Последната битка на адвоката

Човек не може да влезе два пъти в една съща река. Тази максима е стигнала до нас още от античните философи, но Жоан Лапорта се опитва да я опровергае в битието си на президент на Барселона. Кариерата му тръгва като проспериращ представител на уважаваната колегия на адвокатите в града. Счита се, че личното му състояние достига до 7 милиона евро.

Лапорта влиза в играта за властта на „Ноу Камп“ през 1998 г., оглавявайки „Синият слон“ – опозиционната групировка срещу дългогодишния президент на клуба Хосеп Луис Нунес. По онова време обаче силите му са прекалено слаби, за да пребори стария обигран в кулоарите на властта бос. През 2000 г., когато Нунес най-после се оттегля от поста, напористият юрист се включва в следващите избори като поддръжник на кандидатурата на публициста Луис Басат. Вотът обаче е спечелен от Жоан Гаспар, но той бързо се оказва изключително слаб президент и 3 години по-късно подава оставка заради отчайващи резултати. Лапорта този път сам се кандидатира за поста. Предизборната му стратегия на практика копира модела, по който Флорентино Перес превзема Реал Мадрид през 2000 г.

В последната седмица на кампанията адвокатът удря на масата бомбастични обещания, ако бъде избран, ще доведе в клуба две от най-големите звезди по онова време Дейвид Бекъм и Роналдиньо. Последното се оказва печеливш ход и кандидатурата му, считана първоначално за аутсайдерска, в крайна сметка печели болшинството клубни членове (52,6%).

Трансферът на Бекъм се оказва непостижима мечта, но Роналдиньо в крайна сметка акостира в Каталуня и Лапорта започва да гради стартовия си проект около него. Първата му битка е с най-радикалната фенска фракция „Бойшос Нойс“. По принцип хулиганството никога не е било кой знае какъв проблем за Барса, но като типичен човек на правото Лапорта иска тотално да изчисти „Ноу Камп“ от подобни елементи. Ултрасите му отговарят със заплахи, обсипвайки стените на сгради в близост до жилището му с надписи от сорта на „Ноу Камп е наш дом, а твоят е в гроба“ и „Ще те убием“, но той не се огъва. Остава твърд докрай дори когато полицията разкрива, че е бил подготвен план за отвличането му.

Следващата му стъпка е да изготви план за  развитието на отбора, състоящ се от 9 точки, групирани в 3 направления, и да се захване за работа. По отношение на спортно-техническата част Лапорта се доверява на титан като Йохан Кройф – негов съветник в сянка, и бившия офанзивен халф на Барса Чики Бегиристайн, който е назначен за спортен директор. В началото адвокатът удря на камък с треньорите. Губи наддаването с ПСВ Айндховен за Гуус Хидинк, след като не успява да извади достатъчно висока заплата. Удря греда и с Роналд Куман, тъй като не иска да плаща освобождаващата му клауза на Аякс и е принуден да се задоволи с едва третия си избор – Франк Рийкард. В дебютния му сезон на поста Барса тръгва трудно, но след януари се вдига, записвайки 17 поредни мача без загуба, които стигат за второто място в крайното класирането. Организираните членове на клуба (б.р. в Барса и Реал те избират президента), плащащи годишна такса, се увеличават, въпреки че новият шеф отнася сериозни критики. Причината е, че надува цените на сезонните абонаменти с 40%, нещо което изрично е обещал, че няма да прави по време на предизборната си кампания.

Следващият сезон Лапорта прави още един ключов трансфер, привличайки от Майорка Самюел Ето’о, от когото Реал Мадрид е имал неблагоразумието да се откаже. В спортен план триумфът е пълен. Барса става шампион – първият сериозен трофей на каталунците за последните 6 години. В управленски порядък нещата обаче не вървят особено гладко. Президентът влиза в конфликт с вицето си Сандро Росел и още трима души от съвета на директорите – Хосеп Мария Бартомеу, Жорди Монес и Жорди Мойкс. В крайна сметка бунтовниците са принудени да подадат оставка, обвинявайки на прощаване шефа си в авторитаризъм, непрозрачно управление и жажда за власт. На първо време това няма никакви последици за Лапорта. През 2005-06 Барса дублира титлата си в Ла Лига и за втори път печели КЕШ/ШЛ. По този начин на изборите, насрочени за септември 2006 г., никой не дръзва да излезе срещу него и той продължава мандата си до 2010 г.

Следващият сезон обаче отборът не успява да спечели нито един сериозен трофей, демонстрирайки сериозни признаци на износване. През 2007-08 ситуацията не се подобрява и опозицията го подлага на вот на недоверие, който обаче не минава, макар и със съвсем малко (60,6% от гласувалите искат оставката на президента, но за нея са необходими 66,6%).

Междувременно Лапорта прави един рискуван, но както става ясно по-късно гениален ход. Сменя Рийкард с треньора на дубъла Пеп Гуардиола – символ на барселонизма като футболист, но с минимален опит на пейката. Именно Гуардиола се оказва човекът, който успява да извлече максимума от младия Лео Меси, а в тактически план предизвиква истинска революция във футбола. С „тики-таката“ на Пеп Барса прави нещо невиждано дотогава, триумфирайки с 6 трофея в рамките на календарната 2009 г. – титлата в Ла Лига, Купата на краля, Суперкупата на Испания, Шампионската лига, Суперкупата на Европа и приза от Световното клубно първенство. В онези дни Барса безспорно е клуб №1 в света като продукция на терена.

Въпреки рога на изобилието, който се излива над „Ноу Камп“, серията скандали в Управителния съвет (в това число и свързани с подслушване) водят до пълна загуба на институционална подкрепа за Лапорта вътре в клуба. В резултат на изборите през 2010 г. подкрепеният от него кандидат Хауме Ферер се проваля с гръм и трясък, събирайки малко над 10% от гласовете.

Междувременно Лапорта използва Барса като трамплин към политиката. През юли 2010 г. той създава партията „Демокрация Каталана“, с която влиза в парламента на Каталуня, а впоследствие е общински съветник в градския съвет на Барселона в периода 2011–2015 г.

През ноември миналата година, когато Хосеп Мария Бартомеу бе принуден да хвърли кърпата след пълния му управленски фалит, Лапорта обяви, че се връща на бял кон, за да спасява клуба, кандидатирайки се на изборите, насрочени за март 2021-ва. Той спечели убедително, събирайки 54,28% от гласовете, близо двойно повече от втория Виктор Фонт, останал с 29,99%.

Преди вота адвокатът се кълнеше, че ще реши ключовите задачи за Барса. На първо време е проблемът с финансите заради намалелите приходи покрай пандемията и набъбващите като снежна топка дългове. Но също така и спортно-техническият с излизане от спиралата на все по-лошите резултати и мъглата около бъдещето на Лео Меси.

В интерес на истината, Жоан вече прави веднъж всичко това в началото на първия си мандат през 2003 г. Тогава клубът също е притиснат от дългове и едва додрапва до четворката. Но тук стигаме до Хераклит и неговата максима за реката. Проблемът на Лапорта е, че днес водите й са много по-буйни и мътни, а той е нагазил в дълбокото. Финансовото положение е толкова тежко, че каталунците бяха принудени да се разделят с Меси, който бе основният им символен и маркетингов капитал. По-лошото е, че понастоящем ситуацията във футбола е доста по-различна в сравнение с времената отпреди 20 години. Днес конкуренцията е още по-жестока и в нея влязоха нови играчи с практически неограничен финансов ресурс като ПСЖ и Манчестър Сити. Тъй че Лапорта ще му бъде необходимо нещо близко до чудо, за да върне предишните позиции на каталунците в пълния им обем…

Материал на в-к "Тема спорт"

Снимка: БГНЕС