Харакири по каталунски!

Уважаеми читатели на Gol.bg, продължаваме да ви представяме рубриката ни "Фен зона".

В нея ще имате възможност всеки един от вас да напише/изкаже вижданията си по важен за него спортен/футболен въпрос. 

Сега е моментът да излеете мъката и възхвала за любимите си отбори и личности.

Днес публикуваме материал на Димо Тончев, който коментира кризата в Барселона.

Изпращайте вашите материали на info@gol.bg.

"Това, което си го направиш сам, никой друг не може да ти го направи" са казали старите хора. Думи, които в пълна степен важат за футболния гранд от Каталуня - Барселона. Клубът от североизточната испанска провинция изживява невиждан до момента катаклизъм, който е по-тежък дори от периода 2000-2003 г. Тогава поне нямаха финансови проблеми, а сега те са огромни, освен всичко останало, което е на главата на бившия настоящ президент Жоан Лапорта. 

Адвокатът се завърна на бял кон през пролетта с надеждата да изведе отбора от кризата, която го бе налегнала след онова 2-8 от Байерн през 2019 година и тежкото лято, в което Лео Меси пусна онзи факс, че иска да напусне клуба и да търси щастието си някъде другаде. Лапорта завари една разрушена и лишена от всякакъв морал Барселона и ... треньор, който никой не желае. Факт е, че Роналд Куман не бе любимец нито на адвоката, нито на другия кандидат за президент - Виктор Фонт. Вторият отдавна бе влязъл в контакт с Шави и той беше начело на списъка му да води Ел Каталан. 

Влизането на Лапорта в голямата битка за върха обаче нямаше как да не преобърне вота на сосиосите. Сладките приказки, че ще върне величието на Ла Масия и така бленуваната тики-така, популистките изказвания, с които да "погали" сърцата на избирателите подействаха и победата дойде след убедителен вот в негова полза. Но както са казали хората - "много хубаво не е на хубаво". В момента сме в 2021 г, която е към своя край, а 2009 г е много назад в бъдещето, както и величието на Барселона. 

Да видим какво направи адвокатът след встъпването си в длъжност. На първо време гласува доверие на Роналд Куман. Остави го да води отбора до края на сезон 20/21, като по едно време каталунците и двата мадридски гранда си предаваха лидерството в гонене на титлата. В крайна сметка Барса се срина след загуба от Гранада на Камп Ноу и остави битката да се реши между двата градски съперника. В крайна сметка треньорът бе този, който отнесе целия негативизъм от провалящия се до момента сезон... а дори не бе в средата му. Но беше ли той истинският виновник? 

Куман се отзова да поеме клуба в тежка криза, при положение, че имаше страхотен проект и класиран за Евро 2020 отбор. Лека полека започна да подменя играчи от амортизирания и тотално пренаситен от трофеи тим на Барселона и да налага нови лица - такива от каквито отборът имаше крещяща нужда. Наложи Араухо, Мингеса, Педри, Сержиньо Дест, Нико Гонзалес, а в последствие започна да налага може би най-нашумялото име в момента сред привържениците на клуба и новоизлюпен испански национал - Гави. Освен това съумя да се освободи от изчерпани играчи като Артуро Видал, Луис Суарес и Иван Ракитич, с което допълнително засили налагането на техни заместници. 

Лятото на килограм бяха докарани свободни агенти в лицето на Депай, Ерик Гарсия и Кун Агуеро, който отдавна бе приключил с големия футбол, щом Сити го остави без спънки да си тръгне, без да му предлагат нов договор. Единствено първият бе доведен по изричното желание на тогавашния треньор. След напускането на Меси в края на лятото, нещата допълнително се нажежиха. 

Лапорта цяло лято обясняваше как договорът на аржентинеца е просто формалност и той трябва просто да сложи един подпис. В един момент се оказа, че това е невъзможно заради тавана на заплатите, наложен от испанската федерация. Създаде се впечатление, че Лапорта едва ли не е бил изненадан. Как си представяте адвокат от неговия ранг да бъде изненадан в последния момент от нещо подобно?

Всичко е било ясно, просто нещата трябваше да се представят така, че някой друг да бъде виновен, а не президентът. Ясно е, че получи тежко наследство и големи дългове, но действията му от началото на встъпването в длъжност, могат да се характеризират с  хаос, неувереност и разбира се популистки изказвания, с които да замазва очите на сосиосите. 

И накрая се стигаме до уволняването на главния "виновник" - Роналд Куман, чиято неустойката варираше между 10-12 млн евро, още 5 за тази на Шави бе платена на бившия му отбор Ал Сад - общо 17 млн, които в момента са колосална сума за клуба. Резултатът - отпадане от Шампионската лига за пръв път от 18 години и поставяне под въпрос класирането в топ 4 на Ла лига! 

Новият треньор продължава с наложените от Куман играчи, за които никой друг преди това не бе чувал, а пари за нови няма. Казано накратко - харакири по каталунски - 17 млн неустойки, отпадане от най-комерсиалния турнир в Европа, което води до загуба на поне 20 млн и тежък съперник в новото приключение, с когото нещата ще бъдат 50 на 50 кой да се класира по-напред, а едно ранно отпадане в Лига Европа допълнително ще нагнети обстановката. 

Сега на дневен ред идва ярнуарският трансферен прозорец, където Жоан Лапорта ще се явява на "поправителен изпит" с предрешен край. Той желае нови, класни попълнения, но не трябва забравя, че в клуба има хора като Самуел Юмтити и Фелипе Коутиньо - с големи заплати, но без никаква футболна стойност и цена в момента, играчи, които никой не желае, или поне не (за) толкова, колкото им се иска на всички в Барселона. 

От тук започва истинското изпитание за каталунския адвокат - да съумее да убеди бъдещите трансферни цели да приемат да играят за клуб, който в момента няма водещо отношение нито в Европа, нито в Испания и най-важното - няма възможност да плаща заплатите, които раздават в Париж, Лондон и Манчестър - най-желаните дестинации от звездите. Задача, чието решение ще предопредели както неговото, така и бъдещето на отбора.

Димо Тончев, специално за Gol.bg