Ето как Барса разби Реал Мадрид... отново

Жоан Лапорта пристигна в Джеда, крещейки по „безсрамните кучи синове“, и си тръгна 3 вечери по-късно със Суперкупата на Испания. Това бяха няколко тежки седмици с щастлив край, но реално това няма да приключи никога. 12 дни след новата година и 12 дни след прословутия краен срок, той излезе на терена и вдигна триумфално трофея, заобиколен от конфети и играчите, включително Дани Олмо и Пау Виктор.

След края на срещата президентът на Реал Флорентино Перес беше прошепнал на Лука Модрич: „Трябваше да загубим финал някога, нали?“ И хърватинът се съгласи. „Ако трябва да избирам, предпочитам да е този“, заяви босът на белите пред камерите. Това може и да е вярно, но не изглеждаше като особена утеха точно тогава. Най-вече заради естеството на това тежко поражение с 2:5. За Барса това бе първи трофей под ръководството на Ханзи Флик, но по-важен е начинът, по който го спечелиха. Имаше усещане за освобождение в този успех. Особено за Лапорта и Олмо.

Това беше перфектното Ел Класико, макар и на 5000 км от Испания. През октомври каталунците разбиха с 4:0 големия съперник, а сега изглеждаше много вероятно да се стигне до по-голям побой, въпреки че очакванията бяха за по-равностоен двубой. От онзи мач на „Бернабеу“ Барселона се разпадна, а Реал се възроди. Отборът на Ханзи Флик записа 3 поредни домакински загуби от Лас Палмас, Леганес и Атлетико Мадрид. А в Ла Лига имаше 1 успех от 7 опита. Лос кулес освен това пристигнаха в Саудитска Арабия със забрана да използват Олмо – най-скъпото им лятно попълнение. Междувременно възпитаниците на Карло Анчелоти не бяха губили в 8 поредни срещи от всички турнири, печелейки 7 от тях. А в последните си 3 сблъсъка кралете се бяха разписали 3, 4 и 5 пъти. Онзи триумф на Барса в Ел Класико изведе каталунците на върха с 6 точки повече от Реал. Сега блаугранас бяха трети с изоставане от 5 пункта.

Вместо това тимът на Ханзи Флик се справи по-добре и вкара един гол повече на лос бланкос. „Не е хубаво вашият голям опонент да ви реализира девет попадения в два мача“, отсече Модрич. Всъщност, можеше и да е много по-лошо, защото в 49-ата минута резултатът бе 5:1. В крайна сметка лос кулес бяха принудени да играят 40 минути с човек по-малко и логично попаденията във вратата на Реал секнаха.

Това беше, както написа на първа страница Mundo Deportivo, „суперпетица“. АS го нарече „суперпобой“. Marca излезе със заглавие „супербаня“. Крайните защитници – Балде и Жул Кунде, бяха фантастични. Неизвестният преди 6 месеца Марк Касадо беше превъзходен. Педри беше… Педри. А Ламин Ямал е на 17, което все още е трудно за асимилиране.

Рафиня, официалният Играч №1 на срещата, дори получи 4 звезди от вестник AS при 3 възможни.

Реализатор на 19 гола и 9 асистенции този сезон, бразилецът направи всичко отново. Включително носенето на медицинската чанта на Реал до тъчлинията, когато започнаха да превързват глезена на Мбапе. 4 мача по-късно видяхме попадение и голов пас от Левандовски.

„Коледа беше добра за нас“, каза полякът след това. Само че не за всички, особено за Олмо и Виктор, които бяха жертви, без да имат никаква вина. И президентът Лапорта в основата на това. Те и безброй други актьори бяха осигурили контекста на това Ел Класико. На моменти се чувстваше дори като целия контекст. При това не само на дербито, но и на целия испански футбол. Сякаш това беше единственото нещо, което се случваше.

Какво се случи? На 31 декември Ла Лига обяви, че Барселона е пропуснал крайния срок за спазване на финансовия контрол. Все още над лимита на заплатите им от 462 млн. евро, това означаваше, че временните регистрации на Олмо и Виктор през август са изтекли и те бяха отстранени от отбора. 6 месеца след пристигането си срещу 50 млн. евро Дани Олмо сега можеше да си тръгне без пари.

Каталунците информираха, че закъснялата сделка на стойност 100 млн. евро за продажба на ВИП ложи на новия „Ноу Камп“ е била завършена. Лигата обаче каза, че доказателство за плащане не е дошло навреме. Федерацията бе на същото мнение. Клубът отнесе случая до Испанския спортен съвет, което беше последната възможност. Барселона не беше непременно прав, но щетите щяха да бъдат огромни. В крайна сметка лос кулес бяха спасени от държавата.

Когато Лапорта пристигна на стадион „Крал Абдула“, камерите уловиха облекчен и победоносен шеф, който стоеше лице в лице с фигури от опозицията, които поискаха оставката му. Оттам той се насочи към ложата на директорите, където изкрещя на „безсрамните кучи синове“ във федерацията. Няколко дни по-късно той се извини, казвайки, че футболът на първо място е емоция: „Тази ситуация можеше да бъде избегната, ако въпросът бе решен по друг начин“.

Целият цирк обаче няма да приключи. Дори Рафиня призна, че всеки играч би се замислил дали да дойде в клуба предвид всичко, през което премина Олмо. Новият президент на испанската федерация замълча. Президентът на Ла Лига Хавиер Тебас също запази необичайно мълчание. Той обаче нарече решението на съда пред журналист „трагикомедия“. Последваха оплаквания от други клубове, които настояха, че всичко това застрашава финансовия контрол. Всички бяха бесни.

Засега обаче Лапорта, Олмо и Барса постигнаха суперпобеда. Но реално целият този цирк може би никога няма да приключи…

Сид ЛОУ, Guardian, превод на Тема спорт, заглавието е на Gol.bg

Снимка: БГНЕС