както и сравненията с разградчани. А постоянните оправдания вече не вършат работа.

Да сравниш Левски с Райо Валекано е кощунство. Да гледаш постоянно към банковата сметка на комшията също. Ролята на бедното момченце не отива исторически на клуба в който работи. И точно на „Герена“, ако Стоев не е разбрал, че не всичко е пари, то няма място там.

Затова и сравнения като това с Райо Валекано и Реал Мадрид за Левски и Лудогорец са, меко казано, неуместни. И показват огромни бели петна в познанията на Стоев за историята на клуба, в който работи. Защото Левски е гранд, а за да станат такъв разградчани, ще трябва да изтече доста вода.

Като на Стоев толкова му изнася да смята бюджети - нека се поинтересува за този на Лестър. И с колко е по-малък от тези на манчестърските тимове, Челси и Арсенал...

Това обаче не пречи на лисиците да пишат своята невероятна приказка. Но явно това се отнася за Левски, който продължава да не е спечелил важен мач. А този с Лудогорец бе точно такъв, въпреки че титлата отдавна е мираж.

Материал на "Тема спорт"