Испанската Ла Лига, която дълги години се изживяваше като аналог на монархията в държавата, отново остава на трайна диета. Това се потвърждава от твърде мижавите трансфери най-вече в грандовете Барселона и Реал Мадрид. Но независимо от финансовите трудности, причинени от социалната политика на Педро Санчес, която се грижи повече за бедните и пенсионерите, отколкото за футболните милионери, Ла Лига се оправя някак и при това го прави учудващо добре. Показателен е фактът, че почти няма година, в която испански клуб да не спечели европейски трофей.
Късно снощи последователно на два стадиона в Андалусия започна едно изключително и непредвидимо издание на Ла Лига. Трябват ясновидски способности, за да бъдат прогнозирани шампионът и изпадащите, но някои неща все пак могат да бъдат предвидени с приблизителна точност. През миналия сезон буквално до месец март 10 или дори 12 отбора бяха замесени в битката за оцеляване. Именно запазването на елитния статут е от съществена важност за повече от половината клубове, защото в противен случай ги чака второто ниво, което е еквивалент на затвора Алкатрас. И поради тази причина новите три члена на елита Алавес, Гранада и Лас Палмас за нищо на света не биха искали да се върнат обратно в ада. А тяхната жажда за живот означава изключителни проблеми за някой, който иска просто да си живурка и накрая да пресече без проблеми финалната права.
Но колкото и да е любопитно и занимателно, все пак не изпадането определя динамиката на едно първенство. Кой ще бъде шампион е въпрос с три възможни отговора. Първият е Барселона да дублира скучния си успех от последната кампания. Шансовете не са лоши, защото Шави премина с отличен изпита и нищо чудно да е написал само първата страница от своята лична треньорска история. Легендата доказа, че може да се справя във възможно най-голяма оскъдица, която при това продължава. В каталунската столица пристигна Илкай Гюндоган и това е всичко, което блаугранас получиха. Реал Мадрид и без Карим Бензема е способен бързо да се върне на върха и в края на май да плува в шадравана на „Сибелес“. Финансовите сили на Флорентино Перес стигнаха за един Джуд Белингам, аферата „Мбапе“ продължи с втора серия, а сценарият на третия сезон също вече е написан. Шокиращ обаче е фактът, че на „Бернабеу“ за заместник на Бензема пристигна… 33-годишният Хоселу, който, ако не бе проблясъкът с екипа на изпадналия Еспаньол, със сигурност щеше да довършва кариерата си в Сегунда. Но какво ли не прави един победен гол с екипа на Ла Фурия? И третият фаворит за титлата не е отбор, а треньор. В мътните сегашни води Чоло Симеоне може да извади голяма риба. След игровия колапс през есента на миналата година Атлетико леко започна да се понадига и ако задържи инерцията, нищо чудно на „Метрополитано“ да пристигне още една титла в ерата на аржентинеца. При най-малка възможност Чоло би оставил грандовете да му дишат праха.
Четвъртата квота в ШЛ през миналия сезон беше спечелена, при това напълно заслужено от Реал Сосиедад. И това се дължеше на един от многото баски, които правят фурор в съвременното треньорство. Иманол Алгуасил направи нещо велико, но няма да е изненада, ако мястото в Топ 4 не бъде задържано. Севиля, Атлетик Билбао, Бетис и Виляреал са тимовете, които няма да имат тежки мисли за изпадане. Втори сезон като предишния е изключен за Севиля, но очаквания за някакво отиване по-далеч от зоната на четвъртото място са напразни.
Една малка група от по-скромни клубове натрупа много позитиви и получи овации миналата кампания. Жирона, Осасуна, Майорка и Райо Валекано не се включиха в грандиозната надпревара на дънните риби и няма да искат да го направя и сега. Тези четири отбора направиха Ла Лига не само интересна, но и стойностна като футболни достойнства. Във всеки един от изброените четири клуба се появиха нови имена, които придадоха цвят на футбола в испанския елит. Но поне един от тях е в сферата на опасните подводни течения.
Под особен надзор са поставени Алмерия, Валенсия, Селта, Кадис и Хетафе плюс споменатите три новака. От тази група някакви оптимистични очаквания се свързват с Валенсия и Селта. Но никой не е очаквал те да се борят до последно за оцеляване и в предишния сезон. По всичко изглежда, че „Местая” отново ще е синоним на лошо управление, а собственикът Питър Лим няма намерение да си тръгне. Изобщо няма да се учудим, ако прилепите този път наистина полетят към преизподнята. Рафа Бенитес пристигна във Виго и галисийците вече мечтаят за нова ера на възход. А с лидер като Яго Аспас, както се казва, мечтите са напълно безплатни.
В Ла Лига се завърна Гранада и това е ясен сигнал към Алмерия и Кадис да започват да треперят, защото представителството на Андалусия достигна почти максималния си размер. От региона само Малага е извън Ла Лига, а за мадридския Хетафе всички знаят, че никога не се предава.
Ла Лига отдавна загуби конкуренцията с Премиършип във финансово отношение, но магията на испанския футбол остава непокътната. Всеки мач в испанското първенство е своеобразен шедьовър на истинска битка до последната минута. И едно е напълно сигурно – верните им почитатели от цял свят никога няма да ги изоставят. Защото Ла Лига е вечна класика.
Материал на Жаклин Михайлов