Барселона върна годините назад

Точно като старите времена. Добре, почти като старите времена. Адама Траоре се завърна, Шави Ернандес също, а и Дани Алвес беше тук. Дори Луис Суарес игра пред феновете на „Ноу Камп“ и се разписа. Би било много трудно да се предполага, че Барселона се завръща. Всъщност би било абсурдно, но тази победа беше първата им срещу Атлетико Мадрид в пет двубоя. И благодарение на нея каталунците изпревариха дюшекчиите и вече са в Топ 4.

Също толкова важно е, че беше доста забавно. Траоре – хлапето, което изигра последния си и единствен досега мач в лигата за клуба през 2013/14, се завърна за повторния си дебют и беше блестящ, осигурявайки асистенция за успеха с 4:2. Алвес, който за последно се разписа на „Ноу Камп“ през 2015-а, отбеляза, асистира, скочи в прегръдките на Шави и беше изгонен. Дори Жорди Алба вкара феноменален гол в един следобед, в който феновете може би са се чудили коя е годината.

Най-важното обаче е, че те просто се наслаждаваха, запитвайки се дали може би, просто може би, тук се формира един отбор. Защото дори когато уязвимостта отново се появи, когато Барса беше накаран да страда малко през второто полувреме, признаците бяха обещаващи.

Бяха изминали само сто секунди, когато Траоре беше свален на земята за първи път. И се оказа, че е за последен. Ако това предполагаше, че Атлетико е наясно със заплахата, която той носи, това не означава, че хората на Чоло успяха да го спрат. Бившият играч на Уулвс просто стана, почисти се и се затича към тях отново и отново отдясно назряваше буря, която Яник Караско не можеше да избегне. Всъщност белгиецът се разписа, за да даде преднина на Атлетико в началото.

Беше седмата минута и тимът на Чоло Симеоне поведе, но не продължи. И Ако Караско беше решаващ в тази ситуация в атака, с течение на времето той щеше да се появява все по-често в защита, опитвайки се да помогне на Марио Ермосо да задържи прилива. Почти веднага Барселона изравни. Алвес и Алба – обща възраст над 70 години, комбинираха, а испанецът с великолепен удар от воле прати топката в мрежата на Ян Облак.

Не беше изминала и половината от първата част, когато резултатът бе 2:1 за блаугранас. Траоре тръгна, спря, потегли отново и прати безупречно центриране към главата на Гави. Барса владееше топката и я движеше бързо. Толкова бързо за Атлетико, че Облак и Караско почти се завързаха на възли скоро след това.

Траоре разкъсваше Ермосо, особено когато Алвес се присъединяваше към него. На 38 години краката и белите дробове може да не работят както някога, но главата си е на същото място. Никой не чете по-добре играта от бразилеца. Интелигентността му е една пренебрегвана част от неговата игра. Пасовете му бяха като по конец, а при един от тях дойде и третият гол точно преди почивката, дело на Араухо.

В началото на второто полувреме Алвес получи свой собствен момент. Той прати топката в мрежата за четвърти път след изрядна работа на 21 години по-младия от него Гави и „Ноу Камп“ почти падна. Препускайки до тъчлинията с типичната си усмивка, бразилецът прегърна Шави – съотборник преди време, а сега негов треньор. Феновете се наслаждаваха, силата на звука се повишаваше само за да замлъкне, когато човекът, който вкара 198 гола за тях, се разписа за втори път срещу Барса – Луис Суарес.

Атлетико се събуди, още повече когато Алвес беше изгонен 20 минути преди края. Бразилецът напусна, поклащайки глава, а тълпата скандираше името му, въпреки че това беше грешка, която можеше да струва скъпо. Дюшекчиите реагираха добре, но заплахата им така и не се осъществи напълно и шумът на „Ноу Камп“ отново стана много силен. Изглеждаше като преди, малко като старите времена…08

Сид ЛОУ, Guardian, превод на "Тема спорт"